Зам. - директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров: Аз съм втрещен и силно притеснен от работата на Комисията по конституционни и правни въпроси

Представители на магистратската общност не пестят критиките си за закриването на спецправосъдието, което стана факт на среднощно заседание на правната комисия в парламента след близо девет часа разгорещени дебати. Предложените от Министерския съвет промени в Закона за съдебната власт закриват Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури.

"Аз съм втрещен и силно притеснен от работата на Комисията по конституционни и правни въпроси. Първо, вчера тя разглеждаше законопроект, внесен от министър-председателя в Народното събрание, предоставяйки решение от 2 март. Убедено твърдя, че на този ден Министерски съвет не е взимал такова решение, защото в дневния ред не е имало включена такава точка", коментира пред bTV зам.-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров.

Той обърна внимание, че се е поразровил в електронната информационна система на МС. "Установих, че МС е единственият колективен орган в България, при който не се гласува дневният ред на заседанията му и председателстващият съвета може да вкарва в заседанието каквато и да се реши точка по всяко време. Това е абсолютно невъзможно във ВСС и НС", каза зам.-директорът на Националната следствена служба.

По думите му решението за закриването на специализираните съд и прокуратура е било взето от правната комисия преди заседанието и "изказванията и мненията на представителите на органите на съдебната власт са нямали никакво значение". "Проблемите в специализираното правосъдие, такива има, дойдоха от натоварването му с допълнителни ангажименти и най-вече с делата за корупция по високите етажи на властта, които им бяха възложени през 2017 г.", каза още Тодоров.

Според него борбата с организираната престъпност е на много високо ниво и резултатите са много добри. "Бяха представени на уважаемите народни представители всички доклади от 2012 г. до 2021 г., първоначално по механизма за сътрудничество и мерки и след това по механизма за върховенството на закона, където доверието към тези спецструктури градира положително", поясни той. Ясен Тодоров коментира и взаимоотношенията правителство-проскуратура.

"Странно е отношението на българската изпълнителна власт към българската прокуратура. При встъпването си в длъжност правосъдният министър заяви, че основната ѝ цел е да бъде впрегнат целият държавен инструментариум в борба с прокуратурата и конкретно с главния прокурор. Включително и с финансови инструменти, което стана факт с приемането на Закона за държавния бюджет, където бюджетът на съдебната власт беше орязан с 20 млн. лв.", каза магистратът.

"Искаме борба с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта, но намаляваме бюджета, които се борят с това нещо и направо ги закриваме", добави той. По думите му целта е някои съдебни производства срещу организирани престъпни групи да приключат с "благоприятен изход" на обвиняемите и подсъдимите по тях. "Срещу тримата големи в съдебната власт дисциплинарно производство не може да се води. Няма разписани в закона правила каква е процедурата, когато бъде внесено искане за предсрочно отстраняване на тримата големи.

Това не е проблем на ВСС", заяви още Ясен Тодоров. Според Ясен Тодоров европейският главен прокурор Лаура Кьовеши никога няма да направи политическо изказване и да критикува работата на изпълнителната и на съдебната власт. "Тя каза: "Ще работя с всички, искам да получавам сигнали, нормално е да има сигнали за нарушения, те се проверяват и това се прави от българските делегирани прокурори, които надявам се да си вършат добре работата", заяви още юристът.