Латвийска евродепутатка работила за руските тайни служби

Татяна Жданок, латвийски депутат в Европейския парламент, е доверено лице на руското разузнаване поне от 2005 г. Това разкри The Insider в сътрудничество с новинарския сайт Delfi Estonia, латвийския център за разследваща журналистика Re:Baltica и шведския вестник Expressen, предаде De Re Militari.

Изтеклите имейли между Жданок и двама руски служители включват изрични, подробни доклади на Жданок до нейните ръководители, в които тя описва работата си като европейски законодател, особено що се отнася до официалните ѝ задължения, свързани с насърчаването на прокремълските настроения в родния ѝ балтийски регион.

Друга кореспонденция включва организиране на физически срещи в Москва или Брюксел между Жданок и нейния руски ръководител, както и искания за финансиране от руски източници, за да се подпомогне политическата ѝ дейност в Латвия и Европейския парламент.

The Insider потвърди, че двамата документирани служители са офицери от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), агенцията наследник на КГБ от съветската епоха. Според имейлите първият й водещ офицер по случая е ветеран от ФСБ от централното управление на Санкт Петербург, 74-годишният Дмитрий Гладей, който ръководи Жданок приблизително от 2004 до 2013 г. След 2013 г. Жданок е в редовен контакт със Сергей Белтюков, оперативен работник на ФСБ от 1993 г. насам.

В отговор по имейл до The Insider, Жданок заявява: "Не мога да считам този текст за въпроси, поставени пред мен, защото се основава на информация, която се предполага, че имате, която по дефиниция не трябва да имате".

Жданок заявява пред The Insider, че се е срещала с "хиляди хора" и не може да си спомни никого на име Белтюков, което може да се дължи на факта, че той е общувал с нея, използвайки псевдоним "Сергей Красин". The Insider попита дали Жданок може да потвърди, че познава някого с това име или да се срещне лично с него. Тя не отговори навреме за публикуването на тази история.

Жданок обаче потвърждава, че познава Глади от десетилетия, след като се е срещнал "в началото на 70-те години на миналия век в туристическа база в Северен Кавказ, където се учат да карат ски". Тя обаче отрече да е знаела, че Гладли е руски шпионин. "Мога да свидетелствам, че единствените хора, с които съм седял на една маса и със сигурното съзнание, че са били руски офицери от ФСБ, са Владимир Путин и Сергей Наришкин", каза Жданок. (Наришкин е настоящият директор на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР), наследник на Първо главно управление на КГБ.)

Поне веднъж тя иска пари за организиране на митинг в чест на победата на Червената армия във Втората световна война. The Insider потвърди, че двамата ръководители на Жданок са служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Според имейлите, единият е ветеран от ФСБ от централното управление в Санкт Петербург, 74-годишният Дмитрий Гладей, който е ръководил Жданока приблизително от 2004 до 2013 г. След 2013 г. Жданок е в редовен контакт със Сергей Белтюков, оперативен работник на ФСБ от 1993 г.

Жданок, подобно на приблизително една четвърт от населението на Латвия, е от руски произход. Семейството ѝ се премества в Латвия, която е незаконно анексирана от Съветския съюз през 1940 г. в разгара на Втората световна война. Тя получава латвийско гражданство през 1996 г., пет години след като балтийската държава си възвръща пълната независимост от Москва. Въпреки че притежава латвийски паспорт, Жданок все пак е изградила кариера, противопоставяща се на съществуването й като суверенна държава. Всъщност Жданок открито подкрепя източната съседка на Латвия, Русия, заедно с добре документираните и продължаващи усилия на бившия колониален господар да се намеси в Прибалтика.

През 2009 г. Московският градски съвет изпрати руския дипломат Георги Мурадов като пратеник в Рига. Посещението на Мурадов съвпадна с подготовката за изборите за Европейски парламент през същата година, а дейността му на терен в латвийската столица включваше лобиране на етническите руснаци там да гласуват за Жданок, отчасти чрез отпускане на пари на руски ветерани от Втората световна война, за да се стимулира тяхната подкрепа.

Днес Мурадов е заместник-началник на Россътрудничество в окупирания Крим. Официално този орган служи като културно звено на руското външно министерство; неофициално, поне според западните разузнавателни служби, това е цитадела за руски шпионаж. Според източник от една от тези западни служби самият Мурадов е шпионин. Прегледът на данните за Мурадов показва няколко връзки между "дипломата" и ФСБ, включително адреса му на пребиваване – "Мичурински проспект" 29/1, който се намира в комплекс от многоетажни жилищни сгради, обитавани предимно от ФСБ и по-рядко от офицери от СВР.

Един от съседите на Мурадов на този адрес в Москва е Алексей Александров, член на екипа за убийства на ФСБ, който отрови руския опозиционен лидер Алексей Навални с "Новичок" през 2020 година. През 2014 г., пет години след пътуването на Мурадов до Рига, Жданок пътува до Крим, за да служи като "международен наблюдател" в нелегитимния референдум, който проправи пътя за незаконното анексиране на украинския полуостров от Русия.

По това време самият Мурадов е разположен в Крим, служейки като така наречения представител на окупирания Крим в Кремъл. Две години по-късно, през 2016 г., Жданок пътува до Сирия, където води разговори с нейния диктатор Башар Асад. По време на посещението на евродепутата в Дамаск Русия вече подкрепяше с пряка военна намеса режима на Асад в борбата му за оцеляване срещу подкрепяните от Запада бунтовнически сили.

Европейският парламент отказа да плати за пътуването на евродепутата Жданок, тъй като Асад и антуражът му бяха под санкциите на Европейския съюз. Не е изненадващо, че на 2 март 2022 г. Жданок беше един от само 13-те евродепутати, които гласуваха против резолюцията на Европейския парламент, осъждаща пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

За повечето латвийци разкриването на дългогодишното съучастие на Жданок със специалните служби на Владимир Путин само ще потвърди най-лошите им подозрения към нея. Тя отдавна е смятана от преобладаващо прозападната политическа върхушка в страната за руски агент на влияние, заключение, подкрепено от откритата й подкрепа за маргинални леви политически партии.

Тайната работа на Жданок в полза на руското разузнаване до голяма степен допълва нейното външно политиканстване: евродепутатът от Латвия рутинно осъжда и трите балтийски държави за предполагаемо малтретиране на техните значителни етнически руски диаспори (в случая на Латвия тази етническа руска диаспора наброява приблизително 450 000 души, една четвърт от цялото население на страната).

"Антидискриминационните" усилия, които Татяна Жданок защитава, често се предприемат от финансирани от Кремъл фронтови групи, които приемат прикритието на неправителствени организации, привидно ангажирани с каузите за "правата на човека", "антифашизма" и "антинацизма". В този контекст е забележително, че по време на усилията на Жданок за "наблюдение на изборите" в Крим през 2014 г. няколко от нейните международни колеги бяха доказани фашисти и неонацисти от Обединеното кралство, Австрия, Франция и Германия.

Основна тема на кампанията на Жданок в Европейския парламент е фокусирана върху това, което тя настоява, че е преследването на руския език от страна на Латвия. През март 2015 г. тя участва в събитие, организирано от "Латвия без нацизъм", организация, на която Жданок е съосновател в Белгия и за която шефът на ВДД, латвийската Държавна сигурност Нормундс Межвиец, заяви, че е финансирана от Кремъл в размер на 25 000 евро. "Напълно ясно е, че тези хора подкрепят интересите на Русия", каза тогава Межвиец.

Жданок отрече да е взимал каквито и да било руски държавни пари. Един западен разузнавач, с когото The Insider сподели изтеклата кореспонденция, заяви, че шпионажът на Жданок е мотивиран чисто от идеология. "Тя не се нуждае от парите", казва източникът. "Тя има достатъчно от това, идващо от Европейския парламент. Тя харчи собствените си пари, за да финансира дейността на партията си".