Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов откри барелеф на възрожденеца Теофан Райнов

Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов и скулпторът Димитър Рашков откриха барелеф на карловския възрожденец  Теофан Райнов. Паметният знак се намира пред Патевата къща в непосредствена близост до паметника на Васил Левски. Изграден е със средства дарени от карловския бизнесмен Евгени Цилков и кмета д-р Кабаиванов.

"Историята на град Карлово е наситена със значими възрожденски личности и наш дълг е да запазим паметта за тях и техните дела. Човекът, който допринася и работи това да се случва е кметът на общината д-р Емил Кабаиванов", каза заместник-кметът Антон Минев.

"Карлово има своето запазено място в историята на България, благодарение на Васил Левски. Но редом с него има личности, които със своята обществено-политическа и културна дейност през годините оставят забележителен отпечатък не само в националната, но и в европейската история. Такава е личността на Теофан Райнов", отбеляза д-р Кабаиванов и благодари на автора на барелефа Димитър Рашков и бизнесмена Евгени Цилков, с чиято помощ е направен монумента.

Директорът на НМ "Васил Левски" Дора Чаушева представи пред присъстващите забележителната биография на Теофан Райнов. Теофан Райнов е роден през 1837 г. в Карлово, син на книжовника и учител Райно Попович.  Учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851 г. постъпва в училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, което завършва през 1855 г. Заминава за Цариград и започва работа в търговската кантора "Братя Гешови".

През 1858 г., след смъртта на баща му, заминава за Виена при своя вуйчо Христо Д. Гешов, учи счетоводство и помага в търговската кантора, а през 1860 г. поема нейната дейност. През 1862 г. се среща с Георги Раковски и се посвещава на революционното дело. След като се завръща в България, се установява в Пловдив, а през 1867 г. заминава за Цариград, където се включва в борбите за църковна независимост. През есента на 1868 г. получава предложение да стане турски шпионин. Той приема, но с ясната идея да работи като двоен агент – вместо да издава българите, да им помага да избегнат преследване.

Поддържа връзки с българската емиграция – с Георги Раковски, Любен Каравелов, Иван Касабов. Член е на политическата групировка "Млада България". С парите, дадени му от османските власти за подкупи, финансира емигрантската преса, дори и обиколката на Васил Левски в България. През 1869 г. със специална мисия посещава Италия, Женева и Лондон, където се среща с Джузепе Мацини, Михаил Бакунин и Александър Херцен. Участва в учредителното събрание на БРЦК през 1869 г.

След освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово, а по-късно и за префект на Пловдив. От октомври 1882 г. до януари 1883 г. е помощник кмет на София. След това е околийски управител на Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил. За приноса му в изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден "Св. Александър" – V степен с грамота. Умира в Карлово на 18 септември 1910 г.