Financial Times: "Лукойл" е избрал купувач за рафинерията си в Бургас

Руската енергийна група "Лукойл" е напът да продаде най-големия си актив на Балканите на катарско-британски консорциум. За това съобщава Financial Times, като се позовава на източници и писмо до руския президент Владимир Путин, с което изданието се е запознало. Става въпрос за рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", която е и най-голямата компания по приходи в България.

По информация на британската медиа планът е сделката да се сключи до края на годината, но дори и това да стане, предвид нужните регулаторни одобрения тя няма как да бъде финализирана толкова скоро. От публикацията на FT става ясно, че за предпочитан купувач е избран консорциум между Oryx Global, контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад и базирания в Лондон търговец на борсови стоки DL Hudson.

За натиска откъм българските власти "Лукойл" да напусне страната след началото на войната в Украйна се знае отдавна, като епизодично се появяват слухове и неофициални информации за потенциални купувачи, но това е първата по-солидна публикация за конкретен интерес и напредък в процедурата.

Кои са купувачите
Според публичната информация 60-годишният Ганим бин Саад ал Саад в миналото е заемал различни публични постове в емирството. Включително е бил и съветник на премиера по управлението на държавния фонд на богатата на петрол държава. Паралелно с това обаче той развива и собствен бизнес, като основната шапка на начинанията му е Ghanim Bin Saad Al Saad & Sons Holdings (GSSG) Group. Тя има участия в разнообразни сектори, притежавала е Rizon Air - първия частен авиопревозвач в Близкия Изток, закрит през 2016 г. Напоследък явно има апетит и за опортюнистични инвестиции в сферата на горивата. Според медийни публикации Саад е имал интерес към продажбата и на италианската рафинерия на "Лукойл" през 2022 г., като тогава също се е появил в консорциум и в екипа му е влизал и бившият италиански премиер Масимо Д'Алема. После се появява и като желаещ да придобие и върне към живот петролна мощност и в Кюрасао след вдигането на санкциите срещу Венецуела през 2023 г., като през юли 2024 г. обявява, че е наела терминал и рафинерия на острова.

Другият спряган участник не е особено известен играч. DL Hudson е основана 2016 г. в Лондон, като първоначално се е казвала Dealoil. По данни от NorthData и британския търговски регистър тя има едва 12 млн. паунда оборот за 2023 г. През октомври е вписан залог върху компанията в полза на National Bank of Egypt, с която е договорено 9.5 млн. долара финансиране. Като неин основен собственик е посочено Rektron Aq Limited, което е част от Rektron Group Inc. от Ванкувър, Канада. Тя съвсем отскоро е листвана в Канада и Франкфурт, като през септември чрез IPO е набрала 5 млн. долара. Понастоящем има пазарна капитализация от под 100 млн. долара. Най-големи акционери преди излизането на борсата са Nile Flow Limited и британското Callan Partners Limited. След това делът им леко пада, но първото остава с малко под 50% - за негов краен собственик е посочено семейството на Суапнил Мокаши - индиец, базиран в Хонконг, който преди време е работил в DL Hudson като брокер. Callan Partners Limited пък се притежава от изпълнителния директор на DL Hudson Санджив Шах Толиа.

Според представянето на Rektron мисията ѝ е да инвестира в компании, занимаващи се с борсови стоки. Като главен изпълнителен директор на компанията е посочен Рикардо Фиеликс. Притежава и DHL Istros, чрез което контролира складове за горива по Дунав, които наскоро е продало за 36 млн. долара, както и дружество в Германия. Според отчетите ѝ за 2023 г. има малко над 250 млн. долара активи и под 10 млн. долара кеш. Оборотът ѝ е около 2 млрд. долара оборот и реализира 12.9 млн. долара оперативна печалба.

Любопитно е, че според проспекта за излизане на борсата на Rektron още тогава дъщерното ѝ DL Hudson има представителен офис в България и интереси в страната. Там се казва, че след IPO-то компанията ще обсъди дали да създаде съвместно дружество с българска петролна компания, за да наем склад за горива във Варна с 30 000 метрични тона капацитет. Така тя смята да се позиционира по-стабилно на Балканите, като внася бензин и дизел от Централна Азия през Черно море. Изглежда обаче сега апетитите са доста станали доста по-големи.

Дългоочакваната сделка
"Лукойл" обяви, че може да продаде активите си в България в края на миналата година. Тогава от руската компания съобщиха, че се обсъждат различни опции и те ще бъдат анализирани с помощта на международни консултанти. В последните няколко месеца от сектора коментираха, че има datа room и shortlist с кандидати. Основните сценарии предвиждаха стратегически инвеститор, офшорна компания или фонд. Решение се очакваше след изборите в България и САЩ.

Основен недостатък беше слабият интерес от страна на стратегически инвеститори поради локацията на рафинерията и трудностите по снабдяването й с нефт, зеления преход и нужните инвестиции в тази посока, както и обичайния негативен марж на печалбата в рафинирането. Логичните кандидати бяха от Изток, като казахстанската KazMunayGas, собственик на румънската Rompetrol, и азербайджанската Socar, която има огромна рафинерия в Турция, бяха сред споменаваните имена, като според информацията в FT те са били в shortlist-а, както и турската група Opet.

Златната компания
За 2023 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" има 8.6 млрд. лв. приходи, като компанията е най-голямата в страната. От началото на 2023 г. рафинерията спря работата си на ишлеме за дъщерното на руската група Lukoil Benelux и прехвърли икономическата си дейност и печалбите си обратно в България. До това се стигна, след като през есента на 2022 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" обеща на служебното правителство да плати големи данъци в България, ако се разреши от Брюксел износът на продукти от рафинерията по време на дадената на страната дерогация. Печалбата на компанията е 203.6 млн. лв.

Другата голяма компания от групата - търговецът на едро и дребно "Лукойл България", също отчита висока печалба 128 млн. лв., а приходите са 6.3 млрд. лв.

Източник: Капитал