Икономисти настояват за административна реформа заради намаляващото население

Икономисти настояват за нова административно-териториална реформа, заради намалелия брой население на малките общини. От Института за пазарна икономика анализират резултатите от преброяването, според което повече от 80 общини не отговарят на необходимия критерий, за да съществуват самостоятелно. Без изключение, тези общини губят население между двете преброявания, показват данните от анализа, цитирани от БНР.

Според преброяването от миналата година броят на т.нар. малки общини е намалял до 83. Законът за административно-териториалното устройство определя праг от 6 хиляди минимален брой жители, под който няма смисъл и необходимост да съществува отделна община. Затова в граничната зона до 7 хиляди души население от Института за пазарна икономика поставят още 10 общини, които също губят население.

Това според авторите на анализа поставя въпроса за административно-териториална реформа, която да сведе броят на общините до тези, които могат да се самоуправляват и имат функционираща местна икономика.

Спадът на населението между двете преброявания е почти повсеместно, но въпреки това пет общини увеличават своите жители - сред тях Божурище и Елин Пелин, община Родопи, Пловдивско, и община Несебър. С повече от 250 хиляди души остават само трите най-големи общини - Столична, Пловдив и Варна, а с повече от 100 хиляди население са осем общини, като от тази група отпада Пазарджик, а Перник, Хасково и Шумен, които през 2011 г. са се приближавали до стоте хиляди жители, остават много по-назад от този брой.