В анитбългарското образувание ДеБъ са дислоцирани в мнозинството си хора, които по една или друга линия са свързани с разградската "десница". В тази поредица със скандални документи и доказани факти продължаваме разказа за това на какво са способни тези хора и техните създатели, когато се докопат до публични активи и финансови потоци. Тъжната ирония е, че под формата на празни приказки за "съдебна реформа", за промяна, за повече прозрачност и тем подобни глупости, от дълбините на българското политическо задкулисие се появяват отдавна забравени фигури от 90-те години, които носят след себе си скандален шлейф от стопански и политически провали. В тази публикация днес ще анализираме за пръв път с максимална документална подробност какво се случва с някогашния завод "Диамант" в Разград, когато негов директор става лицето Никола Джипов Николов - днес особено близък задкулисен играч в "Демократична България", който е в основата на решенията и действията на част от най-важните фигури там - Христо Иванов-Бойкикев, Антоанета Цонева и т.н. Влиянието му се простира и върху партията на Слави Трифонов, през лицето Ива Митева-Рупчева.
Историята започва през 1992 г., когато по време на първото правителство на СДС Никола Николов оглавява завода за стъкло "Диамант". Остава на тази позиция до 1995 г., когато е уволнен от правителството на БСП с презмиер Жан Виденов.
Ако съдим от заключенията им, управлението на завода от бъдещият шеф на икономическата комисия в НС Никола Николов, е било доста небрежно. Ефективността на приходите от продажби изчислена чрез коефициента за рентабилност е отрицателна величина. През 1993 г. дружеството е реализирало загуба от над 47 млн. лева. През 1994 г. дружеството отново е на загуба – 1 млн. 925 хил.лева. Ревизиите извършват анализ на финансово-икономическото състояние за периода 1993-първото полугодие на 1995 г. с цел установяване причините, оказали съществено влияние върху отчетените отрицателни финансови резултати през 1993 и 1994 г., когато агнешкия крал се е вихрил като изпълнителен директор. Какво откриват ревизорите, които трябва да признаем много съвестно и скрупольозно са си свършили работата? През лятото на 1993 г. е бил извършен основен ремонт на пещния агрегат в цех "Питсбург", при който е променено технологичното гориво от мазут на природен газ. По време на основния ремонт са били допуснати редица отклонения от технологичната документация, в резултат на което след пускането в експлоатация не са могли да се отработят напълно технологичните параметри и цялостната технология, което се превръща в основна предпоставка за нестабилен ход на машините, изразен в незвъзможността от оползотворяване ширината на стъклолентата – по проект ширината е 300 см, но е достигната 2,8 м, или лента от 20 см се е губела. Това довежда до рязко влошаване на ефективността на пещния агрегат и увеличение на разхода на ел.енергия, газ и възврътим отпадък. По тези причини и поради текучество на основния технологичен състав (около 60 %), незадоволителното състояние на трудовата и технологичната дисциплина в края на 1993 г. е била отчетена загуба на дружеството 47 млн. 33 хил.лева.
Ревизията установява, че във връзка с основния ремонт на цех "Плоско стъкло" е теглен целеви кредит във валута в размер на 1 млн. 500 хил. щ.долара за закупуване на огнеупорни материали по изграждане на пещта. Ревизорите засичат, че документално не е възможно да се установи какви количества нови плочи са вложени, тъй като това, което е вложено е изписвано от предишни ремонти и не съществуват документи за тези количества, изтеглени от склада на предприятието. Впоследствие обаче ревизията установява, че в този ремонт са вложени 30 т стари плочи, извадени и почистени от цех "Фурко", които са използвани при изграждане на дъното на пещта. В първия ревизионен акт са описани умопомрачителни далавери покрай този и други ремонти. Съдете сами. От склада за огнеупори фактически са били изписани 30,8 тона или 362 бр. плочи, закупени за преработка от ЕФ "Хинав"-В. Търново, управител Ваньо Дончев на база сключен договор от 28.07.1993 г. с "Диамант" ЕООД-Разград, представлявано от инж. Никола Джипов Николов. На великотърновската фирма е бил продаден неизползваем ел.топен огнеупор общо 35,4 тона с цел преработката му на плочи с правоъгълна форма с дебелина 100 мм. Първоначалната цена, по която "Диамант" ЕООД-Разград е следвало да закупи обратно преработения огнеупор е била 76 000 лева за тон, но с анекс към договор № 320 от 28.07.1993 г. е била променена цената при обратната доставка на 101 хил. лева на тон. Променена е и дебелината на плочите. От така продадените 35,4 т плочи на ЕФ "Хинат"-В. Търново за преработка по цена 2800 лв./т, "Диамант" ЕООД-Разград е закупило обратно 30,8 т преработени плочи по цена за тон 101 хил.лева, като само за услугата е заплатило на едноличната фирма 3 110 800 лв.
Същата врътка е направена и с една разградска фирма – ЕТ "Бомида", където схемата е същата и отдолу стои подписа на Никола Джипов Николов. Ревизорите установяват, че от закупените срещу валута 39,4 т огнеупорни плочи по цена 93 848 лв. за тон или 3515,62 щ. долара за тон електростопени плочи от фирма "Циркор"-белгия, нито една не е влоожена при ремонта на пещта. Затова пък се оказва, че над 18 т от тези нови плочи са продадени на споменатата вече великотърновска фирма, като продажната цена е формирана на базата на устна договорка между Ваньо Дончев и Никола Николов. Имайки предвид, че закупуването на същите е станало срещу валута – 3515,62 щ.долара за тон, то при формирането на продажната цена Никола Николов е трябвало да вземе предвид курса лев/долар в деня на продажбата – 66,2 лева за 1 щ.долар. Той не е направил това и фирма "Хинат"-В. Търново печели 2 384 731 лева. Общо продадените нови огнеупорни материали на горепосочената фирма през 1994 г. и през м.май и юни 1994 г. възлиза на почти 21 тона.
Ревизионният акт засича буквално разграден двор- за изписаното с искане № 1184/27.12.1994 г. количество 2,7 т плочи по 101 484 лв/т, които са изнесени от складовете на завода към същата великотърновска фирма, ревизорите не намират фактура и плащане. А сумата е доста значима - 286 541 лв, или около 40 хил.щ. долара. В онези години това бяха 3-4 апартамента в Разград. При ремонта на цех "Плоско стъкло" са били разградени общо 394,59 тона огнеупори, от които вложени нови 293,81 тона. Останалото количество, вложено в ремонта са стари огнеупори. Съгласно протокола на комисията по приема на ремонта, разликата от разгадените и действително вложените материали в пещта от 530,85 тона е отпадък. Година по-късно агнешкият крал прави нова врътка. На 13.06.1994 г. е сключен договор за продажба на отпадъци от електростопен огнеупор между "Диамант" ЕООД-Разград и ЕФ "Хинат"-В. Търново. За продавач договора е подписан от Никола Джипов Николов. Цената за тон отпадъци франко склада е определена на 200 германски марки, а срокът на договора – до 31.12.1994 г. Количеството на отпадъците, предлагани за продажба не е фиксирано, като в т.1.2 от сключения договор същото се определя от кантарна бележка, издадена от продавача. Когато ревизорите поискват да видят кантарните бележки, за да пресметнат какво количество електростопен огнеупор е изнесено към частнаат фирма във Велико Търново, се оказва, че кантарни бележки липсват. Няма ги. Колко е изнесено – никой не знае.
Към края на директорстването си, Николов съвсем се разпищолва. С искане № 484/27.12.1994 г. са били изписани от склад над 10 тона ел.топени блокове, купени нови от Франция през 1991 г. Цената им е била 17 600 лв. за тон. Курсът лев/долар тогава е 28 лв. за 1 щ.д., или един тон е струвал 628 щ.долара. Когато Н. Николов ги продава в края на 1994 г. по 28 000 лв. за тон, курсът лев/долар е 65 лв. за 1 щ.д., или 430 щ.долара за тон. Така любимата на агнешката главичка великотърновска фирма "Хинат" е спечелила по 200 щ.долара на тон, или около 2000 щ.долара само от едно искане за товарене на ел.топени блокове. Съответно "Диамант" ЕООД-Разград е олекнала с толкова от неизгодата сделка. Далаверата прави такива като Н. Николов нечовешки алчни и готови на всичко. През май и юни на същата великотърновска фирма са продадени пак нови блокове електротопени, закупени този път през 1991 г. от Русия. В резултат на неизгодната продажба на по-ниска продажна цена, "Диамант" ЕООД-Разград се лишава от едни над 730 хил.лева, или около 11 200 щ.долара. Капка по капка – вир става, твърди народната поговорка. Ревизорите описват следните допълнителни нарушения, които са следствие от лошото управлени на завода, докато е директор Н. Николов:
- не са отработени технологичните параметри и цялостната технология за производство, което довежда до наднормативен брак на плоско стъкло за 1993 г. в размер на над 5,5 млн.лева, за 1994 г. – близо 10 млн. лева, а само за седеммесецието на 1995 г. – близо 20 млн. лева.
- за първото полугодие на 1995 г. размера на допуснатият преразход на основни суровини и материали е достигнал пад 13 млн. лева. Ревизията приема, че с общата сума от близо 24 млн. лева допуснат преразход на суровини, материали, горива и ел.енергия за 1994 г. и първото полугодие на 1995 г., е нанесена вреда на дружеството, отговорност за която трябва да носи бившият управител Никола Джипов Николов, бившият ръководител на техническото управление Велеслав Йорданов Тачев и началникът на цех "Плоско стъкло" Борис Милев Дамянов.
Вторият ревизионен акт на Диамант-Разград за периода 1992-1996 г.Източник: Zonanews
На 15 януари 1997 г. ТУ "Държавен финансов контрол"-Разград изготвя втори ревизионен акт. Само след няколко месеца Никола Николов ще стане важен шеф в парламентарната група на ОДС. Аз не бих спорил с онези, които през годините настояваха упорито, че приближени до него са се възползвали от политически чадър, за да приватизират и източат завода чрез РМД-приватизация. Какви за заключенията на втория ревизионен акт? Прави впечатление, че великотърновската фирма ЕТ "Хинав" продължава да прави огромни печалби чрез договори по доставка и изкупуване на стари огнеупорни плочи. на нови огнеупорни плочи във връзка с извършването на основен ремонт в цех "Плоско стъкло" през 1993 г., фигурира в друг договор като изкупуваща старите такива. Ревизорите забелязват и други смущаващи факти:
- няма документи, които да удостоверят с точност какви количества нови плочи са вложени;
- цената на вложените нови плочи е увеличена от 76 хил. лева за тон на 101 хил. лева за тон с анекс на договора за доставка, подписан от Никола Джипов Николов;
- невъзможно е да се документира какво количество отпадъци от електротопен огнеупор са купени и изнесени от същата фирма ЕТ "Хинав", защото на ревизорите не са показани никакви кантарни бележки за изнесените количества;
- идентична врътка е направена от управителя на "Диамант"-Разград отново със същата великотърновска фирма и при продажбата на карборундови отпадъци от производството на помощни огнеупори. Количествоот на изнесените отпадъци е предвидено да се контролира и отчита чрез кантарни бележки. Цената за тон съгласно т.2.1. от договора е 303 германски марки. На ревизорите обаче не са показани никакви кантарни бележки, които да удостоверят какви количества са изнесени от завода. Просто е нямало такива. Или с една дума – куче влачи, диря няма;
- С фактура № 1400052 от 29.04.1993 г. любимата на агнешкия крал великотърновска фирма "Хинат" е закупила 210,4 тона отпадъчни карборундови трошки на обща стойност 1 054 190,26 лева. Кантарни бележки за това количество няма, което означава, че никой не е регистрирал изнасянето им. С митническа декларация от 30.041993 г. фирма "Хинат" е направила износ за Германия на закупените от "Диамант" ЕАД-Разград 280 тона отпадъчни карборундови трошки. Стоката е била натоварена на шлеп в Речно пристанище "Русе", откъдето е бил направен износа. За количеството от около 70 тона карборундови трошки, каквато е разликата межд уплатено на кантар в Разград и претеглено на Речно пристанище "Русе", няма нито фактури, нито плащане от страна на великотърновската фирма "Хинат" към "Диамант" ЕАД.
Бъдещият тартор на агнешките главички съвсем се овълчва, след като установява, че схемата за износ на ценни отпадъци работи необезпокоявано. На 22.02.1944 г. е сключен пореден договор, отново между близката до сърцето му великотърновска фирма и подопечното му предприятия за продажба на карборундови отпадъци. Този път обаче цената, която е договорена е още по-ниска от тази през 1993 г. ЕФ "Хинат"-В. Търново плаща по 2952 лева по малко на тон отпадък. Нараства и маржа между платено и изнесено – с фактура № 1400157 /31.05.1994 г. са платени 221 тона отпадъчен карборунд, за който е платила 455 229 лева, а с митническа декларация от 15.04.1994 г. великотърновската фирма е изнесла за Германия близо 500 тона на стойност над 5 млн. лева! При направено сравнение между изнесените количества от ЕФ "Хинат" през пристанище Русе за Германия за цялата 1994 г. и действително платените материали на "Диамант" ЕАД-Разград се установява разлика от около 323 тона, за които липсва плащане, издадени факури и кантарни бележки. Нека го кажем направо – откраднати са. В ревизионният акт присъстват още цел легион допълнителни нарушения, лично извършени от управителя Никола Джипов Николов.
Изводите са, че управителят Никола Николов и главната счетоводителка Христина Иванова са допуснали нарушения в управленската и във финансово-стопанската дейност. Допуснати са и значителни вреди, по съществените от които се свеждат до следното:
- не са осигурявани средства за своевременно погасяване на задълженията, както от страна на дружеството, така и към самото дружество. Само за втората половина на 1992 г. заради несвоевременно погасяване на получени заеми и неизплащане на задължения към доставчици са начислени и платени лихви в размер на около 1,2 млн. лева. Заключението на държавните ревизори е смазващо - с общо начислените и платени лихви за целия период 1992-1994 г. в размер на 1 732 640 лева е нанесена вреда на дружеството по вина на цитираните длъжностни лица;
- през ревизираният период са извършени ревизии и от данъчните служби, както и от органите на социалното осигуряване. Проверките и на двете институции са констатирали несвоевременно внесени или въобще не внесени данъчни задължения към държавния бюджет и осигурителни вноски към социалното осигуряване. Числата по тези золуми са следните - с акт заз данъчна проверка от 1993 г. са начислени и внесени лихви за 901 475 лева, а с акто от март 1994 г. - 3 640 672 лева. Или общо само за данъчни задължения платените лихви в периода на управлението на Никола Николов са над 4,5 млн. лева. С акт № 205 от 18 април 1994 г. ревизията по ДОО за невнесени осигурителни вноски е начислила лихви в размер на над 1,7 млн. лева.
Или общата сума, с която според ревизорите горните две лица са нанесли пряка вреда на дружеството е 6 205 413 лева. Извършената инвентаризация на дружеството за периода 1992-1994 г. приключва с липси за близо 6 млн. лева. Ръководството на завода е допуснало да се натрупат задължения от вътрешни клиенти в размер на на 55 млн. лева, които са получили продукция от завода, но не са я платили! Вземанията от чуждестранни клиенти са също огромни – към 30.12.1994 г. сумата е около 81 млн.лева, а в края на 1995 г. нараства до над 106 млн. лева. За този период в резултат на несъбраните вземания в срок от различни клиенти дружеството е ползвало кредити и платило лихви в размер на приблизително 12 млн. лева. С платените лихви по кредити е нанесена вреда на дружеството. Вината на Никола Николов е в това, че е подписал договори лично одобрени от него, в които е имало клаузи за отложено плащане, неизгодни за "Диамант" ЕООД-Разград, липсвали са банкови гаранции при евентуално закъснение на разплащанията, не са взети мерки за своевременно събиране на дължимите от клиентите суми, което е довело до рязко съкращаване на оборотните средства. Това от своя страна по необходимост е наложило ползването на кредити и плащане на лихви, което е довело да вреда в размер на близо 12 млн.лева.