РСЕ: Сърбия е полигон за руски паравоенни лагери и шпионаж в Европа

Паравоенни лагери, разпространение на расова и религиозна омраза и шпионаж из Европа, следене на руски опозиционни активисти, убежище за изгонени руски дипломати. Това са част от аферите, които свързват Русия със Сърбия. Властите в Белград, които поддържат приятелски връзки с Кремъл, до днес не са изяснили нито една от тях, нито са ги довели докрай. "Определянето на руските структури като вдъхновители или организатори би означавало открито изостряне на отношенията с Русия", заяви пред Радио Свободна Европа (РСЕ) Мая Биелош от неправителствения Белградски център за политика на сигурността. Тя подчерта, че назоваването на руските служби като участници "би подкопало наратива за суверенитет и контрол върху средата за сигурност" на Сърбия. Белград разчита на Москва заради противопоставянето ѝ на независимостта на Косово, но и заради газовата зависимост, като същевременно се позовава на традиционно приятелските отношения.

Сърбия е една от малкото европейски държави, които не са въвели санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна. Официалните контакти не са прекъснати и четири години след началото на войната, въпреки призивите на Европейския съюз и Вашингтон Белград да се дистанцира от Москва. "Присъствието на руските служби в Сърбия е сигнал както към Запада, така и към вътрешните актьори - показване, че Русия все още има достъп и влияние в страната", добави Мая Биелош.

Лагери за обучение на паравоенни

Случаят с руския паравоенен лагер, разкрит край река Дрина в западна Сърбия през септември 2025 г., все още е във фаза на разследване. "Заподозрените са разпитани, свидетелите - изслушани, и се извършват необходимите експертизи", съобщиха от Висшата прокуратура в Шабац. Тя води разследване срещу Лазар Попович от Белград и Сава Стеванович от Лозница. На 6 февруари на Попович мярката задържане под стража е заменена с гаранция, а Стеванович е освободен на 17 октомври след разпит на свидетели. Предполага се, че бойно-тактическото обучение, което са организирали в туристическия обект "Сънчана река", е имало за цел оказване на физическа съпротива срещу полицията на Молдова в случай на безредици по време на изборния ден на 28 септември 2025 г.

И двамата са свързани с проруския министър без портфейл в правителството на Сърбия Ненад Попович. Лазар Попович е негов бивш съветник, а Стеванович първоначално е бил член на Сръбската народна партия (СНП) на Попович, а впоследствие на "Здрава Сърбия", част от управляващата коалиция.

След техния арест екип на РСЕ е посетил мястото, което е било седалище на лагера. В местен магазин разказват, че са идвали посетители от лагера, които основно са говорели руски език. Президентът на Сърбия Александър Вучич по-късно заяви, че компетентните органи в Сърбия са установили, че в лагера са се намирали трима руски граждани. Той обаче не направи връзка с руските разузнавателни служби. Русия официално не се споменава в съобщенията на сръбската полиция и прокуратура. Министерството на вътрешните работи на Сърбия съобщи, че през бойно-тактическото обучение в "Сънчана река" са преминали между 150 и 170 граждани на Молдова и Румъния. В рамките на разследването в Молдова са задържани над 70 души, а за повечето се предполага, че са били обучавани в Сърбия. Те са обвинени в подготовка на масови безредици и дестабилизация на Молдова в навечерието на парламентарните избори на 28 септември, на които проевропейската управляваща партия убедително победи проруската коалиция.

Междувременно съд в Молдова осъди три лица за организиране на обучение през 2024 г. в Босна и Херцеговина и Сърбия. БиХ откри дело във връзка с обученията, провеждани на нейна територия през 2024 г. Властите на Молдова на два пъти заявиха, че в страните от Западните Балкани се организират обучения за предизвикване на безредици под ръководството на Русия. Още преди президентските избори и референдума за присъединяване към Европейския съюз през 2024 г. в Кишинев беше съобщено, че са организирани обучения, водени от лица, свързани с руските наемнически въоръжени групи "Ферма" и "Вагнер".

Предизвикване на расова и религиозна омраза в Париж и Берлин
Във фаза на разследване е и случаят с 11 сръбски граждани, арестувани по подозрение, че са извършили поредица от расистки акции в Париж и Берлин. Тези действия са били насочени срещу еврейските и мюсюлманските религиозни общности с цел допълнително изостряне на общественото напрежение. Те са арестувани в края на септември 2025 г. в Смедерево, на 60 километра южно от Белград. Висшата прокуратура в Смедерево не предоставя нова информация по случая. През декември от прокуратурата съобщиха, че на деветима от заподозрените е удължена мярката задържане под стража, докато за двама, които по-рано са били поставени под домашен арест, не е уточнено. Министерството на вътрешните работи на Сърбия след арестите съобщи, че едно лице, което се укрива, е заподозряно, че "по инструкции на чужда разузнавателна служба" е организирало и обучавало на територията на Сърбия 14-членна група сръбски граждани.

Два инцидента, случили се в рамките на няколко месеца, разтърсиха обществеността във Франция през 2025 г. В края на май неизвестни лица заляха със зелена боя Музея на Холокоста, три синагоги и един ресторант в центъра на Париж. В началото на септември пред девет джамии в Париж беше оставена свинска глава, а върху няколко от тях беше изписано името на френския президент Еманюел Макрон. Пред Бранденбургската врата в Берлин бяха изписани дискриминационни послания. Разследващият портал Mediapart от Париж публикува през ноември 2025 г., че френската разузнавателна служба се е сдобила с вътрешни документи на Кремъл, от които се вижда, че руската президентска администрация "пряко е одобрила" оскверняването на еврейски паметници през май 2025 г. Според резюме на доклада, до което журналистите от парижкия портал са имали достъп, Кремъл се стреми "да увеличи напрежението" между еврейската и мюсюлманската общност във Франция, "за да посее разделение във френското общество и да отслаби националното единство".

От публикации на френски разследващи медии става ясно, че ключова фигура и в двата случая е бил сръбският гражданин Александър Савич, чиито връзки с Русия са били установени от френските разузнавателни служби.

Аферата "Руски шпионин"
През ноември 2019 г. в интернет се появи видеозапис, на който се вижда как руски разузнавач предава пари на пенсиониран член на сръбската армия. Според изявления на най-висшите сръбски официални лица записът е направен почти година по-рано - на 24 декември 2018 г. Автентичността на записа беше потвърдена пред медиите от Реля Желски, началник на аналитичното звено на Агенцията за сигурност и информация (БИА), който заяви, че "на него се намира руският разузнавач Георгий Клебан". Макар първоначално да свика заседание на Съвета за национална сигурност, президентът на Сърбия Александър Вучич след среща с руския посланик Александър Боцан-Харченко констатира, че за него аферата с руския разузнавач е приключена. От Висшата прокуратура в Белград през декември 2019 г. заявиха, че институцията не води производство по този случай.

Смъртта на представител на СДПР в Москва
Представителят на сръбската държавна компания за търговия с оръжие "Югоимпорт-СДПР" в Москва Радомир Куртич беше намерен мъртъв в руската столица в средата на ноември 2025 г. Новината беше публикувана месец по-късно от проправителствени медии в Сърбия, които твърдяха, че сръбските служби за сигурност са информирали президента на държавата за "съмнителната смърт". След това новината беше потвърдена от Вучич, който заяви, че официален Белград очаква отговор от руските служби, както и че Москва не е изпратила съдебномедицинските доклади.

"Знаем, че там са изчезнали определени твърди дискове и още някои неща, но това не означава непременно, че има връзка със самото събитие. Тоест това може да бъде и рутинна акция на някоя служба, когато установяват самоличността на някого (който е починал) на улицата", каза Вучич пред РТС. Той обаче уточни, че "не желае да участва в разпространяването на подозрения и конспиративни теории".

След публикуването на новината за смъртта на Куртич нито компетентните институции, нито "Югоимпорт СДПР" отговарят на въпроса какво правят представители на сръбския държавен търговец на оръжие в Москва повече от три години след началото на руската инвазия в Украйна. През май 2025 г. руските служби обвиниха Белград, че "се опитва да ги простреля в гърба", защото доставя боеприпаси на Украйна чрез посредници, сред които се открояват отделни страни членки на НАТО в Европа. В съобщението на руската Служба за външно разузнаване (СВР) сред сръбските държавни компании, участвали в доставките, беше посочена и "Югоимпорт СДПР". Месец след това съобщение на руската служба Сърбия въведе мораториум върху целия износ на въоръжение и военна техника, произвеждани от местната отбранителна индустрия. Сръбските официални лица многократно отхвърлиха обвиненията, че Киев получава директни доставки на боеприпаси, но подчертаха, че не могат да влияят върху това къде ще се озове въоръжението, което държавата законно продава на международния пазар.

"Звуковo оръдие"
Руските власти се притекоха на помощ на официален Белград по време на масовите антиправителствени протести и блокади на факултети, предизвикани от загиването на 16 души на железопътната гара в Нови Сад. Официален Белград поиска руски следователи да проведат "независимо разследване" дали по време на мирния протест на 15 март 2025 г. е било използвано звуково оръдие. На множество видеозаписи се вижда как хиляди демонстранти в паника се разбягват от пътното платно при настъпването на силни и необичайни звуци и вибрации. В доклад на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия от април 2025 г. се казва, че след проведени тестове се е стигнало до заключение. В документа, публикуван на сайта на сръбската БИА, се посочва, че акустичните устройства тип LRAD, с които разполагат полицейските органи на Сърбия, не са били използвани по време на протеста. Според доклада ефектът от излъчвателя върху биологични обекти е бил тестван върху кучета поради "тяхната висока чувствителност към акустични въздействия". Мая Биелош от Белградския център за политика на сигурността подчерта, че Кремъл с подобни действия оказва подкрепа на властите в Белград.

"Намеренията на Кремъл са запазване на политическия режим в Сърбия, тоест подкрепа на власт, която поддържа близки отношения и не налага санкции на Русия, както и увеличаване на руското влияние в региона", обясни тя. "Освен това руските служби в кризисни моменти легитимират наратива на властите за "цветна революция", като по този начин се опитват да намалят отговорността на властта за корупцията, недоволството на гражданите и насилственото потушаване на студентския протест", смята Биелош. Няколко местни и международни неправителствени организации, които разследваха случилото се на протеста от 15 март, като организацията "Earshot", съобщиха, като представиха доказателства, че на протеста най-вероятно е било използвано звуково оръдие. Комитет на Организацията на обединените нации, както и Европейският съюз отправиха искания към сръбските власти да разследват случая.

Убежище за изгонени руски дипломати от ЕС
Най-малко трима руски дипломати, които са били изгонени от страни членки на Европейския съюз заради шпионаж, впоследствие са акредитирани в Сърбия.

Многомесечно разследване на РСЕ, публикувано през март 2023 г., показа, че двама от тях са имали връзки с руските разузнавателни служби. Русия засили дипломатическото си присъствие в Сърбия след вълната от експулсирания на дипломати от ЕС през 2022 г. заради руската инвазия в Украйна. В списъка на сръбското Министерство на външните работи през март 2023 г. фигурираха 62 акредитирани руски дипломати, в сравнение с 54 през март 2022 г. До днес нито една институция в Сърбия не се е произнесла по тези разкрития.

Шпиониране на руски активисти
През декември 2021 г. руският опозиционен активист Владимир Кара-Мурза обвини проруския Александър Вулин, тогава министър на вътрешните работи на Сърбия, че е отнесъл в Москва записи от среща на руски опозиционери в Белград, след което един от тях е бил арестуван в Русия. Вулин през декември същата година се срещна в Москва със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, с когото разговаря за т.нар. "цветни революции". Вулин отрече твърденията, отправени срещу него от руския опозиционер, и обяви, че ще заведе дело срещу Кара-Мурза, но не е известно дали е било образувано съдебно производство. Министерството на вътрешните работи на Сърбия и БИА не разкриват дали са предприели каквито и да било действия за проверка на твърденията на Кара-Мурза. Две години по-късно той беше осъден в Русия за държавна измяна и разпространяване на невярна информация на максималната присъда от 25 години лишаване от свобода. Кара-Мурза беше сред тримата руски активисти, освободени през лятото на 2024 г. при размяна на затворници между Русия и западни държави.

Александър Вулин от юли 2023 г. е в списъка със санкции на Съединените щати заради корупция и участие в трафик на наркотици, както и заради връзки с Русия. Той е сред главните радетели за геополитическия прокт "Сръбски свят" за доминация на Балканите.

Опитът за държавен преврат в Черна гора
Случаят "държавен преврат", който преди едно десетилетие разтърси обществеността в съседна Черна гора, стигна до завършек в съда на 20 февруари. Апелативният съд на Черна гора съобщи, че при повторното разглеждане е потвърдил оправдателната присъда по обвиненията за опит за тероризъм в деня на парламентарните избори през октомври 2016 г. Обосновката на съда е, че не е доказано обвиняемите да са извършили престъпленията, които им се приписват. С решението на Апелативния съд бяха оправдани просръбските политици Милан Кнежевич и Андрей Мандич, както и останалите обвиняеми по случая.

Общо 13 лица от Русия, Сърбия и Черна гора бяха обхванати от обвинителния акт. За организиране и финансиране на държавния преврат бяха обвинени руските граждани Едуард Шишмаков и Владимир Попов. От черногорските граждани, освен Мандич и Кнежевич, обвиняем беше и шофьорът на Мандич - Михайло Чадженович. Днес Мандич е председател на парламента на Черна гора, а Кнежевич е депутат в парламента. Коалицията, водена от Мандич и Кнежевич на изборите през 2023 г., подкрепи настоящото правителство на премиера Милойко Спаич. Преди това двамата участваха в изборите през 2020 г., които доведоха до смяната на почти тридесетгодишното управление на Демократическата партия на социалистите (ДПС), чийто лидер беше бившият президент на Черна гора Мило Джуканович.

По делото "държавен преврат" бяха обвинени и осем сръбски граждани, сред които и пенсионираният генерал от сръбската жандармерия Братислав Дикич. Сърбия отказа да екстрадира двама от обвиняемите. Черна гора издаде международни заповеди за арест срещу руснаците Шишмаков и Попов. Всички обвиняеми отрекоха вината си и твърдяха, че не се познават помежду си. Първоначално Висшият съд ги осъди на затвор. Апелативният съд отмени присъдата и нареди нов процес, а при повторното разглеждане Висшият съд ги оправда. Специалната прокуратура подаде жалба срещу оправдателната присъда, но с решение от 20 февруари Апелативният съд я отхвърли. 

Източник: БГНЕС