Разследване на дейността на живеещия в Германия политолог Владимир Сергиенко, който работи в екипа на депутат от "Алтернатива за Германия", сочи, че крайнодясната партия е подала скорошния си съдебен иск против доставки на оръжия за Украйна под преките инструкции на Москва. Самият Сергиенко е влязъл в ролята на посредник.
Това сочи работата на разследващите издания Der Spiegel и The Insider, според които Сергиенко обяснил идеята на депутати от AfD; след това се захванал с осигуряването на юридическа и финансова подкрепа за действието. Медиите разказват за среща на Сергиенко с "мистериозен" човек два дни след пристигане на летище "Внуково", за да му каже, че е в Москва, и повторен разговор следващия месец. Този и други случаи на комуникация около срещите им са достъпни за двете медии, тъй като имейлите, съобщенията им и други документи са изтекли и насред безобидните закачки между познати се появяват достойни и за интереса на западни служби формулировки. Например: "Стана ли нещо по отношение на активните мероприятия?" Отговорът: "Не е лесно, но стигаме".
Сергиенко е описан в документите като "довереник". Той, изглежда, е нещо като посредник между Москва и AfD, отбелязва "Шпигел". В The Insider разследването е озаглавено "Малките помощници на фюрера. Как Кремъл финансира "Алтернатива за Германия" и я използва, за да спре военната помощ на Украйна". Важността на тази работа се подсилва от факта, че в проучвания тя се оказа на второ място по популярност. Депутати от AfD, според документите, не просто "координирали с Москва действията си, но получавали преки инструкции", дори готови опорни точки, които следвали послушно, продължава The Insider. "Да се обясни на депутатите от AfD тази идея и да се осигури юридическата ѝ подплата, а и финансирането ѝ, било поръчано на Сергиенко и той успял."
В разследването участва и българският журналист Христо Грозев, издирван от Русия, според изреждането на авторите на сайта на "Шпигел". В документите, достигнали до двете издания, се говори за една от операциите на Русия в опит да влияе чрез дезинформация, пропаганда и други методи на политиката на други страни. Според тях 52-годишният Сергиенко се надявал на руска помощ при изготвянето на иска срещу изпращането на оръжия; заявява в съобщенията и че "финансова подкрепа" би била добре дошла. Обсъждането на подобен иск е последвано, четири месеца по-късно, от изготвянето му от AfD и подаването му в Конституционния съд на Германия на 4 юли.
Адвокатът Улрих Фосгерау, представляващ парламентарната група на AfD по делото, сяда до високопоставен депутат на AfD, който на пресконференция припомня за правилото от миналото "да не се доставят оръжия за военни и кризисни зони". Адвокатът Улрих Фосгерау, който представлява парламентарната група на AfD в делото пред най-висшата инстанция на Германия, седна до него. "Шпигел" сравнява инцидента с друг отпреди години, когато младият политик от AfD Маркус Фромайер (и днес част от партията и парламента) привлича внимание с връзките си с Русия; редица медии пишат за документи, сочещи, че Москва се надява той да бъде избран в Бундестага през 2017 г., за да има "свой" представител там. Друг, попаднал на европейска разузнавателна агенция, сочи, че Москва му е предоставила "материална и медийна" подкрепа.
"Разследването на "Шпигел" в случая на Сергиенко повдига въпроса дали AfD се е оставила да стане инструмент на Путин", пише германското издание. "Ако крайнодясната група е получила подкрепа от Москва за делото си - във вид на идеи или финансова помощ - това би било ново измерение на близост до Русия. И че AfD се е оставила да бъде набрана в част от операция за влияние, замислена да даде на Русия преимущество във война, която тя води в нарушение на международното право. Партията най-после би била изобличена като нещо, което мнозина дълго смятаха, че е: посредник на Москва."
Роденият на територията на Украйна по съветско време Сергиенко, който често се появява по руската държавна телевизия и е наблюдаван от службите, спокойно влиза и излиза във и от Бундестага като служител на депутата Ойген Шмит. Според разследването той е изградил гъста мрежа от контакти със защитници на Кремъл в Германия, включително редактор и издател на крайнодясното списание Compact и страстен почитател на Путин.
Предвидено е да е сред водещите говорители на "конгрес за мир" и против "санкции, оръжие и войски на НАТО" идната есен. Работил е за бивш депутат от същата партия в провинция Саксония, когото нарича в "Телеграм" "мой приятел". Въпросният депутат, Улрих Оме, заедно с Шмит създава след началото на войната Асоциацията за защита срещу дискриминацията и изключването на руските германци и рускоезичните съграждани в Германия (VADAR) и се противопоставиха на "русофобията".
The Insider пише, че според документите Сергиенко наричал себе си "куратор"; предавал съобщения от кремълските си куратори за депутати от "Алтернатива за Германия". В съобщенията му с руския събеседник например има обяснение защо искът е толкова важен за Кремъл: "Работата на правителството ще се затрудни. Ситуацията е печеливша за нас, тъй като във всеки случай танкове или ще бъдат доставени много по-късно, отколкото се планира, или ще бъде приета съдебна забрана." За целта трябвали: одобрение, медийна поддръжка, финансова поддръжка. С въпросния събеседник той съгласува дори черновата на иска. Последвалата "обработка" на депутатите, изглежда, също минава успешно, предвид внасянето на документа във Федералния конституционен съд.
Сергиенко е пътувал над 20 пъти до Русия за три години, от тях 17 след началото на войната, обикновено през Турция, при това - и с руския си паспорт, за който службите не знаят (а само за украинския; той е натурализиран германски гражданин от есента на 2022 г.). По пропагандните канали в Москва го наричат "германски политолог" (впрочем каналът му в "Ютюб" сочи, че и той сам не възразява да се нарича така). Според The Insider там той говори за какво ли не: Германия планирала убийството на президента Володимир Зеленски, Берлин изпращал "нацистки код" на Киев с изпращането на 88 танка и други. Проблемът, продължава изданието, е, че той "не е безобидният клоун, за какъвто може да се представя".
Среща се с открито свързани с Русия хора: например през юли с представители на Фондацията за подкрепа и защита на правата на сънародниците, живеещи в чужбина. Организацията е създадена с указ на президента Владимир Путин и от края на юни е в санкционния списък на ЕС заради опитите ѝ да разделя обществата в други страни. В мрежата му са още медийни рупори на Кремъл като Маргарита Симонян и Владимир Соловьов, както и парламентарни фигури, например започналата политическа кариера след екстрадирането си от САЩ (осъдена за шпионаж) Мария Бутина.
Не е известно обаче кой е човекът, с когото се среща Сергиенко в Москва. Понякога събеседникът му е наричан "Альона", но според "Шпигел" е по-вероятно да е мъж. "Западните разузнавателни агенции подозират, че може да е руски шпионин, който действа като ръководител на Сергиенко. Това се потвърждава и от телефонни записи от руска база данни, показващи, че контактът очевидно комуникира по мобилен телефон, който използва почти изключително за разговори със Сергиенко. Телефонът вероятно е регистриран за междинна тактика, обичайна тактика за прикриване, използвана от руските разузнавателни служби".
Той често изпращал и информация за прокремълски членове на парламента от AfD. В съобщенията се говори и за пари. Според документите AfD е искала да наеме реномирана адвокатска кантора, която таксува 450 евро на час, за делото си срещу доставките на германско оръжие. Като цяло, гласи едно от съобщенията, вероятно ще трябват 25 хил. евро на месец, включително правни такси, плюс още 10 хил. евро допълнителни и представителни разходи. Според "Шпигел" данните може да хвърлят нова светлина върху инцидент на германската граница при връщане на Сергиенко от пътуване до Русия през април: митниците открили при проверка 9000 евро в брой. Същата сума, според медийни публкации, е засечена на връщане от следващо пътуване през юни. Това е тъкмо под границата от 10 хил. евро, която не подлежи на деклариране.
Дали парите са получени за операцията му за влияние в Германия, няма категоричен отговор, нито дали описаният в документите проект е тъкмо делото, обявено от AfD на пресконференция през юни. The Insider обаче знае, че конкретно финансирането от Москва за начинанието е достигало директно до него. В съобщенията събеседникът му пита дали може парите да бъдат преведени на германска организация с нескопанска цел. Сергиенко отговаря, че може. Медията напомня и за паралел с митническата проверка на Сергиенко: няколко години помощници на лидера на "Лига" Матео Салвини всеки месец отиват до Москва в продължение на няколко години, понякога - за няколко часа.
Парламентарната група на AfD отрича такава връзка и настоява, че правният им отдел и представителят им Улрих Фосгерау потготвили жалбата, а парламентарната група покрила разходите. Шмит и други свързани със Сергиенко в Бундестага нямали нищо общо, нито знаели за описаното от "Шпигел" и The Insider. Фосгерау разказва, че дал идеята за жалбата, не познава Сергиенко и няма "абсолютно нищо общо" с Русия и Путин, освен това жалбата не можела да забави доставките.
Как така Сергиенко потърсил помощ от Москва за жалбата по същото време, остава отворен въпрос, отбелязва "Шпигел". Пред изданието той отхвърля възможността да е подкрепял финансово AfD, но не отрича, че "поддържа разнообразни контакти": "Но това не ме прави топ шпионин".
"Да, присъствах в руски медии, но не съм рупор на ничия пропаганда." Шмит, от своя страна, не можел да коментира "предположения" за срещите на Сергиенко в Москва и нито знаел за това, нито можел да "надзирава всяка стъпка" на служителите си.
Източник: Дневник
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
