2000 американски и европейски фирми плащат 1/7 от военния бюджет на Путин

Войната на Владимир Путин срещу Украйна продължава с пълна сила и руската икономика се готви за още действия в подкрепа на агресията. Страната обяви, че увеличава бюджета си за "отбрана" с 25% до 13.5 трилиона рубли (140 млрд. щ. д.) през 2025 г., което възлиза на 40% от държавния бюджет.

Украйна се бори с настъпващите руски сили и недостиг на оръжия и войници, а международната общност е принудена да извлече всички възможни ресурси в борбата. В тази връзка, отнемането на финансови ресурси за руската военна машина се превръща в основна тактика. Парадоксално е, че минаха две години откакто украинският президент Зеленски помоли Конгреса "нито един цент" да не отива във военния бюджет на Русия, а западните средства продължават да пълнят руската хазна.

Много се говори за корпоративното изселване от Русия, но над 2,000 западни компании продължават да работят там. Анализ на Киевския икономически университет показва, че данъците, платени през 2022 г. и 2023 г. от чуждестранни компании в Русия, възлизат почти на 20 млрд. щатски долара годишно. През 2022 г. компании със седалища в САЩ, Германия и Швейцария представляваха трите основни чуждестранни икономически играча в Русия. През 2023 г. това бяха компаниите от САЩ, Китай и Германия.

Корпорациите не са просто наблюдатели, а активни участници, които способстват войната на Русия срещу Украйна. Много от компаниите, които още работят в Русия се занимават с бързооборотни стоки. Произвеждат продукти като сапун, шоколад и бисквити, класифицирани като "стоки от първа необходимост" за руското население

. Главният изпълнителен директор на германския Ritter Sport, Андреас Ронкен, наскоро заяви, че "и русначетата обичат шоколада", поради което компанията продължава да работи там. Дирк ван де Пут, главен изпълнителен директор на американската компания Монделийз, която произвежда "Орео", "Милка" и крема сирене "Филаделфия" заяви, че инвеститорите нямат "морално отношение" към това дали компанията ще продължи да работи в Русия.

За съжаление, това може да е така, но западните страни трябва да си дадат сметка, че този факт подкопава политиката за войната в Украйна, която се стремят да наложат. Продажбата на чуждите продукти също така легитимира войната в очите на руския народ.

Корпоративните данъци, които чуждестранните компании плащат не представляват единствения поток на средства към Русия. Според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, приходите на Кремъл от продажба на нефт, газ и въглища от инвазията в Украйна през февруари 2022 г. до сега възлизат на 800 млрд. щ.д. Над 200 млрд. от тази сума идват от страни-членки на ЕС. Западът наложи строги санкции върху износа на петрол от Русия, но в момента няма ембарго върху руски тръбен или втечнен газ към Европа.

Освен това има много "вратички" в настоящия режим на санкции. Една от най-известните е така наречената "вратичка в рафинирането", която позволява на страни като Индия или Турция да купуват руски суров петрол с намаление и законно да го продават на западни страни под формата на дизел и бензин.

Русия също се радва на подкрепа от други страни с авторитарни режими. Китай помага на Русия да купува западни технологии. Иран и Северна Корея доставят боеприпаси и ракети, а сега Северна Корея прати и войници.

Всяка война изисква ресурс. Със запасите си от нефт и газ и доказано ефективни механизми за заобикаляне на западните санкции, Русия няма да остане без такъв. Съвсем различна е ситуацията в Украйна, която зависи единствено от искреността на обещанията на международните й партньори за пари и оръжие.

Един от начините за създаване на по-надежден поток от финансови ресурси би бил да се размразят активите на Русия за целите на украинската отбрана и възстановяване. Тези активи възлизат на 300 млрд. щ.д., а най-много има в Белгия. Белгийската хазна е усвоила над 5 млрд. евро само за обслужване на замразени средства.

Тази седмица страните от Г-7 обявиха план да дадат 50 млрд. щ.д. от руските активи на Украйна, което е обнадеждаващо. За съжаление обаче отдавна не остана надежда, че активите могат да бъдат използвани да се принуди Путин да спре войната.

Западът трябва да предприеме по-драстични мерки за спиране на потока на средства от корпоративни данъци и непреки покупки на петрол и газ към Русия. В същото време трябва да се създаде по-надежден източник на средства за подкрепа на Украйна, като замразените руски държавни активи предоставят ясна възможност за такъв.

Украинската съпротива и действията на украинския народ вдъхновиха цивилизования свят да застане на правилната страна на историята. Съюзниците на Украйна трябва да използват всички оръжия, с които разполагат, за да сложат скорошен и решителен край на руската агресия.

Източник:
Олександра Матвийчук е защитник на човешките права, която работи по въпроси, свързани с Украйна и региона на ОССЕ. Ръководи неправителствената организация "Център за граждански свободи", която беше удостоена с Нобелова награда за мир през 2022 г. Статията е предоставена ексклузивно на "24 часа".