Антон Тодоров
Татяна Дончева често е представяна като някакъв правен корифей и борец срещу задкулисието. Едва ли има нещо по-невярно от това твърдение на тази грешна земя. Колко е правен корифей видяхте в част първа на този анализ. Когато се прочетат мотивите на тогавашния главен прокурор Татарчев и на ВСС за отстраняването й от Софийска градска прокуратура, само демонстративно необективен и обременен човек може да продължи да повтаря лакърдията за Дончева като "правен корифей". Второто разпространено твърдение, което няколко глупави мисирки спрягат, е това за Дончева като "борец срещу задкулисието"! Тук вече се смеят и кокошките на село, което си е знаково – когато кокошките започнат да се смеят на мисирките, работата е отървана напълно. Но, за съжаление, това е нивото в част от т.н. мейнстрийм медии в страната ни – пълни са с празноглавки и празноглавци, на които ако им боядисаш вратите на къщите, няма да могат да се приберат у дома.
Нека видим какво показват фактите и документите относно "борбата на Дончева със задкулисието". Дали има някакви основания подобно твърдение или по-вярно е да се каже, че самата Дончева е продукт на задкулисието? Писал съм и съм говорил многократно, че това, което наричаме с благия термин "задкулисие", е в същността си производно на някогашната комунистическа номенклатура и нейните репресивни тайни служби. "Задкулисието" е онази мрачна част от посткомунистическа България, която дирижираше разграбването на национални ресурси, източването на банки и предприятия, фалирането и изкупуването на безценица на милиардни активи, подготовката и провеждането на част от приватизацията като своеобразна криминална икономическа революция, кадруването в т.н. политически елити и поставянето на хора, зависими от някогашните служби на ключови, "диспечерски" позиции. При такава постановка на казуса, Татяна Дончева няма никакъв шанс да изпълни понятието "борец със задкулисието". Тя е по-скоро продукт на това задкулисие, негов скрит коз, защото от близо три десетилетия тя е негов верен страж и активист.
На 27 ноември 2001 г. колегата й комунистически прокурор Атанас Атанасов подава оставка от позицията директор на Национална служба "Сигурност". В средата на февруари 2002 г. тогавашният вътрешен министър Георги Петканов внася предложение в МС полк. Иван Чобанов да бъде назначен за шеф на НСС на мястото на Атанасов и повишен в чин генерал. Одобрен е от агент "Гоце" (прясно избраният президент Първанов). Иван Чобанов е бивш кадрови служител на Държавна сигурност. Роден е на 06.02.1951 г. в Ямбол. Започва да учи във ВМЕИ, но скоро се прехвърля в СУ и завършва "социология". Баща му Димитър Чобанов е бил милиционер в ОУ на МВР-Ямбол, уволнен за "морална неустойчивост" през 1961 г., но през 1966 г. е върнат и се пенсионира като подполковник. В края на 70-те работи като платен партиен секретар на Междуградска автогара при ДАП-Ямбол. Майката е волнонаемна служителка в поделение 26 600-Ямбол.
Иван Чобанов като студент от 1973 г. до 1975 г. е работил като нещатен сътрудник в Центъра за нови стоки и мода (ЦНСМ) на ул. "Леге" № 4, откъдето е изпращан в служебни командировки в чужбина и понякога ползван като манекен. От февруари 1979 г. е служител в отдел II-ДС (външно наблюдение), където се задържа две години и през 1981 г. е преназначен към ВСШ "Г. Димитров". Татяна Дончева е особено близка с Иван Чобанов, с когото се запознава покрай общи ДС приятели. Изобщо, ДС връзката е като червена нишка в кариерата и развитието на Дончева – наблюдавайте внимателно какво следва в нейното развитие през годините и какви хора са покрай нея и ще видите, че това е запазената й марка.
През 2002 г. настъпват неблагоприятни за Дончева времена, защото БСП има нов лидер – Сергей Станишев, който автоматично я изважда от Бюрото на БСП. Оттогава тя го критикува за всичко и пред всички. Диалектика! Той нея – също. Станишев няма нищо против да набута Дончева като кандидат-кмет на БСП в София на извънредните избори 2005 г., където тя е размазана от Бойко Борисов. По това време се запознава с Мая Манолова, която от 2005 г. е неотменен атрибут в ПГ на БСП.
Мая Манолова скоростно се заема с поправката "Ванко 1", която е внесена в НС с нейния подпис, както и с подписите на Надка Балева от БСП, Христо Бисеров от ДПС и Яни Янев от НДСВ. Татяна Дончева, макар че формално не се е подписала като вносител, е един от най-кресливите и настоятелни поддръжници на тази скандална поправка, която председателят на 40-то НС Георги Пирински коментира така:
"Аз бих казал, че най-непростимият пропуск беше поправката на този член 155 от НК. Цялата серия от действия и бездействия около този акт слагат едно много сериозно петно върху работата на парламента за цялата година".
През 2009 г. заради разногласията си със Станишев и групировката около него остава извън листите на БСП и за пръв път от 12 г. не е в парламента. Година по-късно създава своя партия, наречена "Движение 21", в която също има доста хора със зависимости към Държавна сигурност. В Първомай например, председател на "Движение 21" е бившият кадрови служител на ДС Тодор Баръмов, който в края на октомври 1988 г. е изпратен на 3-месечен курс във Висшата специална школа на КГБ за ръководни кадри! Иначе, Дончева преуспява в това да боботи каква титанична битка водела с ДС. Поредно доказателство за нейната неизтребима двуличност, която е допълнение към особения й афинитет да е адвокат основно на проблемни хора, които българите отдавна са определили като главните виновници за техния хал и провален преход. Татяна Дончева е винаги плътно до тези проблемни хора като техен адвокат – Баневи, Гриша Ганчев и т.н.
Същият Гриша Ганчев ще я заведе при Станишев през 2013 г., за да се опита да я наложи за директор на ДАНС. Станишев, разбира се, категорично отхвърля това предложение, вкл. и заради това, че вече е решил там да бъде пласиран Делян Пеевски. Това допълнително ще всели омраза и към двамата – Станишев и Пеевски - в злопаметната Дончева. Интересен момент е,че днешната й политическа спътница Мая Манолова малко след това (септември 2013 г.) това време ще каже, че тя е предложила Делян Пеевски за шеф на ДАНС и ще отстоява това с характерната си инатливост. Което не й попречи 6-7 години по-късно да се появи под име ново и вънкашност стара и да се коалира с протестърите, който открай време бяха против Пеевски. Чудовищна подмяна е това!
Още един пример за нейното отвратително двуличие. Ако прегледате десет интервюта с Татяна Дончева, в поне половината тя "громи" т.н. библиотекарско-сарайски кръг. Под този ефемизъм се подразбира Библиотекарския институт на Стоян Денчев, който е нарочен от Дончева и нейния комунистически сподвижник Атанас Атанасов за цитаделата на злото. Дотук добре. Но ето, че през есента на 2016 г., когато в България се провеждат президентски избори, Татяна Дончева цъфва като кандидат в тандем с лицето Минчо Спасов – бивш депутат от НДСВ и преподавател...в Библиотекарския институт!!! Да, да, в същия онзи толкова омразен библиотекарско-сарайски кръг. Това какво е – двуличие, мерзост, наглост, безсрамие, или всичко изброено, умножено по две!
Това двуличие на Татяна Дончева е нейна основна запазена марка. Още един пример – в края на февруари 2015 г. "Движение 21" провежда своя първи конгрес. Специален гост, лично поканен от Дончева, е министър-председателят Бойко Борисов, три месеца преди това сформирал коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Ето, имам снимки, запазили това събитие. Няколко години преди това Татяна Дончева ще громи Борисов, че бил "мутра от СИК". След това ще се прегръща и целува с него, а от известно време пак го громи – със същите обвинения.
Пореден пример за главозамайващите претъркулвания на Татяна Дончева представляваше коалицията й с АБВ за парламентарните избори 2017 г. Със същото АБВ, на същия агент "Гоце" и на Румен Петков, който люто я беше нападнал за "тишината в спалнята й", която раждала безумия! Прощавайте, аз на такъв човек, за когото баба ми казваше, че не му "сече брадвата" на едно място, не бих поверил да е портиер във входа на блока. Част от българите със свободния си глас я направиха зам.-председател на 45-то НС. Това е дъно! Потрес! Същият потрес, какъвто предизвиква и едно от последните й арогантни и саморазобличителни заявления, казано в предаването "Панорама":
"Комисията на Мая Манолова по ревизията, разбира се, че е направена с предизборни цели!". Тук само се мълчи. И се мисли – как този елемент да бъде безапелационно разкаран от НС на предстоящите предсрочни избори. Заедно с другите "мутри" от свръхестествената им коалиция!