Костовият кръг "Олимп", РМД приватизацията и неслучилото се възмездие

21.06.2021г.

Обучението в чужбина на сина на Атанас Атанасов е платено от "Златни пясъци"

Сподели

Антон Тодоров

Преди двадесет години името на Славчо Христов беше като парола - отваряше всички врати. Всички знаеха, че каже ли се Славчо Христов се разбира Иван Костов и обратно. Управлявани от него компании получаваха част от най-апетитните поръчки, а година преди края на управлението на Костича той се сдоби и с една от най-влиятелните банки тогава в страната. В средата на 90-те г. на миналия век нищо не подсказва тази главозамайваща кариера и лично благосъстояние. Бъдещият любимец на синята власт е обикновен ресторантьор, който се подвизава в заведението си "Олимп". Години по-късно Славчо Христов ще обяснява възхода си просто: "Аз съм създаден да въртя пари...Бизнесът е като ротативка, която въртиш, въртиш и все идват някакви нови начинания". Това са приказки за наивници. Не е известно кой е бил кръстникът на "Олимп", възможно е да е бил любител на гръцката митология, но едва ли е човек от първоначалната клиентела на ресторанта, в която преобладават дебеловрати момчета и техните компаньонки. По-вероятно е той да е бил от квотата на "белите якички", за които Славчохристовият ресторант става любимо място, след като ценител на неговата вегетарианска кухня е самият син Командир. Така сближавайки се с ВИП клиентелата си, Славчо Христов започва да демонстрира неизтощим "късмет" в бизнеса, докато прилапва все нови и все по-мащабни части от стопанството и финансите на страната.

Знак за това какво ще последва по-налюдателните българи получиха още при служебното правителство на Стефан Софиянски. Още щом става транспортен министър през 1997 г., Вилхелм Краус демонстрира качества на неизтощим бизнес промоутър на синия любимец Славчо Христов. Когато се прави търг за ремонт на перона на летището, финансиран по програма ФАР, вероятно съвсем случайно той е спечелен от "Балканстрой инженеринг" с оферта за цена на ремонта 1.3 млрд. неденоминирани лв. Определени размисли поражда и фактът, че в края на декември следващата година на коледно събиране на авиационните специалисти изпълнителният директор на летището Здравко Величков съобщава публично, че за ремонта на перона са похарчени 7 млрд. лв. Не е ясно откъде е дошла тази огромна разлика (над 5 пъти) между разчетите и реално платените средства. Фирмата е работила и преди това на летището, но като подизпълнител. Вероятно пак е "случайно", че в нея по това време работи братът на транспортния министър Вилхелм Краус, Борис Краус. А управител е приятелят на премиера Иван Костов Славчо Христов. Общата фирма на Малкия Маргин и Славчо Христов "Селекта” АД е основен съдружник в строителната фирма "Балканстрой инженеринг”. Славчо Христов е имал няколко фирми, в които в различни периоди е бил съдружник на хора от СИК. Първата е "Чоби-90” ООД, в която негов партньор е Николай Маринов (Малкия Маргин). Малкият Маргин е бил заедно със Славчо Христов и в съвета на директорите на фирма "Селекта” АД.

За да схванете връзката ще Ви припомня една случка от есента на 1996 г., когато лидерите на СДС провеждат мероприятия за набиране средства за кампанията на синия кандидат за президент Петър Стоянов: "Точно в 20 часа през заведението на бившата ул. "Паун Грозданов" в очакване на фаворита си бяха строени депутатът от СДС Марио Тагарински, неуморно жестикулиращият "син" бизнесмен Любомир Павлов... Шокиращо подейства на физиономистите появата на Красимир Маринов-Маргин, едно от лицата на СИК...... Присъствието на Маргина Иван Костов не отчете като нередно...Костов сподели, че и двете му коли са застраховани в СИК и добавя – "Животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли". Два дни преди това изпълнителният директор на СИК Димитър Попов гръмко обяви, че имуществото на СДС е застраховано при тях. След това разказа на журналистите, че лично Иван Костов е ходил да преговаря с него, за да му направят отстъпка" (Рудникова, И., Новото лице на СДС пъпчаса от мутри, в-к "Капитал", 23 септември 1996 г., https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/09/23/1010877_novoto_lice_na_sds_pupchasa_ot_mutri/#).

Николай Маринов от СИК като дарител на СДС в средата на 90-те години **Източник: Zonanews**

Преди две години, докато проучвах архива на СДС се натъкнах не прелюбопитен документ – списък на дарителите на СДС от онези години. Името на Николай Маринов, изпълнителен директор на СИК се мъдреше до това на Красимир Стойчев от "Трон" – все авери на жонглиращият с понятия от света на великите духове Иван Костов. Но и как да бъде иначе, след като самият Командир настоява, че "животът е по-силен от скрупулите". А какво се получава, когато нямаш скрупули? Въпросът е реторичен – ставаш безскрупулен, това става. За тази метаморфоза Костича и Славчо Христов могат да преподават академичен курс, вервайте ми. Лесно е да се проследи, че когато СДС и Иван Костов идват на власт, те се отблагодаряват скъпо и прескъпо. Срещу няколкото хиляди долара, които всеки от тях е дал, те получават десетки милиони! Едва ли има човек, който да не е наясно, че и "дарените" са получили своя дял, докато щедро са се отблагодарявали с публични пари на сикаджии и висаджии. Но иначе, щяха да борят престъпността и мафията!

След всичко, което прочетохте дотук (а това, което имам в архива си е десетки, ако не и стотици пъти повече) колко струват лъжите на Иван Костов, който на 1 април 1997 г. (какво хубаво съвпадение) каза пред избиратели в Пиринския край:

"Това, което отличава платформата на ОДС от другите е, че тя предвижда твърда борба с престъпността, възстановяване правата на държавата и отвоюването й от мафията" (Костов, Ив., Длъжни сме да отвоюваме държавата от мафиотите, в-к Демокрация, 2 април 1997 г., с. 1). В този период Костов е във възможно най-близка политико-бизнес симбиоза с главния си секретар Христо Бисеров. Не се заблуждавайте от последващите разпри между тях – през втораат половина на 90-те те са неразделни, вкл. като ключови бизнес промоутъри. Веднага давам пример с едно от работническо мениджърските дружества РМД "Аленма". То обяснява нещо важно от онези години - как гигантските икономическите интереси на гаулайтерите на Съюза бяха в основата на обединяването им. Разединиха се, когато плячката стана недостатъчна за апетитите им. През август 1997 г. за директор на пловдивското предприятие "Ален мак" е назначена Антонина Хекимова, която е първа братовчедка на съпругата на Христо Бисеров - Мария. Малко по-късно Хекимова оглавява и РМД "Аленма", за да участва в приватизацията на предприятието. Фирмата е с адрес София, ул. "Струмица" 8. На същия адрес са регистрирани РМД-тата, чрез които премиерският приятел и собственик на групировката "Олимп" Славчо Христов кандидатства за приватизацията за най-добрите ВЕЦ-ове. Пак по една "случайност" там се намираше и офисът на адвокатите на друга симпатична на премиера Костов банка - БРИБанк. Всичко това е съвсем, ама съвсем "случайно". Наистина е удивителна наглостта на тогавашния премиер, след като връзката между кръга "Олимп" и Иван Костов е много "искрена и лична" и доказана дори й в онези години, да настоява за доказателства за съществуването й.

Славчо Христов и Христо Михайловски на сватбата Мина през 1999 г. — Славчо Христов (крайният вдясно) и Христо Михайловски (крайният вляво) на сватбата на малката дъщеря на Костов - Мина през 1999 г. **Източник: 24 часа**

Фактите за тази крамолна връзка трябва да се знаят, защото времето изтрива всичко и днес не сме много тези, които в детайли и с разбираме можем да развием обяснителната схема за този управленски позор. Зетят на Иван Костов, Георги Христов (към днешна дата разведен с дъщерята Мина) и Славчо Христов в онези години са съакционери във фирмата "Бул ойл трейдинг" ООД. Премиерът едва ли е бил в неведение за бизнессъдружието на своя тогава 24-годишен зет. Иван Костов е в течение на всичко, което се случва в страната, камо ли да пропусне какво се случва в семейството му. Ето защо не бива с лека ръка да се приема клишето "ама той не може да знае всичко". Да, всичко не е могъл да знае, но всичко важно е бил длъжен да знае. И го е знаел. Думата "корупция" е истински кошмар за министър-председателя Иван Костов, защото няма друг български премиер преди или след него, на когото всеки член от семейството да е замесен в явно доказани корупционни скандали. А в много от тях е набъркан и самият той. "Без знанието на Иван Костов не се прави никаква далавера в България" настоява в интервю от март 2001 г. един от лидерите на ДПС и, както по всичко изглежда, е бил съвсем прав в заключението си. През април 2000 г. любимият на Иван Костов ресторантьор Славчо Христов става акционер в БРИБанк. Макар и притежаващ едва 2 % от акциите на банката чрез фирмата си "Медикус КСЛ Трейдинг" (в която Сл. Христов има 30 %), той оглавява Надзорния съвет, където измества президентския съветник Красимир Ангарски. Неофициално тогава се знаеше, че офшорни компании, свързани със Славчо Христов, контролират около 47 % от акциите на банката. БРИБанк започва да кредитира някои от най-важните приватизационни сделки чрез финансиране на придобиващите ги РМД-та (ОЦК-Кърджали например).

БРИБанк беше много "успешно" използвана от "братовчедите" и при приватизацията в туризма. С нейно посредничество бе осъществена сделката за курорта Албена, купен от консорцим, в който бяха РМД "Албена 2000", лондонският клон на "Банк насионал дьо Пари" (BNP) и привтизационен фонд "Албена инвест". Банката стои и зад продажбата на "Златни пясъци", където формално купувач на 63,8% от капитала на курорта е РМД "Златни", което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80,8 млн. долара, разсрочено за пет години. Схемата на БРИБанк е проста и ефективна – банката финансира дадено РМД при много изгодни за онова време лихвени проценти (10-12 %). С тези средства РМД-то купува дялове или целия акционерен капитал на приватизиращото се предприятие, туристически комплекс или друг държавна фирма. Срещу тази ниска за онези години лихва (ниска, защото другите банки по това време не свалят лихвата си под 30 % заради риска, какъвто преценяват, че носи РМД-то) БРИБанк иска залог и обикновено това е собствеността на работническо-мениджърското дружество в приватизираната фирма. Не са малко случаите, когато залогът е самото РМД.

Последващото развитие най-често е следното – РМД-то, което е взело заем, обикновено не успява да го върне и банката на Славчо Христов става собственик на РМД-то, а оттук – и на приватизираното от него предприятие. Впоследствие самата банка продава РМД-то на клиент, от когото е взела пари, за да финансира същото РМД. Крайният резултат е, че участващите в тези кухи РМД-та служители и работници на практика не притежават нищо в тях, а самите РМД-та са много изчистена платформа за придобиване на цели сектори от държавната икономика. Големият удар е покупката през юни 2000 г. чрез БРИБанк на фалиралата Стопанска банка. Сделката няма как да е станала без висши политически протекции, защото шефката на "Банков надзор" в БНБ тогава Емилия Миланова като кума на премиера Иван Костов няма как да откаже на премиерския приятел Славчо Христов. Кръгът "Олимп" успява да осъществи несбъднатата мечта на Мултигруп, с което доказва, че в България се водят войни уж със задкулисието и организираната престъпност единствено и само, за да заемат "борците" мястото и бизнеса на преборените. Тези хора почти винаги играеха с подставени лица, които трябваше да осигурява топлата връзка с властта и Славчо Христов беше пророкът на тази схема. Казвам обаче почти винаги, защото както виждате, неутолимият апетит на Костовата шайка е бил толкова неудържим, че набърква директно в схемите им и техни близки роднини. Все пак Костича е автор на крайъгълната фраза, че "всички в България сме братовчеди".

Съпругата на Пламен Минев (който в онези години е началник на ГУ "Митници") Даниела Минева, както се полага по братовчедската логика, стана директор на управление "Приватизация и държавно участие" в Министерството на търговията и туризма. Това е една от най-ключовите длъжности в икономическото министерство. В приватизационните среди в онези години е известна като човек на зам.-министъра Христо Михайловски, зет на тогавашния председател на Народното събрание Йордан Соколов. Даниела Минева беше в изключително близки отношения със Славчо Христов, което напправи нейната позиция в приватизацията ключова и непотопяема. Какво последва ли? Хайде да видим дали някой ще се сети! Случи се следното - подкрепяното от Славчо Христов РМД беше избрано за купувач на Златни пясъци, докато за приватизацията в министерството отговаряше именно Даниела Минева. И пак тя беше и в управата на "Златни пясъци”. Както надявам се сте разбрали от предишните ми публикации – в клиентелистката паяжина на Костов и компания винаги присъства и сянката на службите – бивши и настоящи. И в случая със Славчо Христов е така.

Според публикации от 2001 г., които никой не опроверга, Славчо Христов е бил нещатен сътрудник на контраразузнаването, ръководен лично от ген. Атанас Атанасов. "Шефът на "Олимп" Славчо Христов е нещатен сътрудник на контраразузнаването, съобщи бившият му шеф полк. Юлий Георгиев вчера. Той е един от лидерите на Съюза на патриотичните сили "Защита". До януари м.г. Христов бил ръководен лично от сегашния шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов. След това го поел Николай Начев, началник на икономическия сектор в контраразузнаването" (Славчо Христов слухтял за НСС, в-к 24 часа, 8 февруари 2001 г., с.4). А междувременно, обучението в чужбина на сина на Атанас Атанасов е платено от "Златни пясъци", където като приватизатор се вихреше същият особено близък до сърцето на Иван Костов ресторантьор Славчо Христов. Ето, имаме и факсимиле на платежното, с което е извършен този акт на благодарност. Иначе, днес джобният генерал на Костича не спира да се блещи как ще бори мафията и паралелната държава. Нека тогава да започне със себе си!

Нареждането за валутен превод от Златни пясъци
**Източник: Zonanews.bg**

Вижте още

Още от "Разкрития"

Водещи новини

Последни новини

Най-четени