"Убийства, преврати и хаос: от кухнята на тайната шпионска война на Путин срещу Европа". Така е озаглавен обширен материал във вестник "Таймс", в който се споменава и България като благодатна почва за набиране на сътрудници.
Операциите на Москва ескалираха в целия континент - от наемането на главорези за удари в симпатизиращи страни до масивни тайни кампании за всяване на хаос, пишат авторите на материала, интервюирали редица експерти и разследващи журналисти.
Използването на операции под прикритие е дълбоко в кръвта на руската външна политика още от времето на зараждащото се болшевишко правителство, което бързо започна кампания на политическа агитация в цяла Европа като средство за износ на революцията, с въстания, организирани в Естония, Румъния и Германия през 20-те години на миналия век.
Доктриналното убеждение, че неконвенционалната война е необходимо условие за укрепване на позицията на страната в света продължава и днес, но след нахлуването в Украйна тази задача става все по-трудна след експулсирането на около 600 служители на руското разузнаване, маскирани под дипломатическо прикритие в европейските столици. Това анализира известното издание, цитирано от БНР.
Смята се, че бързото възстановяване на мрежата е наложило Москва да разчита все повече на чужди граждани и по-специално на тези от престъпния подземен свят.
Според Андрей Солдатов, експерт по разузнаването, българите и сърбите са се оказали едни от най-охотните заговорници. "Русия има естествено предимство в Източна Европа, когато става въпрос за наемане на чужденци, поради дългогодишните си връзки с тези страни", казва Солдатов пред вестник "Таймс", като допълва, че тези "операции достигат безпрецедентно ниво в България и Сърбия, както поради факта, че в тези страни има силни организирани престъпни групи, така и поради високото ниво на политическа подкрепа за Русия там".