Шамар за правителството на Кирил Петков - Европейската комисия върна земеделския план на България с 405 забележки

Европейската комисия върна Стратегическия план за развитие на земеделието на България с 405 коментари и забележки. Това разкрива в свой анализ сайтът "Зелени закони".

Голяма част от критиките на ЕК можеха да бъдат избегнати, ако Министерството на земеделието беше взело под внимание препоръките на природозащитните организации. Комисията критикува плана за липса на ясни цели за опазване на околната среда и адаптация към климатичните промени, както и за неясни критерии относно разпределението на субсидиите.

Планът в този вид е поредната пропусната възможност за България да бъдат подкрепяни именно земеделските производители, които най-много заслужават подкрепа - онези, които наистина произвеждат и развиват устойчиво селско стопанство, а не парите да достигат до обичайните кръгове от фирми и да служат не за развитие на земеделието, а на субсидиевъдството.

От стратегическия план зависи за какво ще се инвестират европейски пари в българските ферми от 1 януари 2023 г. нататък - и дали инвестициите ще достигнат до средни и малки стопанства и ще са насочени към новите европейски цели, свързани са намаляване на пестицидите, подпомагане на биоразнообразието и други природосъобразни мерки, очертани от Европейската зелена сделка.

Две години след започването на планирането, Европейската комисия (ЕК) постави незадоволителна оценка.

ЕК очаква цялостна преработка на плана като се започне от самия SWOT анализ, на който се гради целия план, както и преразглеждане на тежестта на приоритетните нужди, които са идентифицирани в следствие от SWOT анализа. В сферата на специфичните цели за адаптация към климатичните промени и устойчиво управление на природните ресурси се изисква от България поставяне на по-амбициозни цели и изобщо поставяне на цели, защото са пропуснати и липсват.

ЕК няколко пъти подчертава нуждата от повишаване на стойностите на индикаторите за резултат, като например индикатора за резултат Устойчиво ползване на водата е със стойност едва 0,65%. Чест коментар от страна на ЕК е и кой точно индикатор за резултат би трябвало да се ползва в отделните интеревенции, което показва нежелание за разбиране от българска страна на индикаторите за резултат.

По отношение на еко схемите (старите зелените директни плащания, част от I-ви стълб) и агроекологичните интеревенции ЕК настоява за ясно описание на принципите и метода на изчисляване на ставките за плащане на площ към земеделците, които да са удостоверени от независим орган. ЕК е описала неколкократно вероятността за поява на объркване в земеделските производители от неясно описани Стандарти за добро земеделско и екологично състояние, които от своя страна са задължителни условия за Схемата за единно плащане на площ.

В този анализ разглеждаме коментарите, които са свързани с адаптация към промените в климата, опазване на природните ресурси (вода, въздух, почва), биоразнообразие и поддържане на разнообразен ландшафт.

Писмото с коментарите започва с встъпителните думи от една страница, които притежава всяко едно от писмата изпратени до страните членки, като описва критериите на базата, на които ще бъде извършена оценката на стратегическите планове. А именно:

• да укрепят устойчивостта на селскостопанския сектор в ЕС;
• да намалят зависимостта си от синтетичните торове
• да увеличат производството на енергия от възобновяеми източници, без това да застрашава производството на храни;
• да трансформират производствения си капацитет в съответствие с по-устойчиви производствени методи.

Разбира се по-горното може да се тълкува по различни начини, но уточненията в следващия абзац дават наистина важните за ЕК действия:

• улавяне на въглеродния диоксид,
• подкрепа за агроекологичните практики,
• насърчаване на устойчивото производство на биогаз и неговото използване,
• подобряване на енергийната ефективност,
• разширяване на използването на прецизното земеделие,
• насърчаване на производството на протеинови култури
• разпространяване чрез трансфер на знания на възможно най-широко прилагане на най-добрите практики.

По отношение на насърчаването на интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор ЕК "призовава България .... да засили интервенциите, намаляващи зависимостта от внос на енергия и минерални торове". С цел доказване на по-справедливо преразпределение на директните плащания България се приканва да предостави "количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху нивото на доходите на земеделските стопанства ".

В подробните си коментари по отношение на опазване на околната среда, адаптация към климатичните промени и устойчиво управление на природните ресурси е посочено, че Комисията има съмнения относно ефективността на така представения стратегически план. Като начало поставените целите са твърде занижени, ако изобщо има такива.

От друга страна България не е представила националните стойности относно намаляването на използването на пестициди (целта на ЕС е намаляване с 50%), намаляването на загубата на хранителни вещества в почвата и намаляване ползването на торове (целта на ЕС е намаляване с 50% по отношение на загубата на хранителни вещества в почвата и 20% за торовете) и годината цел за постигане на климатична неутралност (за ЕС е 2050 г.).

Скромната ни национална цел до 2027 г. да достигнем 6.98% от използваната земеделска площ да бъде под биологично земеделие е получила съвет от ЕК да бъде увеличена за 2030 г. (за ЕС целта е 25%). По отношение на разнообразието на особеностите на ландшафта целта на ЕС е да бъдат поне 10%, докато в България към момента наличните особеностите на ландшафта в земеделски земи са 4% с предвиждане на Стратегическия план за увеличаването й едва с 1.48%. Не се споменават никъде и националните цели за намаляване на емисиите на парникови газове за селското стопанство.

Действията на България по отношение на пестицидите са доста неясни и ЕК изисква разясняване и изготвяне на график на прилагането на органиченията за ползването на продукти за растителна защита. Пестицидите имат изключително отрицателно въздействие върху околната среда и човека, особено, когато се ползват прекомерно. Реално пестицидите са отрови, които причиняват необратими увреждания на екосистемите. Пестицидите попадат в човешкото тяло чрез храната, като негативния им ефект може да се прояви след години или дори при следващо поколение.

В писмото е посочен и пародоксът между това, че е идентифицирано с "много висок" приоритет потребностите в горите и дивите животни, а е заделен минимален дял от бюджета.

Друг съществен проблем посочен от ЕК е несъответствието към Регламента за стратегическите планове за целева финансова стойност от минимум 35% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да допринася за околната среда и климат. ЕК приканва България да преразгледа всички интервенции в Програмата за развитие на селските райони, което е 25% от целия бюджета на стратегическия план.

По отношение на определенията за постоянно затревени площи ЕК е посочила, че "за да се предотврати по-нататъшното изоставяне на земи или изсичане на дървета и произтичащите от тях сериозни отрицателни последици за биологичното разнообразие, България се приканва да обмисли разширяване на условието за допустимост, за да се позволи включването както на постоянно затревени площи с над 50 дървета на хектар". Заради задължението в постоянно затревените площи да "е възможно само единично/мозаечно разположени дървета или линейно разположени, а храсти единствено в ивици" в последния програмен период, земеделските стопани премахват всякаква дървесна и храстова растителност от пасищата, като така драстично намаляват тяхната продуктивност и предоставянето на екосистемни услуги и способстват за деградация на пасищата, ливадите и мерите.

Имайки предвид, че напоителните системи са ключови за развитието на земеделието и факта, че според много земеделци и учени сушата се проявява все по-често в България и засяга все повече селското стопанство е изключително важно Стратегическия план да потърси дългосрочни решения за напояване. Установено е, че поради намаляване на валежите и нарастване на амплитудата на температурата на въздуха, в най-голяма степен от сезонно засушаване в страната са застрашени районите на Пловдив и Стара Загора. Поради засушаване добивите от царевица намаляват средно с 32% от потенциалния добив в Плевен и с 20% в Лом и Силистра. Според симулациите за нашата страна с HadCM3 за сценарий A2 се очаква в близко бъдеще валежите през топлото полугодие да намалеят с около 30% спрямо климатичната норма (1961-1990 г.), а през студеното полугодие намалението да е значително по-слабо, като за декември, март и ноември валежните количества нарастват.

По данни на Изпълнителната агенция за околна среда използваната вода от сектор селско, горско и рибно стопанство съставлява средногодишно около 6.8% от общото водоползване (2010-2019 г.) в България. За сравнение, само селското стопанство в Европа използва 69 % от цялата консумирана вода, което го прави най-взискателният сектор. В България най-значимите ползвани водни обеми са за охлаждане в енергийния сектор, който представлява средногодишно около 62% от иззетите пресни води. Очевидно територията на България попада в зона със значително намаляване на влагата на почвата.

Макар да е една от последните забележки ЕК задава въпрос защо операциите за инвестиции в напоителни системи се предвиждат едва от 2027 г. Така също "България се приканва да направи ясно разграничение между инвестиции за подобряване на съществуващите инсталации/инфраструктура и инвестиции, водещи до нетно увеличение на напояваната площ".

Тук припомняме предложените 80 млн. лв. в Плана за възстановяване и устойчивост за реконструкция на напоителните системи поддържани от Напоителни системи ЕАД, които бяха отхвърлени от ЕК като недопустими, и на по-късен етап отпаднаха от плана. България е посъветвана от ЕК да планира отделна самостоятелна интервенция за напоителни системи в земеделските стопанства поради специфичния набор от условия за допустимост, както и единични суми с планирани крайни продукти. Изисква се от България да направи връзката между икономии на вода чрез модернизиране на напоителната система, отразявайки факта, че "инфраструктурата се характеризира със значителни загуби и че състоянието на засегнатите водни басейни се подобрява".