"Тия дребни заяждания за това колко души бил убил комунизма...Ми, всичко е сметнато - три хиляди без съд и присъда, три хиляди човека със съд и присъда. И това е нищо в сравнение с Италия и нищо в сравнение с Франция...Еми, добре де, има ли някакво значение...убийството на един милион души понякога не е престъпление за историята...Тия дребни заяждания към ключови исторически периоди в развитието на страната. Ами към великата комунистическа идея - ми може ли да се подхожда към нея...тя е велик идеал на човечеството, на бащите ни, на моя баща, на Иван на баща му".
Това казва на 23 май т.г. по време на пресконференция в БТА, без да му мигне окото, бившият премиер от БСП Жан Виденов, довел страната до най-жестоката катастрофа в средата на 90-те години. Това е възмутително говорене, което в друга държава от бившия Източен блок щеше да предизвика вълна от протести, реакция на правоохранителните органи и такъв силен отзвук сред гражданите, че лицето изрекло тези думи щеше завинаги да бъде изметено от политиката на съответната страна. Поне това, ако не и привличането му към наказателна отговорност за проповядване на човеконенавистнически теории. Все пак действащ закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Тук става точно обратното - след като съсипа страната, лицето Виденов се покри за немалък период от време (25 години) и тъкмо, когато бяхме решили, че това е най-малкото, което може да плати като цена за злодеянията си, той се появи отново. И то как се появи - по кръвожаден, безцеремонен, нагъл и с безпрецедентна гавра към паметта на избитите от комунистическия терор. И със заявка да се връща в политиката. През крайно лява, проруска и антикапиталистическа формация, в която половината са бивша комсомолска номенклатура (някога) и средни и едри бизнесмени (днес). Но иначе са против капитализма и Запада. Позор е това и липсата на реакция до момента, вече десет дни след думите му, е показател, че България и българите са като отворена рана - всеки може да ги инфектира, а съпротивителните ни сили срещу враговете на отечеството са гранични с нула.
