В есента на 1959 г. от няколко бараки, останали след младежката бригада, строила жп линията Ловеч-Троян, започва един от най-мрачните етапи от управлението на тоталитарния режим на БКП /БСП/. Те стават последен дом за бивши депутати, творци, фабриканти, земеделци - хора, дръзнали да имат собствено мнение.
Следвайски мракобесния принцип "Няма човек - няма проблем", комунистическата власт не ги иска в обществото. За да не развалят "идилията" за национално единомислие. Името, с което остава в историята – Лагерът на смъртта "Слънчев бряг", е използвано като нарицателно за заплаха и предупреждение срещу всеки, дръзнал да надигне глава.
За съществуването му до април 1962 г. през него преминават над 1500 души. След промените Военната прокуратура установява, че 151 заточени са били зверски убити тук.
Днес нашата роля е да не позволим споменът за това мрачно място да избледнее под натиска на всекидневието. Поколенията трябва да помнят и срамните страници в историята - за да възпитаме в тях нетърпимост към жестокостта, омразата, мачкането на човешкото достойнство и незачитането на инакомислието!
В памет на всички жертви на тираничния комунистически режим и от уважение към техните семейства, ГЕРБ подпомогна реализирането на филма "Слънчев бряг – експрес към ада". Предстои излъчването му по БНТ.
На традиционното поклонение днес, което всяка година СДС-Ловеч организира, отдадохме почит, заедно с младите момчета и момичета от МГЕРБ. За да съхраним паметта и да научим поколенията след нас, че политика се прави с диалог, а не със смърт.