Антон Тодоров
Не мислете, че има нещо сгрешено в заглавието. Металургичният комбинат "Кремиковци" беше приватизиран в края на 90-те години на миналия век по една изключително престъпна и грабителска схема. След като беше дивашки източван от фирми (основно на мафиотската групировка "Мултигруп", една от тях управлявана от съпруата на днешния повелител на дебилите от БСП). Документите от архивите обаче разкриват и още нещо. Стопански металургичен комбинат (СМК) "Л.И.Брежнев", както се наричаше до 1988 г. мастодонтът, е бил източван злодейски и преди 10 ноември, т.е. по времето на толкова прехваления комунистически режим. Схемите са били съвсем различни, но не мислете, че мащабите на кражбите, източването, измамите и прахосничеството са били по-малки от тези по времето на другаря Костов. Нека видим и прочетем документалната истина за тях – тя е най-важна. Първо, едно от най-дългогодишните и практически непроменени до приватизирането на комбината методи за източването му е чрез неговата ужасна нерентабилност. Историята на металургичния комбинат „Кремиковци“ започва в средата на 50-те г. на миналия век. "Комбинатът в Кремиковци не трябваше да бъде строен!". Това е изводът от задълбоченото проучване на бившия гигант на българската тежка индустрия осъществено от британския историк Майкъл Паларе, професор в Единбургския университет (Иванов, М., Cheap Rubbish In – Expensive Rubbish Out. "Кремиковци" и провалът на комунистическата металургия, сп. BM-business magazine, юни 2008). Тодор Живков си спомня след 10 ноември 1989 г.:
„Когато се обсъждаше въпросът за "Кремиковци", ние имахме идея производството му да не надхвърля 500 000 – 600 000 тона, но Хрушчов каза: "Вие какво, искате да правите чайник или металургичен завод!?"
И така за строителството на предварително обреченият на неефективност, нерентабилност и ниско технологично ниво комбинат е дадена зелена светлина.
При ниските потребности на вътрешния пазар над 1/3 от годишното производство трябва да се експортира (предимно за СССР), независимо от продажната цена. Всъщност комбинатът не е нищо повече от неефективно и нерационално съветско производство, изнесено зад граница. Разходите за производство в комбината са абсурдни – тон стомана достига цена 186 лв. при заложена по план 95,5 лв. Цената на тон електростомана от скраб по план трябвало да не надвишава 75 лв, комбинатът „постигнал“ 112 лв. на тон. Изчисленията показвали, че елктростоманата, произведена в МК "Кремиковци" била с 12 % по-скъпа дори от производството на МК "Ленин" в Перник, което се отличавал с чудовищна нерентабилност (Григоров, Й., Обществена производителност на труда и ефективност в черната металургия, Профиздат, С., 1970, стр. 93, 95). Когато се знаят тези факти, не е неочаквано състоянието, в което МК "Кремиковци" посреща края на комунистическия режим през 1989 г. Четем строго секретна справка на СГУ-МВР относно остри проблеми пред комбината:
"Получаваната през тази година в СГУ-МВР информация очертава тревожна картина на състоянието на ДФ "Кремиковци". Към настоящия момент фирмата разполага с основни фондове на обща стойност 2 065 млн. лева. Някои производствени мощности са в процес на експлоатация от 20-25 години. Значителна част от тях са силно физически износени. Изхабяването на активната част от производствените фондове е над 80 %. Освен това техническото и технологичното ниво на изградените мощности съответства на научно-техническите постижения от 50-те години". За пример се сочи извършващата се по това време реконструкция на Варова пещ № 4 (включена в екологичната програма), оборудването за която е доставено преди 10-12 години и ефективността му е далеч от тази на съвременните образци.
От началото на 1989 г. фирма "Кремиковци" работи в обстановка на остър недостиг на ресурси, дължаща се на неизпълнение на договорите за доставка на блокова стомана от СССР и ДФ "Стомана" – Перник. При договор 730 х.т. блокова стомана (за януари-август 411 х.т.) от СССР са доставени 342 х.т., а от ДФ "Стомана" за осемте месеца вместо 63,9 х.т. блокова и 21,3 х.т. слябова стомана, са доставени съответно – 21,2 х.т. и 7 х.т. За неизпълнението на разчетените натурални количества допринася и неизпълнението на стомана от собствено (на фирмата) производство. При план 1403 х.т. са изпълнени 1384 х.т. , като неизпълнението е в резултат най-вече на по-ниското производство на чугун - поради колебания в химическия му състав и престой поради липсата на скраб. Поради липса на метал от внос, недобрата работа на доменното производство и т.н. за м. август се получава неизпълнение около 10-12 млн. лева, което превишава ФРЗ. Налага се да бъде взет банков кредит и да се направят удръжки от заплатите на работниците и администрацията. В началото на септември 1989 г. фирмата получава 16 млн. лв. дотации, с което е покрито неизпълнението на плана и задълженията. От много години във фирма "Кремиковци" е утвърдена практиката да се спекулира с плановите показатели. Фалшифицирането им започва още със защитаване себестойността на продукцията. При годишно производство 2,2 млн. тона стомана, разлика в себестойността само с 1 стотинка на 1 кг дава милиони левове дотации от държавни бюджет. След защитаването на нереално високата себестойност всички показатели верижно стават нереални. В отчетите се показва нормалната себестойност и се отчита нереално снижение на себестойността, което води до нереално увеличаване на печалбата, отчитане на фиктивен ръст в производителността на труда и т.н. Ако въпреки това планът за даден месец не бъде изпълнен се борави директно с вето – планът се съкращава за сметка на следващия месец, което създава неоправдано напрежение, водещо често до аварии и злополуки. Ако няма достатъчно мотиви за корекция се прибягва до получаване на неверни отчетни документи – пуска се платежно искане на подходящ клиент за стоки на отговорно пазене (на склад). По този начин пред БНБ се отчита произведена продукция, без тя да съществува. Сериозни нарушения на финансовата дисциплина се допускат при извършваните във фирмата ремонти, които са се превърнали в бездънна яма, от която се облагодетелстват незаконно стотици хора. Десетки милиони левове се хвърлят за дейности, които не са извършени или са излишни, "изписват" се резервни части и се "влагат" без те въобще да съществуват, или да са необходими за ремонта, надписва се труд, заменят се фиктивно по-евтини операции с по-скъпо платени и т.н. Станало е практика да се отчитат фиктивно предсрочно изпълнени ремонти, тъй като за всеки час просрочено изпълнение се дават премии, а за над 24 часа премиите достигат космически стойности – немалко висши ръководители в "Кремиковци" вземат годишно по 10-15 000 лева. За 1988 г. лимитът на основните ремонти е бил 67 млн. лв., а са похарчени 113 млн. лв. За 1989 г. е утвърден лимит 110 млн. лв., който е превишен още в края на август. За капитални волжения са определени 80 млн. лв.
Тези огромни вложения би трябвало да доведат до повишаване на печалбата и до снижаване на себестойността на продукцията. На практика обаче се получава тъкмо обратното – за последните 3 години (1985-1988г.) обема на производството от 1 млрд. и 400 млн. лева е паднало на 1 млрд. Сгромолясването на копунистическия мастодонт усещат дори работниците и администрацията, на които започват да съкращават заплатите. Пише го в секретните сводки на Държавна сигурност, не слушайте какво ви лъжат днес прокомунистическите носталгици:
Лично строго секретно!
Министерство на вътрешните работи
Рег. № 730
07.09.1988 г.
Обзорна оперативна сводка
(28 август – 4 септември 1988 г.)
Получени са данни за възникнали напрежения в трудови колективи, главно поради намалено възнаграждание. В МК "Кремиковци" за август са удържани 20 на сто от заплатите на инженерно-техническия персонал и 10 процента на работниците."
Месец и половина по-късно на бюрото на тогавашния министър-председател Георги Атанасов се появява секретна информационна справка "Относно слабости при износа на черни метали по второ направление и неизпълнение на договорни задължения към социалистическите страни", с рег. № 839/24.10.1988 г. Изводите в тази справка, предназначена за няколко от най-високопоставените комунистически дейци, са съсипващи. Оказва се, че от средата на 80-те години металургичните комбинати в народната република не изпълнявали плана за производството на заложените по обем и позиции метали, вследствие на което се получавали сривове на външнотърговските договори, както по обмена и клиринга със социалистическите стани, така и на сключените по второ направление. Една от основните причини за неизпълнението на договорните на междудържавно ниво задължения по обмена и клиринга била крайната неефективност на производството на СМК "Кремиковци". Това довело до стратегически проблем с перспектива да се превърне в криза, свързана с нарушаване на металния баланс на останалите страни-членки на СИВ. В резултат зачестили случаите, когато съответните организации от ПНР, СРР, ЧССР, УНР и СССР отказвали да договарят и сключват договори по внос-износ с търговско сдружение (ТС) "Рудметал". По-голямата част от произвежданата от СМК "Кремиковци" продукция не отговаряла на посочените в договорите стандарти. По тази пичина и с цел изпълнението на задълженията си към контрагентите си от СИВ, и със знанието на отговорни служители от Асоциация "Металургия и минерални суровини", СМК "Кремиковци" и Стопанско обединение "Металургия", комбинатът прибегнало до някои неправомерни операции.
През 1987 г., за да изпълни договорни задължения към СССР, сдружението сключило договор за доставка на метали с две малко известни и с тежко финансово състояние фирми – "Щалтрейд" (Австрия) и "Танстрейд"(Швейцария). Впоследствие австрийската фирма не експедирала договорените количества студеновалцувана стомана, с което допълнително дискредитирала българското външнотърговско предприятие. Сдружението изпитвало сериозни затруднения при изпълнението на плана за износ по второ направление. Дългогодишна практика било да се залагат висококачествени метали, чието производство в НРБ било невъзможно и за да изпълни плана по износа, търговско сдружение (ТС) "Рудметал" било принуждавано да изнася друг вид продукция, производство на СМК "Кремиковци" и МК "Ленин", която по качество не отговаряла на световните стандарти и по тази причина била реализирана на цени значително по-ниски. Според секретен доклад на ген.-майор К. Величков, началник на Четвърто управление – ДС:
"В СМК "Кремиковци", на Стан блуминг-слябинг-1250, високата степен на амортизация, която за активните основни фондове достига 73 %, е сериозна предпоставка за тежки производствени аварии. Особено тежко е състоянието на крановете – по-голямата част от носещите греди са с пукнатини. Опасно и нуждаещо се от подмяна е и електрооборудването. Оборудването на Стан-700/500 (пратцкранове, машини за почистване на кръгли и квадратни профили, изправяща рогова машина) е напълно амортизирано, а износването на електрооборудването е около 50 %. Високо изхабяване на технологичното оборудване има и на Стан-250. Критично е състоянието на занемарените в техническо отношение агрегати в агломерационното производство. Доменните пещи работят с ниска производителност и са станали редица аварии в корпуса на първа пещ. Основните причини са ниска квалификация на експлоатационния и ремонтния персонал, липса на важни контролно-измервателни прибори, неподходящи технологични параметри. Според секретна справка на ДС с рег. № I-3250-2/07.10.1988 г. при извършване на планова ревизия в МК "Кремиковци" било установено, че през 1987 г. и първата половина на 1988 г. вследствие на нереално отчитане на произведена продукция, неефективно използване на материали и суровини, некачествена продукция и т.н. били допуснати загуби за над 100 млн. лв.!
Няколко години по-късно вече в демократични времена, през 1992 г., комбинатът ще бъде оглавен от Лилян Вачков – същият, който през 80-те години е съден на два пъти като директор на "Оперативно управление на производството" в "Кремиковци" за гигантски далавери, вкл. описаните по-горе. Обяснението за този скок в кариерата му въпреки корупционния шлейф е, че Лилян Вачков е много близък с Илия Павлов от мафиотската групировка "Мултигруп" и с Ахмед Доган. Диалектика!