Руските служби за сигурност и разузнаване са постигнали много по-сериозни успехи от армията в Украйна, твърдят експертите на Кралския институт за изследвания в областта на отбраната. Според тях обаче в работата на разузнавателните служби на РФ има и фундаментални недостатъци, които са допринесли значително за провала на плановете за руската инвазия в Украйна. Един от тях е желанието да се угоди на руския президент по всеки възможен начин.
В доклада "Предварителни уроци от неконвенционалните операции на Русия по време на руско-украинската война, февруари 2022 г. - февруари 2023 г.", изготвен от експерти на RUSI и цитиран от руската секция на Би Би Си, се казва, че благодарение на внимателното планиране ФСБ и другите спецслужби са успели бързо да осъществят операции на окупираните от руснаците територии и да постигнат забележителни успехи в организирането на окупационни режими.
Авторите на документа Джак Уотлинг, Александър Данилюк и Ник Рейнолдс отбелязват, че при планирането на инвазията Москва е разчитала на широка мрежа от шпиони на руските специални служби в Украйна. Структурите на руските служби, които в много отношения следват съветските доктрини, обаче имат редица сериозни недостатъци, които са попречили на руската армия да осъществи предвоенните си планове.
Докладът се основава на многобройни интервюта с представители на украинското разузнаване, службите за сигурност и правоприлагащите органи - авторите са разговаряли с тях както преди, така и след началото на конфликта. Изследователите са използвали и материали, заловени на бойното поле в Украйна или получени от други източници от руските служби за сигурност и техните партньори.
Култура на отчетност и работа за Путин
На фундаментално ниво руските разузнавателни служби не разполагат с трезва оценка за собствените си сили или поне честно и точно да докладват за тях, се казва в доклада. Разузнавателните служби са натоварени със задачата да постигат резултати, без да оценяват независимо жизнеспособността на плановете, което създава култура на отчетност. В нея служителите се възползват от прийоми като прекомерен оптимизъм. Освен това съществува системен проблем с преувеличаването на успехите и скриването на слабостите пред началниците.
Друга слабост на руския подход е неговата шаблонност. Руската система не насърчава индивидуалния подход към всяка операция. Както отбелязват авторите, когато ситуацията не се развива по план, службите се връщат към изпитани методи от съветската епоха. Тези методи бързо се възпроизвеждат при всички участници в операцията, което позволява бързото им идентифициране и предприемане на контрамерки. Службите за сигурност са насърчавани да разработват операции в съответствие с тяхното разбиране за намеренията на президента Владимир Путин, а разпределението на ресурсите зависи от това коя от тях в по-голяма степен отговаря на неговите желания. Тази вътрешна конкуренция позволява на Путин да награждава или наказва шефове и служители на службите, но и те никога да не се чувстват в безопасност.
Авторите предполагат, че тази динамика най-добре се описва с фразата, използвана от британския историк и изследовател на нацизма Йън Кършоу, който описва амбициите на държавата на Хитлер като "работа към фюрера" - държавният глава поставя цели, а държавните органи се стремят да ги постигнат, без да се съобразяват със средствата. Това нарушава достоверността на анализа: собствените перспективи са склонни да се преувеличават, а неуспехите да се отписват като отпор на противника. "В резултат на това, въпреки че руските служби се провалиха в Украйна, това едва ли ще им попречи да заемат централно място в управлението на руската държава в бъдеще, а противопоставянето им ще остане също толкова важно", се подчертава в доклада.
Как е била подготвена операцията
Като основен механизъм на операцията руските военни залагат на вътрешната дестабилизация и дезорганизация на Украйна, която трябваше да наруши системата на управление и военно командване и контрол, да подкопае общественото доверие в държавните институции, да дестабилизира страната и да сведе до минимум помощта за Украйна от международните партньори. Москва не е разчитала на сериозна съпротива, за което свидетелстват логистичните провали в първата фаза на операцията, според авторите на доклада. Малката група от планиращи се е надявала да повтори успеха на Кримската операция от 2014 г., която също нямаше военен смисъл и беше замислена въз основа на липсата на военна съпротива от страна на Украйна.
Според авторите ФСБ е участвала активно в планирането на инвазията, като очевидно е имала за задача да подготви планове за окупацията на Украйна през юли 2021 г. Това е изисквало подготовката на голяма агентура на ФСБ, така че през есента на 2021 г. руските шпиони в Украйна започват да ходят на краткосрочни почивки в курорти в Турция, Кипър и Египет за инструктаж от своите ръководители. Авторите на доклада обръщат специално внимание на начина на действие на руските служби за сигурност, като подчертават, че те предпочитат да сведат до минимум работата на агентите от Русия, като вместо това вербуват шпиони на място, които управляват свои собствени мрежи.
"Ако тези хора заемат политическа, икономическа или бюрократична позиция в държавата, те могат да вербуват хора не като руски агенти, а като свои лични клиенти, които по този начин започват несъзнателно да насърчават руските интереси. Това е форма на вербуване под фалшив флаг, при която агентът може да вярва, че е получил задача от името на служител на собствената си страна, дори ако задачата в крайна сметка е измислена в Москва", посочват авторите на доклада.
В случая с Украйна тази роля са играли няколко високопоставени служители и политици, свързани с руските спецслужби в продължение на десетилетия. Агенти на руските спецслужби са се опитвали да дестабилизират отвътре Украйна, включително украинското разузнаване, правоприлагащите органи, други държавни органи, политически партии, обществени организации и криминални структури. Високопоставените агенти в украинското правителство са разполагали със собствен голям апарат, който се е използвал за различни задачи - от пренасяне на пари до организиране на конспиративни квартири. Тези низови агенти варират от лоялни на Русия украинци до обикновени платени шпиони, често от криминалните среди. Макар че този апарат няма голямо значение за плановете за инвазия, той се оказа изключително важен за руските действия в окупираните територии.
Авторите отбелязват и значението на Руската православна църква като единствената организация, подкрепяща идеологически ангажирани агенти на руското влияние. Тъй като отношенията между държавата и религиозните институции са доста деликатен въпрос, дори след инвазията украинските власти не успяват веднага да ограничат работата на тези части от руския апарат. Руските агенти също трябваше да провокират пълномащабни протести. И този план включваше не само провокации, но и опити да се повлияе на висшето ръководство на Украйна да се откаже от курса си за присъединяване към НАТО и да заеме неутрална позиция в навечерието на инвазията. Според руските специални служби това е трябвало да провокира масови протести, подобни на Революцията на достойнството от 2014 г., и да улесни дестабилизирането на страната чрез парализиране на силовите структури и военното командване. Нищо от това не се случи в действителност.
Грешки в планирането
Авторите на доклада отбелязват, че високопоставени служители на руското разузнаване са препоръчали да се отложи инвазията за лятото на 2022 г. - според тях все още не са се появили необходимите условия за бърза победа в началото на годината. Москва обаче решава да действа, защото Кремъл смята, че разбира украинската политика. Вероятно това мнение е било подсилено от украински бивши високопоставени служители, живеещи в Москва. По данни на СБУ следните представители на режима на Янукович редовно си сътрудничат с руските специални служби: бившият министър на отбраната Павло Лебедев, бившият шеф на СБУ Александър Якименко, бившият министър на вътрешните работи Виталий Захарченко и бившият ръководител на президентската администрация Андрий Клюев.
Тръстът смята, че прибързаното и недостатъчно подготвено нахлуване е доказателство, че руските агенти са преувеличили степента на своето влияние и че на самите служби за сигурност е било наредено да улеснят окупацията в рамките на определен срок, вместо да оценяват нейната жизнеспособност. Авторите смятат, че тази институционална култура на изпълнение на заповеди е една от причините за провала на първоначалните планове за нахлуване в Украйна. Мрежите, създадени от руските спецслужби, бяха направени за други задачи и се оказаха неподходящи за действие в продължителен конфликт. Освен това престъпленията срещу цивилни граждани промениха отношението към Русия не само сред обикновените украинци, но и сред представителите на проруските организации.
Макар че пълната капитулация на Киев би била желателна за Москва, в действителност Русия се надява да окупира Украйна чрез парализиране на централния държавен апарат, съчетано с капитулация на отделни изолирани украински части. "Изглежда, че руснаците погрешно са проектирали своята култура на управление отгоре надолу върху Украйна", смятат авторите.
Какво са успели да направят: контролират окупираните територии
Въпреки факта, че събитията в Украйна следват напълно различен сценарий, е погрешно да се смята, че руските планове са сгрешени изначално, смятат авторите на доклада. В окупираните територии руснаците демонстрират, че могат да контролират населението и да управляват контраразузнавателния апарат с достатъчно сътрудници. Окупационните администрации и гарнизони са подпомагани в дейността си от местни служители на реда и държавни служители, вербувани преди войната като агенти на руските тайни служби. Според някои предвоенни оценки тези хора е трябвало да заловят представителите на местните власти и да ги предадат на руснаците. На практика вербуваните агенти са били много по-малко.
Например повечето от 800-те руски агенти, идентифицирани в окупираните райони на Харковска област, са били младши служители в местните власти, включително в отдели като Горското стопанство. По-малко от 100 служители на местните правоприлагащи органи са сътрудничили на руснаците. Плановете на ФСБ обаче не изискват мнозинството - или дори значителна част от населението - да приветства нахлуването. Въз основа на опита от Чечня планирането приема, че за да бъде окупационният режим ефективен, 8% от населението трябва да му сътрудничи - доброволно или със сила. Между другото, след като анализират ситуацията в районите под руски контрол, украинските разузнавачи стигнаха до извода, че оценките на ФСБ като цяло са верни.
Друга силна страна на неконвенционалния военен потенциал на Русия е систематичната методология за потискане на окупирани територии, отбелязват авторите на доклада. Чеченският опит показва, че за пълното потушаване на съпротивата може да е необходимо повече от едно поколение, но това не означава, че съпротивата сериозно застрашава позициите на Русия. В градовете под контрола на руските сили окупационната администрация контролира магазините, разпределението на храната и услугите. Достъпът до тези услуги е друг инструмент за принуда, не само за потискане на опозицията, но и за насърчаване на сътрудничеството.
Авторите на доклада отбелязват и успехите на руските специални служби в използването на цифровите технологии, чрез които те създават голяма база данни за жителите на окупираните територии - кой къде живее и работи, дали е свързан с украинските служби за сигурност, къде живеят и работят негови роднини и т.н. Специалните служби са съставили обширни списъци на високопоставени поддръжници на украинското правителство, за да ги елиминират, ако е възможно, или да ги използват в показни съдебни процеси. Много оперативни работници имат достъп до тези данни, което им помага да оказват натиск върху онези, които се съпротивляват на окупацията, като заплашват например семействата им.
Системни слабости
При всички достойнства на руския подход към неконвенционалната война той има и ясни системни недостатъци, отбелязват авторите. По-специално тенденцията да се разчита на малък брой елитни агенти, които управляват собствени мрежи, означава, че елиминирането на тези агенти има непропорционално въздействие върху възможностите на руското разузнаване. По отношение на фронтовото разузнаване и целеуказване, въпреки добрите възможности за събиране на информация, обърканият модел на обработка на разузнавателната информация води до значително забавяне между нейната поява и нанасянето на удар по идентифицираните цели. По правило това отнема поне един ден, ако не и много повече, например когато ударът е нанесен с ракети "Калибр" с морско базиране.
Освен това някои от поразените цели са военни обекти отпреди много години, което може да се тълкува като готовност на разузнавателната общност да създава цели дори при липса на актуална разузнавателна информация, казват авторите. Заплахите, описани в доклада - вербуване на високо ниво и създаване на поддържащ апарат - не са проблем само за Украйна: неотдавнашните арести на руски агенти в германското разузнаване и новите опити на Москва да дестабилизира Молдова служат като напомняне, заключават те.
.JPG?s=263551)
