Конфликт за милиони евро, SLLAP дела и адвокат сегашен министър на правосъдието: Историята на назначена от Радев зам.-министърка

Продължава да излиза нова информация около спорната фигура на Ася Панджерова - новата зам.-министърка на образованието, за която вече стана ясно, че е замесена в скандал с конфликт на интереси при усвояването на евросредства по европейската програма за международен образователен обмен "Еразъм+" през 2017 и 2018 г., пише сайтът Actualno.com.

Mediapool вече съобщи, че при този случай над 1,6 млн. евро са насочени към организации и фирми, свързани с близки до Панджерова лица. Въпреки установените нарушения и последвалото връщане на пари към Европейската комисия, нещо по-особено в България от персонална гледна точка не се случва.

На този фон тя бе назначена от премиера Румен Радев за зам.-министър точно в образователното ведомство. Ресорният министър Георги Вълчев вече разпореди проверка във връзка с Панджерова.

Ася Панджерова е водила "дело шамар" срещу в. "Сега"
Допълнителни проучвания на разследващата медия BIRD.bg допълват картината около новия зам.-министър. Оказва се, че тя е водила класическо "дело шамар" (SLAPP дело) срещу журналисти, осветили конфликт на интереси при усвояването на евросредствата през 2017 и 2018 г.

Панджерова и мъжът ѝ Димитър Кръстев съдят вестник "Сега" заради публикациите им по темата. През май 2025 г. те губят делото на втора инстанция в Софийския градски съд (СГС), като в крайна сметка трябва да заплатят на медията 1320 лева разноски. Решението не е обжалвано пред Върховния касационен съд (ВКС), въпреки че е налична такава възможност.

Според изнесените данни в публичното пространство в последните дни се разбра, че скандалът започва със сигнал на група служители на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), който по онова време управлява т. нар. "Програма за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа".

Годишният бюджет на програмата, който ЦРЧР е разпределял, е в размер на 45 млн. евро. Тогава Ася Панджерова е оценител на проекти към Центъра. Схемата за злоупотреба със средства, в която е замесено името ѝ, засяга 12 проекта и фирмите на нейния бъдещ съпруг Димитър Кръстев, финансирани с около 1 621 899 евро.

Според публикация на "Сега" Кръстев е бил представян като "международен" партньор на проектите чрез фирмите си, регистрирани в Лондон. Отбелязано е и участие на неговият баща, а понякога и неговата майка, като управители на сдружения - бенефициенти по програмата.

Ася Панджерова сключва брак с Димитър Кръстев на 31 юли 2018 г., като по информация на "Сега" техни кумове са били Ветко и Маринела Арабаджиеви. Няколко години по-късно - през 2021 г. - става ясно, че последствия от схемите на Панджерова и Кръстев със средствата по "Еразъм+" все пак има.

Решение на Окръжен съд - Силистра по дело за конфликт на интереси дава сведения за тях. Делото е на ЦРЧР срещу Сдружение "Фабрика за таланти" - бенефициент по проект, оценен от Панджерова, финансиран с 45 640 евро. Координаторът е не друг, а European Strategic partnership Ltd. - фирма, представлявана от Димитър Кръстев. Според решението "Фабрика за таланти" трябва да възстанови сумата от 45 640 евро на Центъра за развитие на човешките ресурси.

Докладът на Дирекция "Одит на средствата от ЕС" (ОСЕС) към финансовото министерство, удостоверяващ нарушенията, е представен на Европейската комисия, откъдето настояли за прекратяване на проектите и възстановяване на всички суми към бюджета на ЕС. Центърът за развитие на човешките ресурси е превел общата сума от бюджета си към Европейската комисия. Не е ясно какъв е размерът на средствата, върнати от ЦРЧР на ЕК.

Зам.-министърът и съпругът ѝ водят дело срещу ЦРЧР, то виси пред ВАС
Панджерова и Кръстев са водили и дело срещу Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Твърдят, че от Центъра "неправомерно" са предоставили техни "лични данни" на журналисти след официални искания за информация.

По-конкретно, цитират "неправомерно обработване на техни лични данни от ЦРЧР - в качеството му на администратор на лични данни". Първоначално печелят обезщетение от 24 000 лева (по 12 000 лв. за всеки), но втора инстанция отменя решението и връща делото за второ разглеждане.

При него ищците губят пред Административен съд - София-град (АССГ), като понастоящем делото е висящо пред Върховния административен съд (ВАС).