Черни облаци над тандема Румен Радев-Кирил Петков

Обединени ли са Кирил Петков и Румен Радев около "престъпления срещу републиката"? Може ли да се стигне до сложно оплитане между шпионаж, вредителство и държавна измяна? Кирил Петков никога не е бил министър, а е боравил с най-секретна информация за държавните тайни на България и на евроатлантическите партньори на страната. Затова и редакцията ни направи проучване сред водещи юристи за последиците от Решение №16 от 2020 г. на Конституционния съд, с което беше обявен за противоконституционен Указ №129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков. "Труд" представя мнението на доказани експерти, които очертаха най-тежките последици за страната ни и евроатлантическите ни партньори.

Решението на Конституционния съд е категорично, че Кирил Петков никога не е бил министър и както вече "Труд" съобщи, очаква се лавина от дела за всички актове, подписани от него. Юристи се позоваха на Решение №3 от 2020 година на Конституционния съд, в което е посочено, че президентските укази имат преки правни последици, предизвикани от самия указ, а назначаването на Петков е такава. Петков носи наказателна отговорност за попълнената декларация с невярно съдържание. Президентът Румен Радев е издал противоконституционен указ и редица юристи и конституционалисти, включително кандидатът за президент Лозан Панов вече искат неговия импийчмънт. Панов заяви: "Нарушението на Конституцията е едно от основанията за прекратяване на правомощията на президента".

От друга страна от становището на проф. д-р Даниел Вълчев до Конституционния съд стана ясно, че обявяването на атакувания указ за противоконституционен означава, че Кирил Петков Петков никога не е бил министър на икономиката. Макар решението на Конституционния съд пряко да не засяга издадените от лицето Кирил Петков актове в качеството му на министър, какъвто той не е бил, това отваря пътя за атакуването на всеки от актовете му, за което вече разбрахме, че ще има лавина от съдебни дела.

Всичко това може да се окаже само една малка част от проблема, създаден от противоконституционния указ на Румен Радев. Съществува риск страната да бъде забъркана в международен скандал за теч на секретна информация, може да се окаже, че са извършени поредица от престъпления, а някои юристи стигат дори още по-далеч, като споменават и второто конституционно основание за отстраняване на президента, а именно "държавната измяна".

Юристи, с които се консултирахме, ни насочиха да направим преглед на конкретни разпоредби в Глава първа "Престъпления срещу републиката" от Наказателния кодекс (НК), като ни бяха посочени и потенциални връзки с Решение №12 на Конституционния съд от 30.07.2020 г. по дело №1 от същата година. Два от конкретните проблеми, за които бяхме информирани, са във връзка именно с текстове от Глава първа от НК за престъпления срещу републиката. По-конкретно с издадения от Румен Радев противоконституционен указ №129, Кирил Петков получава право на достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността.

Това става по-силата на чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Така Кирил Петков, който вече се оказа, че не е бил министър, тъй като е назначен противоконституционно от Румен Радев, е имал достъп до цялата информация за всички фирми, произвеждащи и търгуващи продукти, свързани с отбраната. Петков е бил съпредседател на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, който издава или отнема лицензите за производство и търговия на територията на страната.
Освен това е имал достъп до информацията за сделки за милиарди евро, тъй като докато е бил в министерството на икономиката, е оглавявал Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, като всяка една сделка, осъществяваща се през територията на България, е подписвана лично и от него. Така се оказва, че той е разполагал незаконно - в нарушение на Конституцията и закона, с най-ценната и детайлна информация, свързана с националната сигурност на страната.

Още на 16 август стана ясно, че тогава на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) в президентството е имало скандал, а конфликтът сред участниците е избухнал заради съмненията около гражданството на присъстващия Кирил Петков и дали той има право да бъде в залата. Кирил Петков е разполагал с цялата информация за българския военнопромишлен комплекс, за всички сделки, включително и за сделките и отношенията с партньорски организации. Извън всичко, Петков е боравел с информация, касаеща НАТО, защото под негово ръководство е бил и отдел "НАТО и икономически аспекти на сигурността", което е видно от интернет страницата на министерството на икономиката. Той е отговарял и за базата данни на кандидатите за участие в международни процедури на НАТО.

Извън това и освен цялата военнотърговска информация, Кирил Петков е разполагал и с цялата класифицирана външнотърговска информация и друга секретна информация, свързана с множеството дейности на Министерството на икономиката. Това означава, че той е събирал и получавал информация без да има право затова, защото е назначен за министър в противоречие на Конституцията на Република България.

Тъй като Законът за защита на класифицираната информация сочи, че министрите получават допуска си до тази информация без проучване (чл. 39, ал. 1, т.4 от ЗЗКИ), то така се оказва, че правата за допуск до най-секретните документи на държавата и на НАТО са предоставени на канадския гражданин Кирил Петков единствено и само по силата на указа на Румен Радев, който пък указ е противоконституционен.

Как и кой сега ще понесе отговорността за това, че секретна информация на наши евроатлантически партньори е достигнала незаконно, без проучване, до канадския гражданин Кирил Петков. Каква е била целта, завършилият в Харвард "канадец" да получи нерегламентиран достъп до най-секретни държавни тайни? На какви чужди организации и за какво може да се предостави сега тази секретна информация, с която Кирил Петков разполага? Възможно ли е страната да бъде забъркана в международен скандал? Как ще реагират българските служби, за да защитят националната сигурност на страната и на партньорите ни? Търсейки тези отговори и разговаряйки със специалисти, стигнахме до Наказателния кодекс и до главата за престъпления срещу републиката.

По-конкретно там в раздел втори е записано: "Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна..." Съгласно законодателството ни, субект на шпионството по чл. 104 от НК е всяко наказателно отговорно лице.

Изключително значение за очертаване на шпионството е предметът на престъплението, а именно "информация, представляваща държавна тайна". Обективно поглед­нато, информацията трябва да има качеството на държавна тайна. Връзката между шпионството и държавна тайна е неразривно свързана. Дефиницията на държавна тайна е дадена в Закона за защита на класифицираната информация и реално това е информацията, с която е разполагал Кирил Петков, докато се е представял за министър.

Съгласно чл. 25 от ЗЗКИ "държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение №1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред".

След решението на Конституционния съд вече е ясно, че достъпът на Кирил Петков до тази информация е бил нерегламентиран. Използват се два критерия за дефинирането на държавна тайна. Тук е важно да се отбележи, че шпионството по чл. 104, ал. 1 от НК не поставя само проблема за предаването на информацията, а и събирането с цел да издаде на чужда държава или организация придобитата държавна тайна. Именно заради това в теорията и практиката е посочено, че за един от вариантите на шпионството е достатъчно да "събира информация държавна тайна". Събира този, който няма достъп, какъвто се оказва случаят с Кирил Петков, защото указа на Румен Радев, на база на който той е получил достъп до класифицирана информация е противоконституционен.

В теорията и практиката по отношение на шпионството като престъпление е посочено, че няма значение по какъв начин се събира информацията. Престъплението е довършено, когато деецът установява фактическа власт върху информацията и е в състояние да я издаде. Такъв е бил случаят с Кирил Петков, докато се е правил на министър в нарушение на Конституцията. Събирането е по същество подготвителна дейност, но в българското право е въздигната в самостоятелно престъпление. Законодателят е присъдил ранга на изпълнително деяние, на самостоятелно престъпление с всичките последици от това. Разбира се, за да бъде доказано престъплението от субективна страна, трябва да има пряк умисъл и специална цел, но това ще оставим на специализираните органи, ако се стигне до разследване на Кирил Петков на незаконното овладяване на държавна тайна, касаеща сигурността и отбраната, външноикономически сделки, както и информация на евроатлантическите ни партньори.