Руските шпиони Ян Марсалек и Орлин Русев - замесени в свалянето на австрийския канцлер Себастиан Курц

Руският шпионин Ян Марсалек помогнал за свалянето на австрийския канцлер Себастиан Курц, съобщи британският вестник "Телеграф", цитиран от "24 часа".

Марсалек е свързван с шестимата българи, които бяха задържани през 2023 г. в Лондон за шпионаж в полза на Русия. Според британската прокуратура именно той ръководил шпионите Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов, Ваня Габерова.

Ян Марсалек заявил, че е участвал в операция, която "успешно е свалила от власт" Себастиан Курц, който подаде оставка на фона на обвинения в корупция през 2021 г.

Съобщенията, описани подробно в тайни досиета, цитирани от "Телеграф", са били изпратени до Орлин Русев – лидерът на шпионската мрежа, който в момента е в затвора във Великобритания. 

Ако се потвърдят, твърденията на Марсалек биха били ясен показател за пряка намеса на руската държава в политическото ръководство на държава членка на ЕС.

Марсалек е един от най-издирваните хора в света от 2020 г. насам, когато неговата компания, германският технологичен гигант Wirecard, фалира с дефицит от 1,9 млрд. евро в счетоводните си отчети.

От тогава той е в неизвестност и за него се твърди, че е работил за Кремъл в продължение на десетилетие. Издирван е за измама и е разследван за шпионаж в редица европейски страни, включително и родната му Австрия. 

Курц стана канцлер на Австрия през 2017 г. Тогава той бе едва на 31 години и това го направи най-младият световен лидер в света по онова време. 

Бързият му възход в политиката обаче беше помрачен от обвинения в корупция, че публични средства са били използвани за политическа реклама. Курц и досега отрича обвиненията. 

Според "Телеграф" при ареста на Русев и останалите български шпиони през 2023 г. са били иззети множество доказателства, в които подробно са описани всички шпионски операции, ръководени от британска територия. 

Част от доказателствата са предадени на австрийските власти, които разследват дали техни шпиони са предавали информация на Марсалек и оттам на Русия. 

В съобщение от 22 октомври 2021 г. от Марсалек се говори за "един човек", който "всъщност е работил за нас известно време", но казва, че "сега той е жертва на лов на вещици от страна на екипа на бившия канцлер".

Той продължава, като казва, че "успешно сме свалили" бившия канцлер, "като сме конфискували мобилния телефон" на мъжа, "който управлява тайното финансиране на кампанията им".

След това Марсалек споделя линк към статия за обвиненията в корупция срещу Курц и за телефона, който беше иззет от Томас Шмид – един от най-близките сътрудници на лидера и бивш висш служител в австрийското министерство на финансите.

Телефонът на Шмид беше иззет през ноември 2019 г. Обширната кореспонденция, възстановена от устройството, впоследствие се превърна във важно доказателство в няколко разследвания за корупция.

През октомври 2021 г. прокуратурата проведе обиски в правителството на Курц и в неговата политическа партия, ÖVP, във връзка с обвинения за злоупотреба с публични средства за провеждането на политически изгодни социологически проучвания и медийно отразяване.

Под натиска от разследването Курц подава оставка на 9 октомври 2021 г., а две седмици по-късно Марсалек пише до Русев, че "историята е много забъркана". 

"Остатъка от чатовете убиха канцлера", пише в друго съобщение до Русев той. 

Връзките на Марсалек с бившата австрийска служба за вътрешно разузнаване (BVT) са били обект на задълбочено разследване, а редица висши разузнавачи и полицейски служители са обвинени, че са му предоставяли информация за използване от руската държава.

Съобщенията между Марсалек и Русев са включени в досиетата на австрийската полиция по разследването за "подкрепа на чуждестранна разузнавателна служба – намеса в австрийската политика".

Документите също така посочват възможни престъпления, свързани с избори, нарушения на служебни задължения и корупция.

Източници, близки до бившия австрийски канцлер, твърдят, че той винаги е вярвал, че обвиненията срещу него са дошли от опозицията и е бил изненадан да чуе за руската намеса. 

По онова време Марсалек е живеел в Москва и е работил предимно за руската Федерална служба за сигурност, твърди британската прокуратура. Съобщенията са свалени от телефона на Орлин Русев, който беше осъден на малко над 10 години затвор за шпионаж. 

Българската група организирала операции за наблюдение на опоненти на Кремъл и разследващи журналисти, обсъждала отвличания, както и планирала дезинформационни кампании.

Мрежата имала достъп и до поверителна информация на австрийското правителство. През май миналата година вестник "Телеграф" разкри, че три мобилни телефона, принадлежащи на висши служители от австрийското министерство на вътрешните работи, са се озовали в Русия.

Телефоните били повредени при инцидент с кану през 2017 г. и били предадени на криминалист за възстановяване на данните. Според австрийски разследващи документи по-късно те са попаднали в ръцете на лица, свързани с Марсалек. Русев е организирал събирането им във Виена и прехвърлянето им в Русия през Истанбул през 2022 г.

Шестимата българи бяха осъдени във Великобритания през май 2025 г. Русев получи 10 г. и 8 месеца затвор, Бисер Джамбазов - 10 г. и 2 месеца, а партньорката му Катрин Иванова - 9 г. и 8 месеца. Тихомир Иванчев получи 8 години. 

През юли месец тази година двама от тях - Ваня Габерова и Иван Стоянов, бяха депортирани от Великобритания. Те бяха осъдени съответно на 6 години, 8 месеца и 3 седмици и 5 години и 3 седмици затвор.

Депортацията им предизвика сериозен скандал в Лондон, като жертвите на шпионската клетка се оплакаха, че никой не ги е уведомил за освобождаването на двамата. 

Оказа се, че британският закон за чуждестранни затворници позволява предсрочно освобождаване и извеждане от страната след излежаване на половината от задължителната част от присъдата (с цел намаляване на разходите и пренаселеността в британските затвори).