Георги Пирински – между фамилния македонизъм и влъхвите на международното задкулисие

Също като своя баща, Георги Зайков, който беше десетилетия наред на издръжка на просъветски структури. Най-напред във фарватера на промакедонизма и болшевизма, после на съветския шпионаж в САЩ, а след завръщането си в комунистическа България години наред си живееше живота като зам.-председател и председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира.

Георги Зайков (Пирински старши) пребивава в САЩ от 2 август 1923 г. Едва 22-годишен активен промакедонист и коминтерновец първоначално се насочва към градчето Хибинг, щата Минесота, където вече се е установил брат му. Там работи в мините за желязна руда. Подава молба за американско гражданство, която не е уважена. Получава популярната още тогава „зелена карта“, която не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. След една година сменя местоработата си – отива във фабриката за вагони в гр. Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия. Трудовата му дейност приключва в автомобилните заводи „Дженерал Мотърс“ в гр. Понтиак, щата Мичиган. Междувременно е приет за член на Американската комунистическа партия, става щатен комунистически функционер, в дейността му се засичат две основни линии на поведение – антибългаризъм и краен болшевизъм. Георги Зайков става активен участник в подмолната дейност на македонизма и Коминтерна в Америка, неотклонно прокарващ коминтерновската идея за Балканска федерация. Георги Зайков при пристигането си в САЩ веднага се самоопределя като югославянин от македонска нация. През 1929 г. заедно със съмишленика си Смиле Войданов създават Македонски народен съюз (МНС) като алтернатива на Македонската патриотична организация (МПО). Организацията има за цел обединението на Македония в независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни. Така фактически Георги развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация. През 1930 г. в гр. Толедо, щата Охайо, е проведена първата конференция на Съюза, като за председател на централното ръководно тяло е избран Смиле Войданов, а за секретар Георги Пирински. Първият редовен конгрес е проведен през 1931 г. в гр. Гери, щата Индиана. Оттогава официално се формира Македонският народен съюз. Американската емиграция трябва да се приобщава към решенията на Четвъртия (края на 1922 г.) и Петия (1924 г.) конгрес на Коминтерна за единение и болшевизация в светлината на идеите на Владимир Ленин.  В периода 1931-1936 г. бащата на Пирински редактира вестниците „Балканско сдружение“, преименуван впоследствие в „Трудова Македония“ и „Съзнание“ - официален орган на Българското бюро към националния комитет на КП на САЩ. В тях той забранява споменаването дори като географските понятия „България“ и „Българска Македония“. За сметка на това възторжено се споменава страната, която „стои като огромен фар и сочи на социал- и националпоробените народи пътя на тяхното избавление“. През 1938 г. МНС е преименуван в Македоно-американски народен съюз (МАНС), а от канадската му част е основан Македоно-канадски народен съюз (МКНС). Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български език комунистически седмичник в. „Народна воля“. Освен антибългарист и отявлен македонист, Георги Зайков е заклет  промосковски болшевик. Участник е в създаването и на т.н. Славянски конгрес в САЩ, който е създаден с пари от и по нареждане на Москва през 1941 година. По това време съветската агентура е обхванала с пипалата си множество учреждения, научни институти, медии, държавни структури, служби за сигурност. Славянският конгрес се създава на на 19 октомври 1941 г. в Детройт, негов председател е поляка д-р Осовски, а Заяков става секретар. Половин година по-късно Американският славянски комитет се премества в Ню Йорк. Тук Георги Зайков се запознава с бъдещата си втора съпруга Паулина Клопака, журналистка от словенски произход. Първата съпруга на Зайков, както може да се досетите, е била рускиня.

Антиамериканската дейност на Георги Зайков не остава незабелязана от ФБР. Досието му, което американското контраразузнаване съставя, е повече от 1100 страници. След началото на Студената война над главата на коминтерновския довереник надвисват тъмни облаци. През 1950 г. с решение на държавния обвинител на САЩ Македоно-американски народен съюз (МАНС) е разпуснат като прокомунистическа организация и с това е преустановена неговата работа. След дълго разследване на ФБР той е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. На 23 септември 1948 г. Георги Зайков е арестуван като чужд поданик, обвинен, че членува в Комунистическата партия на САЩ. Изпращат го в ареста на остров Елис Айлънд, откъдето е освободен под гаранция. Заплашват го присъда от десет години затвор или екстрадиране. Георги Зайков, Полина Клопака и синът им Георги Пирински се в България в 1951 и БКП го посреща като цар, тоест в средата на най-разюздания сталинизъм и, разбира се, продължава в същия дух – назначават го за заместник-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира – типични сталински творения от сорта на World Church Council,  Световно Младежко движение за демокрация, Лекари за мир и т.н. – всички на сметка в КГБ. Не случайно веднага след напускането на САЩ и завръщането си в комунистическа България, Зайков още през ноември 1951 г. се озовава в Москва – за да бъде проконтролиран и насочен за бъдещата си просъветска конспиративна дейност. В Москва се среща с ген. Александър Гундоров, ръководител на Всеславянския комитет, създаден за надзорничество на задграничните проболшевишки движения.

От затворници в Америка, Зайков (Пирински) и семейството му са изстреляни буквално в най-високите нива на най-верния и зависим промосковски комунистически елит. Всичко това неговият наследник Георги Пирински упорито заобикаля и разчита на късата памет на обществото, или на неговата неинформираност. Синът на Георги Зайков обаче доразвива тази семейна принадлежност към червената аристокрация и я ашладисва с отъркване в някой от най-мощните международни задкулисни кръгове. За какво става дума? В България  Пирински завършва столичната английската гимназия. После записва икономика на външната търговия във ВИИ „Карл Маркс“. След като се дипломира започва работа като сътрудник в Научноизследователския институт по проблемите на социалистическата икономическа интеграция.

Само на 26 години Георги Пирински вече заема важен пост в отдел „Международни организации“ на тогавашното Министерство на външната търговия. На 33 години става зам.-министър на външната търговия. Коя е онази невидима ръка (но не по Адам Смит), която изпълнява функцията на кариерен асансьор? Оказва се, че при посещението на Дейвид Рокфелер в България, Георги Пирински е негов преводач при срещите му с висши комунистически гаулайтери. Ето, имаме и снимки от това събитие, да удостоверят на 100 % написаното. Знаете, Антон Тодоров каже ли нещо и веднага го заковава, така че и най-недобронамереният тип да се убеди в автентичността и истинността на казаното.

         

Какво виждаме на тези две снимки? Годината е 1975 г., а младият Георги Пирински превежда на срещата на Дейвид Рокфелер и тогавашният зам.-председател на Министерския съвет Тано Цолов.

Ето едно много интересно свидетелство на дългогодишния дипломат Любомир Попов, което той споделя в мемоарите си:
„Дейвид Рокфелер е бил гост на семейна вечеря у Т. Живков, в която са участвали и Людмила и съпругът й Иван Славков. Разговаряно е по въпроси на изкуството и е станало дума за уреждане изложба в САЩ на тракийски експонати. Той изразил желание да съдейства, но по-късно ние се ориентирахме тази изложба да се уреди по официален път – със съдействие на Държавния департамент. След завръщането си Рокфелер ми предаде една картина – негов подарък за Л. Живкова. Андрей Луканов ми разказваше по-късно, че с превод на Рокфелер е помагал тогава младият служител на Министерството на външната търговия Георги Пирински. Банкерът бил впечатлен от знанието на английски език на младия българин и от интелигентността му и изразил мнение, че го очаква блестящо бъдеще” (Попов, Л., Един посланик разказва, изд. Колибри, С., 2009 г., с. 276–277).

Рокфелер се оказва същински пророк – кариерата на фамилно обременения с болшевишко просъветско и антибългарско потекло Георги Пирински от тогава, та до днес се движи по една отмерена възходяща права. Апропо, при такъв орисник каква друга да бъде? Рокфелер явно е имал особено влечение към висшите комунистически типове, защото както свидетелства Борис Джибров, дългогодишен началник на единния държавен протокол при диктатора Т. Живков:

„Също така и Рокфелер, който, като дойде в България, произнесе знаковите думи за Тодор Живков: „Този, ако го уволните утре, аз веднага ще го взема и ще го назнача при мен.“ (Д–р Борис Джибров: Рокфелер искаше да назначи Живков, в. Преса, 13 декември 2014 г.). От 1986 г. Георги Пирински става кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1988 г. – първи зам.-министър на външноикономическите връзки. Спомнете си за значението на това министерство в източването на задграничните фирми и ролята на Луканов. Едва ли Пирински е бил безразличен по същото това време. Андрей Луканов и Георги Пирински присъстват на погребението на глобалния финансов измамник Робърт Максуел в Израел:
„И днес, ако човек си направи труда да посети гроба на Максуел на Хълма на маслините в Йерусалим, от дясната му страна ще види плоча, на която на латински са изписани имената на важните особи от света, отдали му последна почит. Там ще срещнете и имената на Андрей Луканов и Георги Пирински“ (Тамбуев, Г., Власт, облечена в корупция, изд. Труд, 2001, стр. 303).

Заради силната си близост до Андрей Луканов и международното задкулисие, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“. Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Пето управление (УБО) в Държавна сигурност. Политическата реинкарнация на старите комунистически родове днес идва сякаш да докаже, че преходът беше преди всичко своеобразно политическо „отдъхване” на тези елити, за да се оформят бизнес основанията, от които те да се завърнат отново във висшата власт на страната. Днешният елит е съставен основно от синове, дъщери и внуци на някогашната просъветската колониална администрация.