Засега само подуправителят на БНБ Андрей Гюров е съгласен да е служебен премиер

Подуправителят на БНБ Андрей Гюров е единственият засега склонен да стане служебен министър-председател. Това се разбра след срещата му с президента Илияна Йотова в сряда. Той подчерта, че е поискал ясни условия, при които да поеме ръководството на държавата. "Споделих с госпожа президента, че съм готов да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия. Под принципи се има предвид, че България е в Европа, а в Европа се провеждат честни избори. Честни избори можем да имаме тогава, когато служебното правителство не се намесва на политическия терен - то е достатъчно неутрално, равно отдалечено от всички партии и работи само в правомощията, които са му дадени от Конституцията", заяви Гюров.

"Естествено, нашият разговор беше принципен. Ще продължат разговорите с всички кандидат-премиери и ще останем във връзка с нея", добави той.

През 2024 година Гюров беше отстранен от поста си в Централната банка заради решение на Антикорупционната комисия (КПК) за несъвместимост. Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества. Той обжалва, но окончателно решение на съда няма, защото се чака становище на Съда на Европейския съюз. Това предизвика спорове дали той изобщо би могъл да стане служебен премиер.

По повод юридическия казус около него Гюров каза:

"Аз не мога да коментирам от юридическа гледна точка, защото не съм юрист, но от професионална гледна точка това, което мога да кажа е, че Административният съд вече отмени решението на Комисията за противодействие на корупцията, което беше основа за моето отстраняване от Управителния съвет. В момента тече дело пред Съда на ЕС. Там на изслушването получих много категорична подкрепа от становищата на Европейската централна банка и Европейската комисия. В този смисъл нямам никакви морални проблеми да приема една такава позиция".

"Считам, че президентът, с оглед на компетенциите си и юридическия екип, който е в президентството, ще вземе най-правилното решение", додаде той.

По-рано през деня управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, и подуправителите Радослав Миленков и Петър Чобанов обявиха, че не биха приели поста на служебен премиер.

Във вторник Председателят на Народното събрание Рая Назарян от ГЕРБ също отказа на президента Илияна Йотова да стане служебен премиер.

Според конституцията президентът има право да избира служебен премиер от ограничен кръг от хора – председателя на парламента, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или заместника му.

Преди да направи финален избор кого ще номинира за служебен министър-председател, Йотова трябва да проведе срещи с всички възможни кандидати. Номинираният от нея служебен премиер следва да представи проект на кабинет. След консултации с парламентарните сили държавният глава трябва да подпише указ за назначаване на служебно правителство.

За четвъртък са насрочени разговорите на Йотова с омбудсмана Велислава Делчева и зам.-омбудсмана Мария Филипова. В последния работен ден от седмицата Йотова ще се срещне първо с председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който два пъти беше служебен премиер. След него в президентството ще отидат и неговите заместници Маргарита Николова и Силвия Къдрева.