За дявола, детайлите, малките камъчета и българската Конституция

Снежана Георгиева, Novetika.com

Кой не знае максимата "дяволът е в детайлите", ако не в този вид, то като българска народна поговорка: "малките камъчета обръщат колата". За философите е "нарушената мяра". Става дума за един малък детайл, едно малко камъче, чрез което сегашният министър на икономиката, Кирил Петков, наруши мярата и от всенароден любимец се превърна в дребен хитрец.

Един малък детайл, едно малко камъче спъна възхода на младия, красив и образован "sugar face" (както вече го наричат), към невероятния му полет нагоре и нагоре. Всъщност, той кацна от неизвестното, направо горе, на върха на държавата. Нищо лошо. Напротив. Много е хубаво. Нагледно ни се демонстрира как родолюбиви млади българи, живели дълго в чужбина, образовали се в престижни университети, с "България в сърцето си", се завръщат и започват да работят в "ползу роду". Нямаше как тази самоотверженост и енергия да не събудят народната любов и надежда, че има светлина.

И изведнъж шок. Възторжените аплодисменти секнаха поради един малък детайл, едно малко камъче, което sugar face е искал да прескочи, но се спъна в него. Оказа се, че бащите на българската Конституция са положили едно изискване – което младият министър или не е знаел, или не му е отдал необходимото значение, или умишлено е пренебрегнал това конституционно изискване – не може да има двойно гражданство.

И от толкова многото "или" се породиха и много версии какво и как точно е станало така, че президентът е погазил Конституцията. Не че му се случва за първи път, но тук става въпрос за важна позиция, от която зависи икономиката, пътят по който върви България и наследството, което ще остави служебното правителство на следващото, парламентарно излъчено управление.

И така:

Първа хипотеза

Кирил Петков не е знаел, че има такова условие. Тя, обаче отпада, защото министърът е подал иск да бъде заличено канадското му гражданство. Въпросът е, защо го е направил едва, когато е получил покана да бъде министър? Това само по себе си не е нито грях, нито престъпно. Късно е научил за условието. Само че патосът на крилатата му фраза: "Нося България в сърцето си" полита надолу и катастрофира. И хората си казват, като толкова обичаш България и си се завърнал, за да работиш само за нея, защо си си оставил вратичка към канадската държава? С една дума: "Ако не успея в България, имам си Канада". Застанал си в разкрачен стоеж и чакаш накъде ще задуха вятърът. На това българите му викат "псевдопатриотизъм" и уважението и възхитата бързо се превръщат в презрение.

Втора хипотеза

Не е отдал необходимото значение. Ако това е истината, то тя не говори добре за професионализма и претенциите на Кирил Петков за перфектност.

Трета хипотеза

Кирил Петков е постъпил почтено и е уведомил президента, че има двойно гражданство, подал е молба за отказ, но все още няма отговор. Тогава президентът решава сам да бъде Конституцията и пренебрегва този детайл, като приема устната декларация на избраника си: "Аз нося България в сърцето си" за достатъчна. Ако президентът е знаел, но въпреки всичко е подписал назначаването на министър Петков, за какво говори това?

Кой тогава е хитрецът или незачитащият Конституцията? Видимо не е младият харвардски възпитаник. Защо тогава Кирил Петков мълчи и не разкаже как точно се е провел разговорът между него и Президента за двойното му гражданство, и как да се прескочи това "малко камъче" в Конституцията. Този казус може да породи и четвърта, и пета, и още много хипотези какво и как се е случило. Но въпросът е кой и защо? Кой и защо престъпи основният закон на България? Отговорът остава за вас.