Блестящ финал на 2024-та с Коледния концерт в Бургаската опера в четвъртък

В навечерието на Коледа, символ на стремежа към повече хармония и обич във взаимоотношенията, Държавна опера – Бургас е подготвила традиционния Коледен концерт, под палката на доайена в родното културно пространство – Йордан Дафов, носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата. Уважаваният диригент е сред изявените дейци, отличени за приноса си в развитието на културата и утвърждаването на националната идентичност. Маестро Дафов продължава да е изключително енергичен, прецизен и вдъхновяващ оркестрантите и публиката със своя изискан индивидуален поглед върху партитурите и лична харизма, която обединява музикалните идеи и ги вплита в единно естетическо внушение.

На 19 декември, четвъртък, от 19 часа в залата на Бургаската опера Йордан Дафов застава зад диригентския пулт на празничния концерт, в който ще вземат участие солисти, оркестър – с концертмайстор Ваня Златева, и хор – с диригент Александър Чепанов, както и младите таланти от Детски хор "Милка Стоева". Хор "Милка Стоева" е носител на традициите на дългогодишна хорова школа, с поредица от впечатляващи национални и международни изяви и е носител на престижни награди през годините. През летния сезон на т. год. децата от гора участваха в представлението на "Тоска" в Летния театър. Те са чест и желан гост в концертни прояви и постановки на Бургаската опера – като символ на приемственост в изкуството.

В програмата на Коледния концерт в четвъртък са включени произведения от Антонио Вивалди и Волфганг Амадеус Моцарт, обединени в общия замисъл, подчинен на всеобщото настроение под знака на светостта на предстоящия голям християнски празник. В празнично украсената зала на Операта ще прозвучат: Увертюра към операта "Отвличане от сарая" от В. А. Моцарт, Кантата "Gloria" в ре мажор от Антонио Вивалди и "Коронационна меса" за солисти, хор и оркестър в до мажор от Моцарт.

Партитурата на "Коронационна меса" е завършена през 1779 г. Скоро след смъртта на Моцарт, месата се превръща в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е Коронационна, защото често е била използвана в тържествените служби за коронацията на крале, императори и благодарствени меси. Има и друга версия, че е написана от композитора за един от Богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт дълбоко почита и се уповава на милосърдието на Дева Мария, света покровителка на Залцбург. Посвещава ѝ няколко свои творби. Месата в до мажор има празничен характер. Вероятно за първи път "Коронационна меса" на Моцарт прозвучава с църковно-религиозен смисъл в по-ново време: през 1985 г. по време на църковна служба, отслужена от папа Йоан Павел ІІ, на която за първи път са допуснати хор и оркестър в катедралата "Свети Петър” във Ватикана, месата прозвучава в интерпретацията на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт фон Караян.

Другото произведение от кантатно-ораториалния жанр, което ще прозвучи на Коледния концерт на 19 декември, е Кантата "Gloria” oт Антонио Вивалди, композирана във Венеция, вероятно през 1715 г., за хора на Ospedale della Pietà, сиропиталище за момичета /или по-вероятно дом, щедро надарен от "анонимните" бащи на момичетата, незаконни дъщери на венециански благородници/. Вивалди, който е свещеник, учител по музика и виртуозен цигулар, композира много сакрални произведения за сиропиталището "Оспедале", където прекарва по-голямата част от кариерата си. Кантатата e най-известното му хорово произведение, което представя традиционната "Gloria" от латинската меса в дванадесет разнообразни части, подобни на кантата и се отличава с характерни за творчеството на Вивалди мелодии и ритми, придавайки й универсално звучене. В продължение на два века след смъртта на Вивалди /починал е през 1741 г./, " Gloria" лежи неоткрита до края на 20-те години на миналия век, когато е намерена заровена сред купчина забравени ръкописи на композитора. Тя обаче не е изпълнена до септември 1939 г. в Сиена в разработено и допълнено издание на композитора Алфредо Касела. Едва през 1957 г. вече познатата оригинална версия е публикувана и е представена на Първия фестивал на бароковата хорова музика в колежа Бруклин, Ню Йорк.

Солисти на "Коронационна меса" ще бъдат: сопраното Мария-Цветкова-Маджарова, мецосопраното Йоана Кадийска, тенорът Яни Николов и басът Костадин Мечков. И четиримата солисти на Бургаската опера имат в репертоара си творби от кантатно-ораториалния жанр и се вписват прекрасно в цялостното празнично звучене и послание на месата – с великолепни вокални качества, стил и уважение към музикалния първоизточник. Те бяха солисти и на Великденския концерт тази година, също под диригентството на маестро Дафов, когато, заедно с оркестъра и хора на Бургаската опера, изпълниха внушителната Меса в до мажор за солисти, хор и оркестър от Лудвиг ван Бетовен. Солисти на Кантата "Gloria” от Вивалди ще бъдат: Диляна Донева, сопран, и Ирина Доброволская – мецосопран. Заедно с Йоана Кадийска и Мария Славова /гост/, Диляна Донева се готви за ролята на Силва за премиерата на "Царицата на чардаша", която ще зарадва почитателите на оперетния жанр на 26 февруари 2025 г. в залата на Операта. Ирина Доброволская бургаската публика имаше удоволствието да види в ролята на Мисис Пиърс в спектакъла на мюзикъла "Моя прекрасна лейди" преди дни в залата на бургаския културен институт.

В музикално-сценичната програма на 19 декември солистите, оркестровият и хоровият състав на Бургаската опера и певците от детската хорова формация "Милка Стоева" ще създадат празничните акорди на Коледния концерт, които ще продължават да дават стимул и да зареждат с посланията на високото изкуство.

Надяваме се, че и през настъпващата 2025-та година почитателите на класическото музикално изкуство отново ще бъдат неделима част от съпреживяването на концертите и спектаклите на Бургаската опера, като продължават да вярват в облагородяващата роля на музиката, която прави живота по-хармоничен, красив, обогатен с емоции и смисъл.

Билети за Коледния концерт – на касата на Операта, каса "Часовника" /работи и в събота/, както и в мрежите на Grabo - https://grabo.bg/burgas/koleden-kontzert-0r46fmm и Eventim -https://www.eventim.bg/bg/bileti/koleden-koncert-burgas-opera-657209/event.html?fbclid=IwY2xjawHNI0lleHRuA2FlbQIxMAABHXnG6I5adfOXfZuMDtYJyjztT9cMIFYoZC6HclPeGhOWhoFrdQveUH_t0A_aem_VLjt-vwDjt7cAXRm4u-7IQ

 За диригента маестро Йордан Дафов:

Йордан Дафов е един от най-емблематичните представители на съвременната българска диригентска школа, познат като диригент с висока музикална култура и уважаван заради неповторимата си техника на дирижиране. Завършва Българската държавна консерватория в София в класа на проф. Константин Илиев. От 1970 до 1971 г. като млад диригент взима майсторски клас по анализ, композиция и естетика при проф. Оливие Месиен в Парижката национална консерватория. През 1966 г. започва като диригент на Варненска филхармония. През 1977 г. е артистичен директор и главен диригент на Бургаска филхармония. В началото на 1981 г. става диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Толбухинския камерен оркестър, който под неговата умела диригентска палка успява да си извоюва името на един от най-добрите камерни ансамбли в България. От 1997 до 1999 г. е артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония. Междувременно маестро Дафов води майсторски клас съвместно с Х. Фаберман (САЩ). От ноември 2000 до май 2002 г. е директор и диригент на Софийска филхармония. Познат като диригент във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Прави записи за БНТ и БНР, както и за френското и шведското радио и испанската телевизия. Автор е на три симфонии, "Утринна музика и серенади" (за струнен оркестър), "В профил и анфас" (за голям симфоничен оркестър), вокална музика за инструментални камерни състави, театрална музика. Маестро Дафов е носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата. Талантливият и уважаван диригент е сред изявените дейци, отличени за приноса си в развитието на културата и утвърждаването на националната идентичност.

Александър Чепанов - диригент на хора на Бургаската опера:

Александър Чепанов е роден през 1995 г. в град Бургас. От 5-годишна възраст започва да свири на пиано при Милена Коларова. През 2008 г. е приет в НУМСИ "Проф Панчо Владигеров" - Бургас със специалност пиано, а по-късно започва да изучава оперно пеене при Ксения Драгостинова. От 2014 г. е приет в теоритичния факултет на НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София, където започва да изучава композиция при проф. Александър Текелиев, хорово дирижиране при проф. Мирослав Попсавов, а по-късно - и оркестрово дирижиране при проф. Григор Паликаров. По време на обучението си работи като певец в храм "Св. Александър Невски" и смесен хор "Георги Димитров" към НМА - София. През 2019 г. работи в Държавен музикален и балетен център "Стефан Македонски" - София и е диригент на хора на храм "Св. Троица" . От ноември 2019 г. постъпва на работа в хора на Държавна опера - Бургас, а от 2023 г. до момента е диригент на хоровия състав.