Как Виденов и БСП харизаха българските газопроводи на Русия в края на 1996 г.

След приемането на решения № 1344 и 1345 в края на 1996 г. е обявена процедура за концесионирането на газопроводната ни мрежа, с ясната презумпция, че "Газпром" чрез "Топенерджи" ще получи тази концесия както за експлоатацията на съществуващите, така и за строежа на транзитните газопроводи през страната ни. Това е националното предателство, извършено от правителството в оставка на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер Румен Гечев

Жан Виденов
Жан Виденов Източник: Zonanews

Антон Тодоров

Ако днес попитате 10 човека на улицата за Жан Виденов, поне 8 от тях няма да си спомнят демоничната финансова, стопанска, здравна, социална и каквато се сетите още катастрофа, която предизвика неговото правителство. Много вероятно е да Ви отговорят, че той е запазил българските газопроводи от домогванията тогава на "Газпром". Това е учебникарски пример за префинена манипулация на общественото мнение и пример как е възможно да превърнеш истината в лъжа и обратно. Очевидно е, че Бабикян е имал своите умели предшественици години преди да сътвори сайтовете "Informiran.net" и 4udoslav. Документалната истина е точно обратната - правителството на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер днешният основен говорител на същата антибългарска партия по икономическите теми Румен Гечев, беше харизало с 35-годишна концесия цялата изградена и цялата предстояща да се изгради газопреносна система на България на Русия. Казвате, че това е новина за Вас. Мога единствено да Ви съжалявам за демонстративната информационна небрежност, но няма да откажа да я поправя. Схемата е относително сложна, но не е неразбираема. Не се вижда на пръв поглед, така че четете внимателно. Нека мръсната приказка на едно от най-големите престъпления на БСП започне сега!

Газовите българо-руски посткомунистически войни

Освен съсипията на националното стопанство и финанси, правителството на БСП в края на 1996 г. решава, че не е проблем да се отстъпят транзитните газопроводи в България за срок от 35 години.  Цинизмът на Румен Овчаров е недостижим - по негови сведения интерес към тази концесия проявявали даже от Япония?! А какво всъщност предстои да се случи е ясно и на децата:
"Напливът е почти толкова сигурен, колкото и победата на Газпром в конкурсите".[1] С три документа в края на 1996 г. Жан Виденов, Румен Овчаров и правителството на БСП извършват чудовищно национално предателство. Това са Разпореждане № 46 за намаляване на капитала на Булгаргаз с всички магистрални транзитни газопроводи с обща дължина 647 км и прилежащите към тях съоръжения, Решение № 1344 за предоставяне на 35-годишна концесия на изградените транзитни магистрални газопроводи и пренасяне на руски природен газ по тях и Решение № 1345 за предоставяне на 35-годишна концесия за новопостроени магистрални газопроводи и пренасяне на руски газ по тях.[2] През януари 1997 г. ръководството на "Булгаргаз" се опитва да влезе в директни разговори с "Газпром", за да преговаря за доставките на природен газ за страната през годината, както и условията за транзита към балканските контрагенти на "Газпром". Разговорите обаче претърпяват пълен провал, тъй като руската страна се позовава на  решенията, взети от правителството на Виденов в края на 1996 г. Тя заявява на преговорния екип на "Булгаргаз", че след тези решения за концесиониране на българската газопреносна мрежа, тази мрежа вече не е собственост на "Булгаргаз" и разговорите са безпредметни. Концесионерът , на когото "Газпром" разчита е небезизвестната "Топенерджи", в която Мултигруп и Овергаз държат по 8.25% (или общо 16.5%).

Предисторията на това национално предателство

Предисторията на това национално предателство, извършено от правителството на Жан Виденов и БСП в края на 1996 г. започва две години преди това, когато в в последния ден от правителството на Беров в Москва беше подписана Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс. Датата е 16 октомври 1994 г., а на следващия ден в длъжност трябва да встъпи служебния премиер Ренета Инджова и ново, служебно правителство. Любен Беров години наред беше описват като едва ли не прикрит премиер на СДС (само, защото преди заемането на поста е бил съветник на тогавашния президент Ж. Желев), настояваха, че продължил да провежда програмата на СДС и все в този ред. А той се оказа чиста проба "руска пета колона" и съвсем справеделиво остана в политическата ни история като "правителството на мафията" и "правителството на Мултигруп".  И двете са създадени от Москва, и двете имат за цел дестабилизацията на политическия и стопански живот в страната ни, и двете бяха на къса верижка на московските тайни служби чрез тукашните им "ставленици" от ДС и РУМНО. Руската пета колона в България е такава – всеобхватна, разпростряла е пипалата си сред почти всички български партии, политически елити и институции. И както повечето от върхушката на тази руска пета колона и Любен Беров е бил със зависимости към Държавна сигурност. Навремето е вербован за агент на Второ главно управление на Държавна сигурност. Този неизвестен факт беше разкрит от бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев през 2013 г. по време на кръглата маса "Предизвикателствата пред отварянето на досиетата в България", проведена в Народното събрание и организирана от фондация "Конрад Аденауер".[3] Описвам този казус толкова подробно, защото патината на времето оказва своето объркващо и замъгляващо влияние и често след години могат да се чуят преувеличени твърдения. Като това например, че Виденов бил опазил националните интереси на България. Или че кабинетът на Беров бил изпълнявал програмата на СДС. Проектът на българо-руската спогодба за газа е одобрен с решение на Министерския съвет от 6 октомври 1994 г. и със същото решение е упълномощен да я подпише тогавашният  председател на Комисията по енергетика Никита Шервашидзе. Със спогодбата България поема следните ангажименти:

  • да участва с 50% от капитала в създаване на Българо-руско дружество за строителство и експлоатация на българските магистрални газопроводи;
  • да предаде в собственост на смесеното дружество действащите и строящи се транзитни газопроводи, както и газохранилището в Чирен – това е чл. 2 от спогодбата. Те са изброени в специално приложение: от Кардам на българо-румънската граница до границите на страната ни с Турция, Гърция, Македония и евентуално бъдещ газопровод до Сърбия;[4]
Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г.
Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г.
Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г. `
Приложение към Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г. 

Въпросното българо-руско дружество е "Топенерджи". Учредено е на 19 май 1995 г. в София като собственост на "Газпром" и "Булгаргаз" с по 50% от акциите му. За негов председател е избран Андрей Луканов. Година по-късно първата задача на спогодбата е била изпълнена – през 1996 г. делът на "Булгаргаз" е разпределен между повече акционери от българската страна. Аргументите на председателя на борда тогава Андрей Луканов са, че трябва да се търси "балансиране на икономическите интереси в газовия бизнес". Как другарят Луканов е разбирал този "баланс"? През декември 1995 г. с решение на правителството на Виденов е променен акционерният състав в "Топенерджи" и се определя акциите от новата емисия да бъдат закупени от определени лица и на определена цена. Така в "отстояването на българските национални интереси" са допуснати частни фирми, а българският дял на акциите изглежда вече така: "Булгаргаз" – 25.1%, "Мултигруп" и "Овергаз инк." (фирма с участие на "Газпром") – по 8.25%, "Булбанк" и Първа частна банка – по 3.2%, "Химимпорт" – 2%.[5] Участието на "Газпром" в "Овергаз" нарушава баланса 50:50 между България и Русия. На практика "Газпром" получава контрола, тъй като допълнително притежава 50% от "Овергаз" и става основен доставчик на природен газ за България. На 15 март 1996 г. при посещението на Жан Виденов в Москва е подписан меморандум за сътрудничество в топливно-енергийната област между България и Русия. Правителството на Виденов прави неуспешен опит да спазари отстъпки за "Топенерджи" (обещание за концесия и митнически облекчения) срещу митнически преференции за българските стоки.

Жан Виденов и руският премиер Виктор Черномирдин
Жан Виденов и руският премиер Виктор Черномирдин
Меморандум, подписан от правителството на Виденов за активизация на българо-руското сътрудничество в енергийната сфера
Меморандум, подписан от правителството на Виденов за активизация на българо-руското сътрудничество в енергийната сфера

На 29 март 1996 г. изпълнителният директор на "Топенерджи" Сергей Пашин се обръща към Министерския съвет с молба да бъде открита процедура за предоставяне на концесия върху транзитни газопроводи, както вече построени, така и намиращи се в строеж, разширения на транзитните газопроводи, ползуване и разширение на подземното газохранилище в Чирен, както и всички дейности по транспортиране и съхранение на руски природен газ. Мотивите за исканата концесия се посочват в редица междуправителствени документи, между които и горния меморандум. Меморандумът, подписан при посещението на Жан Виденов в Москва е напълно неизвестен в онова време, както за българската общественост, така и за народните представители.[6] На зададен парламентарен въпрос от депутата от СДС Едвин Сугарев, Виденов се измъква с обяснението, че меморандумът не е бил предложен на вниманието на Народното събрание, тъй като няма задължителен характер и поради това не изисква ратификация. Овладяването от Москва на транзитната газопреносна мрежа в България е било единствено въпрос на време. Бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" в периода 1997-1998 г. Васил Филипов в личен разговор с мен сподели, че цените на газта за България са били предопределени през септември 1996 г., когато в резиденцията на "Газпром" край Москва "Морозовка" се събира глутницата от "Мултигруп", "Овъргаз", "Топенерджи". Тогава съвсем неоснователно цените за България скачат от 83 на 104 долара – тоест има 25 процента увеличение. "За сведение - по това време на нашата граница газа го докарвахме за 120 долара, в същата точка Турция го купуваше по 55 долара, а закаран газът в Германия струва 45 долара" беше категоричното мнение на Васил Филипов.

 

Решение 1344 за отдаване на 35-годишна концесия на построената българска газопреносна система на Русия
Решение 1344 за отдаване на 35-годишна концесия на построената българска газопреносна система на Русия

След приемането на решения № 1344 и 1345 в края на 1996 г.[7] обявената процедура за концесионирането на газопроводната ни мрежа е била с ясната презумпция, че „Газпром” чрез „Топенерджи” ще получи тази концесия както за експлоатацията на съществуващите, така и за строежа на транзитните газопроводи през страната ни. Това е националното предателство, извършено от правителството в оставка!

 

Решение 1345 за отдаване на 35-годишна концесия на новопостроената българска газопреносна система на Русия
Решение 1345 за отдаване на 35-годишна концесия на новопостроената българска газопреносна система на Русия

От страничната си дейност - доставки на газ, "Топенерджи" реализира 830 млн. лв. загуба въпреки този 25 % скок на цената за България, който се формира от включването на "Топенерджи" като посредник в осигуряването на газ през 1996 г. Националното предателство на Виденов, Овчаров и БСП е частично разчистено едва година и половина по-късно с Протокола за българо-руските газови отношения, който подписаха на 20 март 1998 г. в Москва президентът на "Газпром" Рем Вяхирев и българският вицепремиер Евгений Бакърджиев. Казвам частично, защото когато в края на април 1998 г. между България и Русия са подписани два договора и един меморандум,  в единия от договорите е записано експорта на руски газ за България да се осъществява от фирма "Топенерджи", чиито акционерен капитал от началото на май става 100 % собственост на "Газпром".

Служебният премиер Стефан Софиянски е хокан като "дете" от колегата си Виктор Черномирдин в Москва

Стефан Софиянски като служебен премиер
Стефан Софиянски като служебен премиер

Служебният премиер Стефан Софиянски освен с назначението на множество кадри на Държавна сигурност, ще остане в аналите на най-новата ни история и с унизителната фраза, която изрече след посещението си в Москва. "От дете не са ми се карали така", заяви той след срещата с руския премиер Черномирдин. Но не пропусна да каже, че Русия е "велика страна". "Премиерът Софиянски отиде в Русия, говори на този език, който ние препоръчвахме през последните 3 години и се получиха веднага положителни резултати", допълни го в изявление пред Ройтерс президентът на "Мултигруп" Илия Павлов, който вече е покойник.[8] Това, което Софиянски договаря в Москва носи характеристиките повече на "отстъпление от българските национални интереси", отколкото на тяхната защита. Панегириците, които се появяват по това време във в. "Демокрация" са доста пресилени и много едностранчиво анализират постигнатото:
"Само за два месеца служебният кабинет успя да намери отговор на въпроса за отношенията ни с Русия...В пакет бяха решени проблемите с дългосрочните доставки на руски природен газ за България, транзит към съседни страни и строителството на нови газопроводи...По време на преговорите българската страна успя успешно да защити позициите си за собствеността на газопроводите...Според съгласувания документ възложител на строителството на газопроводите ще бъде Българгаз и той ще упражнява целия инвеститорски контрол".[9] Какво разкрива по-внимателният и лишен от емоция прочит на спогодбата?

Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.
Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.
Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.`-1

В нея например липсват ценовите преференции, които първоначално се твърдеше, че са постигнати, в отговор на българската готовност да сътрудничи на Москва в опитите и да разпростре газовото си влияние върху целия Балкански полуостров. Оставям настрана това дали е в синхрон със заявеното от кабинета желание да станем член на НАТО и дали някой си е давал сметка, че подобна двулична политика работи в полза на това членство. Освен това, отказът на служебното правителство на Ст. Софиянски да бъде ангажирана руската страна с по-нататъшни преговори и прехвърлянето на сложния преговорен процес от междуправителствено на междуфирмено ниво (между "Газпром" и "Булгаргаз"), на практика работи основно за руския интерес. Защо това е така? Една от основните цели на руснаците е "Газпром", като мощен инструмент на руския държавен интерес, да бъде оставен да работи колкото се може по-свободно и без нуждата да се договаря и контролира дейността му на междуправителствено ниво. Това позволява на "Газпром" да извива ръце и да налага високи монополни цени (което им позволява да инкасират свръхпечалби), което е един от основните руски интереси. Какво се случва обаче с българските интереси в този случай? Наложените от "Газпром" високи монополни цени автоматично водят до снижаване на конкурентоспособността на българските предприятия, които ползват този скъп газ и вариантите пред тях са от снижаване на печалбата (мекия вариант), през декапитализация, до фалит (твърд, но по-вероятен като краен резултат). Както ще се уверите във втора глава, една голяма част от предприятията, които станаха емблема за лоша приватизация по времето на Костов, бяха натрупали гигантски дългове за доставка на газ, които в един момент държавата просто опрости (какъвто е случаят с "Кремиковци" например)“:
"Видно от отчетната информация и прогнозните данни към края на 1995 г. предприятията потребители ще дължат на бюджета косвено, чрез доставката на природен газ за сметка на погашенията по Ямбург и таксите за транзитиране през България, над 35 000 млн. лева. Част от тези дългове няма да бъдат издължени поради пълната неплатежоспособност на някои от консуматорите. Частично решение на този проблем може да се намери при ползване на законовите възможности за обявяване в несъстоятелност на неплатежоспособните предприятия.“[10] С опрощаването на стотиците милиони задължения към НЕК, Булгаргаз и други доставчици, Иван Костов направи ценен (надявам се си давате сметка, че щом има "ценност", има и "цена") реверанс към правилните приватизатори. Подписаната от Софиянски газова спогодба гарантира всички важни за Москва и "Газпром" интереси и пренебрегва българските. Продължавам с детайлизацията, за да се уверите, че наистина е така. Българският интерес е да транспортира колкото може по-големи обеми газ за Гърция, Македония и Турция. Нека припомня, че към онзи момент Русия не беше изградила съществуващите днес директни газопроводи към Турция. В спогодбата обаче няма и помен от поети гаранции от руската страна, с които да гарантира каквито и да е обеми на природен газ. А българската държава вече се е ангажирала да похарчи публични средства за изграждането на тези газопроводи и няма никаква сигурност, че някога ще успее да си върне инвестицията. В спогодбата Софиянски не само запазва, но и разширява тежеста на фактически доминираното от Москва дружество "Топенерджи", след като то ще проектира и строи новите газопроводи и компресорни станции! Така с един удар Москва елиминира всякаква възможна конкуренция в строителството на газовите проекти, която със сигурност би се опявила, ако това строителство бъде възложено по Закона за държавните поръчки. Години след подписването на тази спогодба Служебният премиер Софиянски ще се хвали, че в тази спогодба изобщо не става дума за цените, по които България ще купува руския газ. Да, характерът на документа (спогодба) не предполага навлизане в такива детайли, но ако Софиянски е преследвал българския интерес, то той би могъл да настоява и да постигне поне едно изречение, което да определи рамката на философията, която ще се следва в ценообразуването. Там няма нищо подобно, а е записано дословно, че "българската страна ще гарантира заплащането на пълния обем доставки на природен газ, ще създаде необходимите условия за свободен достъп на крайните потребители до природния газ и ще поощрява неговото използване. Финансирането на ежегодните доставки на природен газ ще бъде урегулирано с договори между съответните стопански субекти".[11] Първото изречение в този абзац от съглашението "българската страна ще гарантира заплащането на пълния обем доставки на природен газ", също е генератор на безпокойство, защото е в конфликт с подписаното няколко седмици преди това споразумение с Международния валутен фонд и има отчетлив характер на държавна гаранция, при това за цели петнадесет години напред.

 

[1] Ванева, В., Интригата "Топенерджи" приключва до 7 юли, в-к Труд, 8 януари 1997 г., с. 12.

[2] Държавен вестник, бр. 2, 7 януари 1997 г.

[3] Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби, 29 октомври 2013 г., Държавна сигурност.сом.

[4] Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за създаване на българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс от 16 октомври 1994 г., намира се в архива на автора.

[5] Денчев, К., Болгаро-российские энергетическия отношения: история и современность, Новая и новейшая история,  № 6, 2011, с. 36.

[6] Стенограма от двеста и второ заседание на 37-то Народно събрание, 26 юли 1996 г.

[7] Най-важните решения, с които обикноввено се предават българските национални интереси и се облагодетелстват чужди държави и компании винаги се случват в "12 без 5". Така прави Беров през октомври 1994 г., така прави Виденов през декември 1996 г., така прави Костов през юни 2001 г.

[8] Александрова, Г., Климатът в Москва не понесе на премиера Софиянски, в-к "Капитал", 21 април 1997 г.

[9] Симеонова, С., Подписваме споразумение с Русия, в-к "Демокрация", 14 април 1997 г., с. 9.

[10] Информация от министъра на финансите за международните спогодби за доставка на природен газ от бившия СССС и свързаните с тях финансови проблеми, 1 ноември 1994 г., ЦДА, ф. 163, оп. 100, а.е. 98, с. 3-4.

[11] Съглашение между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за развитие на системата на газопроводите за транзит на руски природен газ през територията на Република България и доставките на руски природен газ в Република България, с. 1, документът е в архива на автора.

Още от "Разкрития"

Британското министерство на отбраната: Русия е загубила над 70 000 души през последните два месеца от войната

Руската армия губи всеки, когото вербува за участие в агресивната война срещу Украйна, и даже повече - поне така беше през май, когато нахлу в Харковска област

Прочетете повече прочетете повече

Американското разузнаване разкри руски заговор за убийството на шефа на Rheinmetall, най-големият производител на оръжие

Стремежът на членовете на НАТО да засилят споделянето на разузнавателна информация за саботажната кампания на Русия беше основна тема на обсъждане сред служителите на НАТО, събрали се във Вашингтон

Прочетете повече прочетете повече

Военното разузнаване обвини съветник на Денков в опит за вербовка. Атанасов прочете SMS на Венев: Гномът и дъртите ченге

Председателят на ДСБ Атанас Атанасов на свой ред прочете от трибуната на Народното събрание СМС с неуточнен произход, според който службите искат да спрат реформата, пускайки компромати

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени