Миграционна криза, заглушаване на GPS, саботаж, шпионаж: Русия представлява заплаха за източния фланг на НАТО

Русия засилва операциите за дестабилизация в Балтийския регион. Една от последните провокации беше, че в края на май руските граничари премахнаха навигационните буйове от естонската страна на граничната река Нарва. Според финландския президент Александър Стуб Русия води две войни - истинска на бойното поле срещу Украйна и хибридна - на източния фланг, провокирайки страните от НАТО, съобщава FREEДОМ.

Въпреки предложенията за предполагаемо "мирно уреждане", с които Владимир Путин излиза публично, действията му подсказват обратното - диктаторът иска войната да продължи, е позицията на висши чиновници от НАТО. Едно от потвържденията е задълбочаването на сътрудничеството между Руската федерация и т.н. "мошенически държави", което дестабилизира ситуацията не само в региона, но и в целия свят.

"Посещението на Путин в Северна Корея демонстрира и потвърждава много тясната връзка между Русия и авторитарни държави като Северна Корея, както и Китай и Иран. И също така показва, че нашата сигурност не е регионална. Тя е глобална. Това, което се случва в Европа, е важно за Азия. И това, което се случва в Азия, е важно за нас. И това ясно се демонстрира в Украйна, където Иран, Северна Корея и Китай подкрепят и разпалват агресивната война на Русия срещу Украйна", обясни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

"Русия отчаяно се опитва да развива и укрепва отношенията със страните, които могат да й осигурят всичко необходимо, за да продължи агресивната война, която започна срещу Украйна. Северна Корея доставя значителни количества боеприпаси на Русия, както и други оръжия за използване в Украйна. Иран доставя оръжия, включително дронове, които се използват срещу цивилни и гражданска инфраструктура. Ние също сме дълбоко загрижени за Китай", добави държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Освен това Русия продължава хибридните атаки срещу страните от източния фланг на НАТО. Финландия, Естония и Латвия, съседни на агресора, както и Беларус - Литва и Полша, страдат от провокации от страна на Кремъл. Кризата с изкуствената миграция, заглушаването на GPS сигналите, вербуването на престъпници за актове на саботаж, шпионаж и пълнене на информация...Кремъл прави всичко, за да дестабилизира страните от Алианса.

"Според разузнавателните агенции Москва редовно представя балтийските държави като подстрекатели към война и русофоби. Кремъл привлича армии от ботове, които да спамят вредно съдържание в социалните медии. Докато езиковите грешки в дезинформационните текстове се използват, за да ги направят сравнително лесни за откриване, широкото използване на изкуствен интелект усложнява задачата, предупреждава основната агенция за киберсигурност на Литва. Кремъл се опита да мобилизира рускоезичните малцинства в Естония и Латвия, за да сеят вътрешни разделения, но най-вече неуспешно", пише Bloomberg.

Въпреки усилията, Русия все още не разполага със сили и средства за военни провокации срещу балтийските страни, сигурни са експертите. Анализатори на финландското издание Yle, позовавайки се на сателитни снимки, твърдят, че руското ръководство е било принудено да прехвърли по-голямата част от резервите, разположени преди това близо до границите на НАТО, на фронта в Украйна.

"Русия плаши страните от НАТО с трета световна война, но поне близо до Финландия, изглежда не се готви за война. Гарнизоните и военните бази на руските сухопътни сили близо до финландската граница все още са практически празни, въпреки че Русия заяви, че ще засили силите. Средно 80% от оборудването и войниците са били разположени във войната в Украйна", казва високопоставен източник от финландското военно разузнаване пред изданието Yle. 

"Според оценките на разузнаването, след края на войната в Украйна Русия ще се нуждае от 3-5 години, за да възстанови боеспособността на въоръжените си сили", пише Yle.

Балтийските страни отговарят на заплахите на Кремъл, като подкрепят Украйна и укрепват собствената си отбранителна способност. Финландия, която се присъедини към НАТО през 2023 г., увеличи разходите за отбрана до 2,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), Хелзинки и Вашингтон подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което дава на САЩ достъп до финландските военни бази.

Преди година в Латвия беше възобновена наборната военна служба, която беше премахната през 2007 година. А разходите за отбрана на Литва, съседката на Русия, възлизат на 1,8 милиарда евро годишно.