Гласувайте в конкурса на община Асеновград "Най-интересна приказка, написана от дете"

Точно 15 деца се включиха в конкурса за приказка на община Асеновград. Всяко от произведенията е интересно, интригуващо и вълнуващо. Малките писатели са вложили цялото си въображение в творбите и чрез написването им са показали своя талант. Литературната надпревара бе насочена към ученическата аудитория. Идеята нямаше състезателен характер, а целта й бе да се провокира творческото мислене на младите творци. Значението на конкурса беше предимно с морална мотивационна цел.

 

Време е почитателите на приказки да изберат най-интересната, според тях. Приказните произведения са публикувани тук по-долу (една под друга, подредени по азбучен ред, според първата буква от заглавието). Не са посочени имената на авторите им, с цел да се гласува за самата приказка, а не за личността, която я е написала.

 

Прочетете произведенията на децата и дайте своя безпристрастен глас за тази, която Ви е впечатлила най-силно. Гласуването се извършва лесно тук, като с едно кликване върху името на приказката решавате за кого да дадете своя вот. После натискате бутона "Гласувай", разположен в края на анкетата. Важно е да се отбележи, че от едно и също устройство не може да се гласува два пъти, т.е. изборът е еднократен.

 

Благодарение на съвременните технологии, в анкетата могат да се включват хора от различни точки на света и да подкрепят най-интересните приказни произведения, за написването на които децата са положили усилия. Онлайн проучването ще е активно от днес, 30-ти юни до 10.07.22 г. (неделя), включително. Победителят ще получи грамота от община Асеновград, а приказките на всички малки писатели ще бъдат популяризирана така, че да достигнат до безброй много хора.

 

ПРИКАЗКИ

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. ВЪЛШЕБНАТА ПРЪЧИЦА

Имало едно време едно младо момиче. То се казвало Бери. Девойката била много бедна, защото нейните родители починали и тя останала сираче. Тя живяла сама в една малка къщичка. За закуска, обяд и вечеря се хранела само със стар хляб. Един слънчев ден, Бери решила да се разходи в гората и да потърси храна. Там срещнала едни белобрад старец, който носел дърва на гърба си. Бери попитала стареца:

– Дядо, искаш ли да ти помогна?

– Искам, младо девойче!

Бери взела част от дървата и заедно тръгнали към дома на стареца. Когато пристигнали, дядото благодарил на момичето за помощта:

– Благодаря ти, мило девойче! Понеже ми помогна, аз ще ти се отблагодаря. По-надолу от моята къщурка има една малка червена къщичка. Там живее един магьосник. Почукай на вратата му и той ще ти помогне.

Бери толкова се зарадвала, че сияела от щастие. Вървяла, вървяла и стигнала до къщата на магьосника. Момичето почукало на вратата и тя се отворила. Излезнал магьосникът и я попитал:

– Какво искаш, девойче?

– Аз съм много гладна и търся храна – отговорило момичето.

Като видял магьосникът, че девойката е много скромна й дал един голям куфар. Тя му благодарила и се отправила към вкъщи. Бери се прибрала и с нетърпение отворила куфара. В него имало вълшебна пръчица. Когато я размахала с ръка се появила една голяма маса с разнообразни ястия. Тя седнала и се нахранила хубаво. Девойката заживяла щастливо. Всеки ден взимала пръчицата и имала толкова храна, колкото си поиска. За жалост тя имала един завистлив съсед. Един ден той надникнал през прозореца и видял Бери как размахва вълшебната пръчица. Той много й завидял и решил да открадне вълшебната пръчица. На другия ден, когато Бери излезнала на разходка, съседът се промъкнал и взел пръчицата. Девойката се прибрала и решила да се нахрани, но видяла, че вълшебната пръчица я няма. Тя започнала да плаче. Плакала толкова дълго, че изведнъж пред нея се появил магьосникът. Той я попитал:

– Какво се случи, Бери?

Девойката през сълзи му разказала за завистливия си съсед. Магьосникът я успокоил. Той й дал друга вълшебна пръчица, а на завистливия съсед решил да го накаже. Тя отново му благодарила и той изчезнал. Чудноватият човек отишъл при завистливия съсед, когато не бил вкъщи и разменил пръчицата с друга. Когато съседът се върнал и решил да използва вълшебната пръчица, размахал я и се появила маса, но вместо с храна тя била отрупана със змии, гущери и други влечуги. Те плъзнали из цялата му къща. Той се изплашил и хукнал да бяга. Отишъл далече в гората и хвърлил вълшебната пръчица. От този ден нататък, той не смеел да взима нищо чуждо. Научил своя житейски урок завинаги.

 

2. ВЪЛШЕБНАТА РОЗА

Имало едно време един цветар и неговата зла жена, който имал голяма и прекрасна градина. В нея имало цветни, големи и прекрасни рози. Неговата любима роза била тъмночервената. Нарекъл я кралицата на розите. Злата му жена казала:

– Махни тези рози иначе аз ще ги махна.

Мъжът не я послушал. Набрал няколко рози и отишъл на пазара в селцето. Дошла една магьосница и рекла:

– Извинявай, може ли да ми дадеш една от специалните ти рози.

– Разбира се – казал мъжът.

През това време злата жена унищожила градината. Градинарят се прибрал и видял, че градината му е унищожена. На следващия ден мъжът отишъл на пазара, но без никакви рози. Дошла магьосницата:

– Защо днес не носиш никакви рози – попитала магьосницата.

– Жена ми съсипа цялата градина - отговорил мъжът.

Магьосницата му дала розата, която вчера била взела, но тя била омагьосана:

– Съветвам те, направи си нова градина. Вземи тази роза, откъсни листенце от нея и го посъди.

– Благодаря! – казал мъжът.

Мъжът тръгнал към вкъщи. Той вече се изнесъл от злата жена. Направил тава, което му казала. След няколко месеца розите ставали все по големи и по-големи. Хората минавали и ахвали. Градинарят бил много щастлив.

 

3. ВЪЛШЕБНИЯТ СЪН

Имало едно време момиче на име Габи. Тя израснала сама - без родители. Габи била едно добро и умно дете. Всеки ден си писала в дневника различни вълшебни желания, които искала да й се сбъднат - да се качи на еднорог, да лети в небето, да прескочи дъгата и още много неща, но най-исканото от нея било да види майка си и баща си. Един ден, когато Габи искала да напише следващото си желание, отворила шкафчето си в училище, но дневникът й не бил там. Тя знаела кой го е взел. Били Емили, Ива и Софи. Габи не искала да се кара с тях, затова възпитано отишла при момичетата и ги помолила да й говърнат, но те били разказали на всички какво пишело вътре в него. Учениците започнали да й се подиграват, а тя им казала:

– Знам, че някой ден ще се сбъднат! – и си тръгнала разплакана.

Когато се прибрала вкъщи легнала на леглото си и заспала дълбоко. Изведнъж се събудила и чула почукване по прозореца, но когато погледнала видяла, че къщата й е високо, високо в небето. След малко една малка розова феичка се появила и ѝ рекла:

– Аз съм вълшебната феичка Мая. Тук съм, за да ти помогна!

– Защо да ми помогнеш и къде съм? – попитала уплашено Габи.

– Ти си във Вълшебният свят. – отговорила ѝ феята.

Дала й писмо и изчезнала. В писмото пишело ,,По облаците ние ще вървим и следващото писмо ще намерим!" Тя мислила, мислила. Най-накрая й хрумнала идея. Решила да отвори прозореца и да скача по облаците. Надявала се да не падне, но когато казвала нещо не се страхувала. Изправила се пред синьото небе с белите пухкави облаци и смело скочила на първия, а след това, започнали да се появяват още и още облаци. Изведнъж, когато Габи скочила на следващия облак, изгубила равновесие и паднала. Падала все по-надолу и по-надолу, но се приземила и си ударила главата, а после припаднала. След време Габи се събудила и видяла, че до нея припкат еднорози, които били шарени като дъгата. Имало къщи от сладкиши и шоколадови фонтани. Тя си казала:

– Тук е точно като в дневника ми!

Изведнъж един еднорог я грабнал и я завел пред портите на един замък. Когато слезнала до нея се появила същата вълшебна феичка и ѝ рекла:

– Поздравления! Достигна до тук. Сега ти давам второто писмо.

И веднага изчезнала. В писмото пишело ,,В голямата сграда пред теб влезни и какво да правиш научи!" Габи прочела писмото. Погледнала напред и зад гъстата мъгла се открил един огромен замък. Тръгнала към него и когато влезнала настъпила пълна тишина. Било толкова тихо, че когато тя извикала, ехото й се чувало. Насочила се към стълбите. На първото стъпало видяла едно малко листче, на което пишело ,,На последния етаж в най-голямата врата!" Габи започнала да изкачва стълбите. Когато изкачила и последната стълба застанала пред вратата уверено и почукала:

– Влез! – отговорил глас отвътре.

Момичето влезнало. Видяло една жена с корона на главата, с дълга блестяща рокля до краката, със сребърни бижута и високи токчета. Габи я попитала:

– Коя сте Вие, госпожо?

– Аз съм кралицата на Вълшебния свят. – казала тя.

Габи отново попитала:

– Защо съм тук?

А кралицата отговорила:

– Видяхме, че всички в твоя свят ти се подиграваха, заради желанията ти и беше много тъжна. Сега искаме да ги изпълним и да видим усмивката на лицето ти. Когато щракна с пръст, ти ще полетиш в небето. Давам ти това бутонче и когато мислиш, че вече си изпълнила желанието, си го натисни и ще се върнеш отново тук. Готова ли си?

– Разбирасе! – отговорилаГаби.

Кралицата щракнала с пръст и момичето полетяло в небесата. До нея хвърчали птички, а едно врабче закичило пъстро цветче на ухото ѝ. Духал лек ветрец и косата ѝ севеела. Габи много се забавлявала и решила вече да натисне бутона. Когатого натиснала се озовала до кралицата, която казала:

– Сега ще ти сбъдна второто желание. Когато щракна с пръст ще се озовеш върху еднорог, който ще препуска върху пъстроцветната дъга. Готова ли си?

– Да! – отговорила радостно Габи.

Щракнала с пръст и момичето било на еднорога. Той тръгнал да препуска през дъгата. Било толкова хубаво, че Габи натиснала отново бутона и севърнала в стаята. Кралицата ѝ рекла:

– Сега ще изпълня и последното ти трето желание.

– Кое е то? – попитала Габи.

– То е най-исканото от теб. – отговорила кралицата.

Габи знаела кое е то и не можела да повярва, че ще ѝ госбъдне. Кралицата отново ѝ рекла:

– Трябва да преминеш през няколко препятствия!

– Бих направила всичко, за да се сбъдне! – казала развълнувано Габи.

– Сега ще щракна с пръст, но този път няма да имаш бутон, който да натиснеш – рекла кралицата.

Щракнала с пръст и Габи се озовала в една гъста гора. Вървяла, вървяла и стигнала до една пропаст. Мислела как да премине и видяла едно въже. Засилила се и преминала пропастта. Насочила се към второто изпитание. В него трябвало да използва ума си. Когато пристигнала видяла една касета. Пуснала я. Там разказвали правилата на играта. Имало разноцветни бутони и когато казвали ,,розово" натискала розовия бутон, а когато казвали ,,синьо" натискаласиния. Габи много лесно преминала това изпитание, защото запомняла всички цветове. След това, се насочила и към последното препятствие. Габи трябвало да преми не през буйна река. Затова имало един въжен мост, но той бил много нестабилен. Когато тя преминавала се счупила една дъска, но момичето се хванало за въжето и преминало моста. Насочила се към тясната пътечка. След време Габи пристигнала на една голяма полянка, а пред нея имало едно шарено килимче. Феята Мая отново се появила и ѝ казала:

– Ти успя да преминеш през всичко. Сега заслужи да изпълним  и най-исканото ти желание. Седни на това килимче и ще полетиш! Успех!

След това изчезнала. Габи седнала и полетяла. Килимчето я завело на върха на една планина. Там имало малка къщурка. Когато я видяла, почукала на вратата и влезнала. Вътре били майка ѝ и баща ѝ. Тя извикала:

– Мамо,тате! – и силно ги прегърнала.

Изведнъж Габи се събудила.

– Това сън ли беше? Изглеждаше толкова истинско!

На другия ден, когато отишла на училище разказала на всички за това, което се е случило, но те, както винаги, не й повярвали и започналида й се смеят. Габи не се натъжила, защото знаела какво е видяла.

След това, се прибрала вкъщи, облякла си удобна пижама, тъкмо щяла далегне, но изведнъж се появила феята Мая и ѝ казала:

– Може би, не е било сън! – и изчезнала.

– Знаех си, че е истина! Вълшебните неща съществуват и са някъде около нас! – мислела си Габи.

 

4. ДВАМАТА БРАТЯ

Имало едно време в едно далечно царство цар и царица. Те живеели в един голям замък, в който имало голяма красива градина, пълна с цветя и дървета. Отглеждали много животни – крави, коне, зайци и кокошки. Царят и царицата по цял ден работили в царството и се грижели за градината и животните. Родили им се двама сина. Те растяли весели, щастливи и безгрижни. Но когато станали достатъчно големи, родителите им решили да ги научат да се трудят. Те били стари и не можели сами да се грижат за царството. Един ден те отишли при тях и им казали:

– Мили деца, вече е ваш ред да поемете грижите за царството.

– Но мамо, тате, ние не сме слуги, не искаме да работим, а да си почиваме.

Като чули това, царят и царицата много се ядосали, че синовете им са толкова мързеливи и решили да ги изгонят от царството. Тръгнали братята да се скитат по градове и села, не знаели нито къде да отидат, нито какво да правят. След дълго ходене се уморили и решили да седнат на една пейка да си отпочинат. Изведнъж покрай тях минал един магьосник. Като ги видял им казал:

– Чух, че са ви изгонили от замъка, защото сте били много мързеливи и не сте искали да работите, затова сега аз ще ви превърна в камъни. Махнал магьосникът с пръчката си и двамата братя станали огромни камъни. Минали две години, откакто царят и царицата изгонили синовете си от царството. Един ден те решили да излязат на дълга разходка. Вървели, вървели и стигнали до една поляна с два големи камъка и седнали да си отпочинат до тях. Изведнъж камъните проговорили с човешки глас:

– Мамо, тате, това сме ние, вашите деца. Магьосникът ни превърна в камъни, моля ви, отидете го намерете, кажете му да ни превърне отново в хора. Обещаваме, че вече няма да сме мързеливи, а ще работим от сутрин до вечер. Тръгнали царят и царицата да търсят магьосника. Като го намерили те му разказали, какво се е случило и го помолили да изпълни желанието им. Магьосникът помислил и се съгласил да изпълни желанието им. Магьосникът помислил и се съгласил, но в замяна на това, поискал да живее при тях в царството. Всички много се зарадвали и му благодарили. Веднага, след като станали хора, братята запретнали ръкави и започнали да се трудят. Те станали толкова работливи, че издигнали свое собствено царство. Всички заедно заживели весело, щастливо и задружно.

 

5. ИЗ ,,ПАКОСТИТЕ НА АБИ И АДИ"

Имало едно време едно малко селце на име Бисър. В него живеело едно малко момиченце на име Диди. Тя имала 2 кученца и 1 котка: Аби, Ади и Джери. Аби и Ади били много палави кучета. Те обичали да си играят навън с Диди и Джери. А пък Джери обичал да спи и да гони сламки по пода. Понеже Диди ходила на училище, а родителите й ходели на работа. Кученцата си позволявали да правят пакости, докато ги няма. Най-често им крадяли обувките или им разхвърляли стаите. Един ден Аби, Ади и Джери отново останали сами вкъщи. Тъй като преди няколко дни било Нова година и кучетата доста са се стреснали от пиратките, като останали сами им хрумнало да направят отново някоя пакост. Тогава Аби скочила на кухненския плот и започнала да бута бурканите с шоколад, мед, мармалад и компот. Но няколко буркана не се счупили. Тогава Ади почнала да ги търкаля по пода. Стигнали до белия килим. Една дъска паднала и счупила бурканите. Джери се стреснал, защото бил заспал в мивката. И кученцата започнали да мажат кухнята. Цялата кухня станала в сладко. Когато бащата на Диди се прибрал в къщата много се ядосал като е видял какво е станало в кухнята. Но какво да прави те са малки и не разбират.

– Аби, Ади, защо сте омазали цялата кухня? – креснал бащата.

Аби и Ади скимтяли дълго време, защото бащатата на Диди дълго време им се карал. Бащата на Диди изчистил кухнята и изпрал килима. И се разбрали с Аби и Ади да не правят повече така. Минало време от последната пакост на Аби и Ади. Бащата си помислил, че вече Аби и Ади са спрели с пакостите. Но ето, че това не им била последната пакост. Бабата на Диди била дошла за малко на гости у тях, но вече било станало време да си тръгва. Аби и Ади много я обичали и затова те се мушнали в чантата й и така отишли чак в Германия. На следващия ден Диди ги търсела разплакана. Те ги търсели цели 5 дни. Баба й също много се притеснила за кученцата. Един ден, когато бабата отишла в обора, тя видяла, че всичко е разхвърляно. Отишла към малките стъпки. Когато дръпнала балите от сено видяла, че са кученцата. И казала на Диди. Тя много се зарадвала.

 

6. МАГИЧЕСКИЯТ СВЯТ

Имало едно време Магически свят. Там имало тъмна страна и светла страна. В тъмната страна живеели три сестри: Градушка, Гръмотевица и Слънце. В светлата страна също живеели три сестри. Казвали се: Розовелка, Щастие и Усмивка. Слънце не била като другите си сестри. Един ден двете сестри Градушка и Гръмотевица планирали да разболеят Розовелка с най-коварната болест. Но другата им сестра Слънце чула това и отишла да каже на Розовелка, защото тя много се притеснявала за нея. Слънце й предложила да избягат. Розовелка попитала:

– Как ще избягаме?

А Слънце отговорила:

– Ще накараме кралят на града да ни изгони от Магическия свят, както направи с Цвете.

Розовелка попитала:

– Коя е Цвете?

Слънце започнала да й разказва какво се е случило с Цвете:

– Цвете била много послушно момиче. Тя всеки ден изпълнявала задачите си. Но един ден Люси и Ива излъгали краля, че е откраднала най-ценната корона на краля. Но тя не била направила нищо. Кралят като научил това, вече трябвало да я изгони от Магическия свят. Кралят решил да й отнеме крилата. Тя се стоварила на земята. И до ден днешен никой не я е виждал. Розовелка и Слънце решили да измислят план. Те се промъкнали в двореца на краля и откраднали най-ценния му часовник, направен от сребро и злато. След като кралят разбрал за кражбата, извикал всички жители. Той попитал кой е откраднал неговия часовник. Розовелка и Слънце си признали. Кралят се учудил и решил да ги изгони от Магическия свят, но решил да не им вземе крилата. Те се преземили в една гора. Розовелка и Слънце не знаели къде се намират. Поели направо и след време се озовали до една голяма река. Трябвало да преминат през каманаците, за да достигнат до отсрещната страна. След като минали видели един замък. Влезли вътре. Те се учудили от гледката, защото в техния свят нямало такива големи хора. Розовелка и Слънце бутнали съдовете без да искат. Когато обикаляли замъка се блъснали в краката на принца. Той ги видял и ги попитал:

– Кои сте и какво правите тук?

Разказали му:

– Ние сме малките феи от Магическия свят. Сестрите на Слънце искат да ме разболеят с най-коварната болест на света. Принцът рекъл:

– Добре тогава, тази вечер останете тук, в моя замък. Ще ви разходя из замъка. Искам да ви покажа любимата ми част от замъка – библиотеката. Когато отишли там кралят им казал:

– Вие стойте тук, аз след малко ще се върна! Розовелка и Слънце се съгласили. Когато кралят тръгнал сестрите на Слънце се появили.

– Какво си мислехте,че ще можете да избягате от нас ли?

Розовелка и Слънце били много учудени.

– Вие как ни открихте?

През това време сестрите изчезнали, а на мястото, на което стояли, имало едно писмо и в писмото пишело да се срещнат на покрива тази вечер в полунощ. Те не знаели защо, но решили, че трябва да се качат там. И изчакали всички да заспят. В полунощ те, летейки излезли през отворения прозорец и литнали към покрива. Завалял силен дъжд и сестрите на Слънце се появили. Те бутнали Слънце на една страна и тя си ударила главата. Изпаднала в безсъзнание. Те все повече се приближавали до Розовелка. Тя стъпвала все по-назад, вече нямало накъде да отиде и паднала в ръцете на принца и се целунали. Станала като нормалните хора, а Слънце поела по своя път и се отказала от злите си сестри. Тя също срещнала красив принц. Всички заживели щастливо до края на дните си!

 

7. МЕЧТА ЗА ДРУГА ПЛАНЕТА

Имало едно време едно момче, което мечтаело да стигне до други планети. То нямало приятели и смятало, че там ще намери такива. Било чувало за вълшебно езеро на висока планина, с рибка, изпълняваща едно желание. Изкачило най-високата планина до дома си и наистина открило рибка, но не каква да е, а златна:

– Ти ли си рибката, изпълняваща желания? – попитало момчето.

– Аз съм. – отговорила рибката – Какво ще си пожелаеш?

– Искам да стигна до друга планета, за да намеря приятели.

– Това не е най-разумното желание. – предупредила го рибката – Там няма да намериш приятели.

Момчето обаче не отстъпвало.

– Е, добре! – казала рибката – Помни,че ако искаш да се върнеш, трябва да кажеш "Искам у дома!"

И така момчето се озовало на друга планета, а там нямало никой, точно както го била предупредила рибката. То се разочаровало, но преди да си тръгне, решило да вземе малко прах от този непознат свят. След завръщането си момчето отишло на училище и, както винаги, било самотно. Вечерта преди да си легне, то разпръснало праха. На следващия ден с изненада открило, че всички искат да са му приятели. Момчето най-после било щастливо. То разбрало, че приятелството е едно такова вълшебство, което стига да го искаш силно и да си готов на всичко, винаги се случва.

 

8. МОРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ЧАРЛИ И ДЖУЛИЯ

Имало едно време едно видърче на име Чарли. Веднъж то срещнало симпатична котка на име Джулия. Те станали приятели. Един ден Джулия предложила да си построят кораб и да отплават надалече. Построили го и отплавали. Стигнали до едно море, което било шарено и в него плували разноцветни риби и русалки. Изведнъж се появил гигантски октопод с огромни пипала. Той ударил с тях прекрасните цветове и те изчезнали. Морето станало сиво. Една русалка се появила до кораба на приятелите и казала:

– Моля ви, помогнете ни! Без цветовете нашите прекрасни сгради в подводното царство ще се разрушат!

– Добре, ще ви помогнем. – отговорил Чарли.

– А как ще върнем цветовете обратно в морето? – попитала Джулия.

– Октоподът сигурно ги е прибрал в магическите си бутилки. Те са в леговището му – казала русалката.

– Тогава да тръгваме! – извикал Чарли.

– А къде е неговото леговище? – попитала Джулия.

– В черната пещера в старата водораслова гора – отвърнала русалката.

И те потеглили към леговището на октопода. Пещерата била мрачна и зловеща. Пред нея пазели две акули със страшни зъби, които държали огромни пушки, пълни с розова боя и играели морски шах. Акулите обожавали морски захарен памук, но не го изяждали, а го мачкали и си правели фигурки за шах от него. Чарли и Джулия знаели това, защото русалката ги била предупредила. Били натоварили кораба си с купчини захарен памук. Започнали да късат и хвърлят от него към пазачите. Когато акулите отишли да го вземат, приятелите бързо влезли в пещерата. В нея спял огромният октопод. Те тихо се промъкнали и взели бутилките. Докато акулите били увлечени да правят новите си фигурки, Чарли и Джулия бързо и незабелязано преминали край тях. Върнали цветовете на морето и подводните сгради се възстановили. Но октоподът се събудил и веднага забелязал, че бутилките ги няма. Умните приятели се били подготвили за това. С помощта на всички морски  животни и русалките, боядисали в цветовете на морето много камъчета и корали, които да примамят чудовището. Разпънали голяма мрежа, изплетена от най-здравите водорасли и ги поставили в нея. Мрежата била точно срещу входа на леговището на октопода. Той се хвърлил право към нея и се хванал като глупава муха в паяжина. Останал завинаги оплетен там. С помощта на смелите приятели – Чарли  и Джулия, русалките и всички морски обитатели се спасили от злия октопод и никога повече не се страхували.

 

9. НЕОБИКНОВЕНО ПРИЯТЕЛСТВО

Имало едно време златно-червеникава рибка на име Йоли. Тя мечтаела за свобода и приятели, с които да се забавлява. Но тя си мислела, че това е вече невъзможно, тъй като стояла от доста месеци в магазина за животни. Също така не била много харесвана и от другите риби в аквариума. Те й се присмивали и се държали високомерно. Недалеч от зоомагазина живял един котарак. Казвал се Маркъс. Той споделял един дом с голямо и шумно семейство. Децата там постоянно го тормозели, а той просто искал да си почива. На Маркъс му писнало от скучното ежедневие и от дразнещите деца, затова решил да избяга колкото се може по-бързо от къщата. Взел малко бурканче с мляко със себе си и потеглил на път. В същото време на Йоли й дотегнало просто да си седи безпомощно, затова започнала да планира бягството си от този затвор. Мислила, мислила, но не измислила. Тогава един сом й казал:

– Виж, Йоли, ако толкова много искаш да се махнеш от тук погледни вляво. Там има малко аквариумче. Ще ти помогна да влезеш вътре. След това, виждаш ли онази количка? Малката количка за пренасяне на багаж с четирите колела. Трябва да скочиш там, но също така не забравяй да си тиха.

– Еха! Много ми помогнахте, господин сом. – благодари Йоли.

Сомът я побутнал и тя цопнала право в аквариумчето. След това, с упорито бутане и блъскане се озовала върху количката. И така, планът бил успешен. Само че, докато рибката излизала през вратата, спящата охрана я чула и се събудила. Охраняващият мъж я видял и хукнал след нея. Докато Йоли се спускала надолу по улицата се блъснала в нещо. Вдигнала глава и видяла голям, черен и страшен котарак. Това бил Маркъс. Тя си помислила, че ще я лапне цялата, но той я метнал с уста на гърба си. Охраната ги настигнала, затова забързали темпото. След като изтичал повече от три улици Маркъс се спрял пред една огромна къща. Двамата се съгласили, че е зловеща, но въпреки това, влезли вътре. Така се отървали от досадната охрана. Двамата си отдъхнали.

– Името ми е Маркъс. – пречупил тишината котаракът.

– Йоли! Приятно ми е. – отговорила рибката. – Благодаря, че ми помогна да избягам.

На следващия ден отишли да хапнат. Маркъс набързо изпил млякото си. Той искал да донесе на Йоли храна, но не знаел какво точно ядат рибите и донесъл малко червейчета и сухи водорасли. Йоли се усмихнала и изяла закуската си. Така, след време станали добри приятели, които се грижели един за друг, преживявали много приключения и се подкрепяли.

 

10. ПОХОД КЪМ ДУШИТЕ

Имало едно време, сигурно преди хиляди години, момче на име Макс. Той бил на петнайсет години. Живеел на една планина с бедното си семейство. Баща му бил починал, а майка му била болна. Затова Макс слизал от планината в равнината да продава хляб. Веднъж, когато се приготвял за тръгване с хляба, изпечен от сестра му, майка му го предупредила:

– Пази се от душите!

– Но, мамо, те съществуват само в приказките. – отвърнал младежът и потеглил към града.

Когато пристигнал на пазара, започнал да продава хляб. Докато продаде всичкия си хляб се стъмнило. Макс бил толкова изморен, че нямал сили да се върне и решил да пренощува при чичо си. На сутринта момъкът потеглил към дома си, но когато пристигнал видял нещо ужасяващо. Майка му била изчезнала, а сестра му била цялата в кръв и замръзнала.

– Какво се е случило? – попитал Макс – Къде е мама?

– Души. – казала сестра му и припаднала.

Макс не знаел какво да прави. Взел сестра си и потеглил да търси помощ към чичо си, който бил лекар.

– Ще я спася. – си повтарял момъкът – На всяка цена!

Когато стигнал до един хълм той се подхлъзнал, паднал и загубил съзнание. Като си отворил очите бил при чичо си. До него лежала сестра му, а на вратата имало мъж. Макс го попитал:

– Кой си ти?

– Аз съм човекът, който те спаси. – отвърнал мъжът – А също съм и природен скаут.

– Какво е това скаут? – попитал Макс.

– Ние, скаутите, излизаме на експедиция за вълшебните триметрови акациеви дървета, които пазят града от петметровите души. – отвърнал скаутът.

– Това означава ли, че душите са истински?

– Да!

Скаутът повикал Макс при себе си и му казал:

– Нормален човек не би оцелял при падане от такава височина.

– Майка ми винаги ми е казвала, че тялото ми е много издръжливо. – отвърнал Макс.

– Трябва да отидеш при господин Джак на върха на планината. – заповядал му мъжът – Кажи, че Луис те праща. Той ще разбере.

След тези думи, Луис изчезнал. Макс оставил сестра си при чичо си и поел към върха на планината. Той стигнал там за четири часа. Там имало един възрастен мъж с маска на лицето.

– Какво правиш тук, хлапе? – попитал го възрастният мъж.

– Луис ми каза да дойда тук. – отвърнал Макс.

– Тренировката ти започва сега. – казал възрастният мъж.

Момъкът не възразил. Тренирал усърдно цели пет месеца. След като вече бил готов дошло време за последния изпит:

– Днес е денят на твоето изпитание. – казал учителят на Макс.

– А какво е то? – попитал Макс.

– Ще трябва да останеш три дни в гората сам, а тя е пълна с демони. Ако се върнеш жив, ще станеш скаут. – отговорил възрастният мъж и подал на Макс един меч, който блеснал в изумрудено зелено. – Това ще е единственото ти оръжие.

– Това е лудост! – казал младежът. – Никога не съм се бил с демонските души и не знам нищо за тях.

– Демонските души са дванайсет: шест нисши, пет висши и един лидер. – казал учителят. – Нисшите са слаби и лесно се побеждават, а висшите са почти непобедими. Последната висша е победена преди много години, а лидерът не е умрял вече хиляди години.

Дори да знаел, че е лудост, Макс потеглил към гората. Бил решен да победи, защото бил обещал на сестра си да се върне.

 

11. ПРИНЦЪТ И БЕДНАТА МОМА

Имало едно време бедно семейство. Техният баща починал, когато те били много малки. Майка им била много алчна за пари и за богат живот. Те живеели в село, което се намирало близо до един дворец. Дворецът се намирал в град на име Сидни. Там живеели царско семейство. Те имали момче. Техният баща бил цар от много години. Той царувал сам, защото неговата съпруга починала от много тежка болест. Царят много страдал, но и много се радвал на сина си. Той отказал сина му да учи в училище и плащал на частни учители. Царското момче имал добър успех и му се отдавала математиката. Също изпитвал интерес и към френския език. Както и по-бедното семейство нямали възможности да учат и за това майка им ги накарала да работят на нивата. Един ден тя се разболяла от много тежка болест. Дъщеря й се грижела по цели нощи за нея, а синовете й работели денонощно. Те много се трудили и като събрали пари отишли на лекар. Лекарят успял да я излекува, макар и трудно. Минало известно време и момичето отишло на нивата край града. Царят решил да изведе навън единствения си син. Те излезли и отишли в една гора. Момчето било любопитно и влязло навътре към гората. Царят се изплашил къде е изчезнало момчето му. Той веднага се огледал и тръгнал да тича за помощ да го намерят. Момчето се изплашило и тръгнало да бяга, но се спънало в един камък и се търкулнало надолу. Той се спрял на нивата, където била работила девойката. Тя го намерила и го завела на реката да му промие раната. Царският син се събудил и като погледнал момичето се влюбил. Обаче момичето се изплашило и избягало. Момчето не успяло да я догони и се върнало в царството. Баща му като го видял се втурнал да го прегърне. На следващия ден станал рано, оправил се и тръгнал да излиза, за да намери красивото момиче. Той отишъл в гората, но го било страх да влезе отново навътре, но за да види своята любима тръгнал смело напред. Момчето се огледало, видяло девойката и тръгнало към нея. Когато отишъл момичето се обърнало и тя също се влюбила. Те отишли до реката да се опознаят. Момичето се прибрало щастливо и нетърпеливо да дойде утрешния ден. Алчната й майка познала, че има нещо в нея и решила да я проследи. Момичето се събудило и отишло на нивата, а майка й тръгнала след нея. Там тя се облегнала на камък и гледала дъщеря си. Когато детето й тръгнало към реката, тя се доближила и видяла царския син с нея. Тя не била удовлетворена от това, защото знаела, че дори да се оженят тя няма пак да е богата, защото детето й няма да се възползва от семейството. Жената решила да прати писмо до царското момче от името на девойчето, за да се запознае с царя. Момчето се съгласило. Когато дошъл денят, тя наела момиче да се престори на дъщеря й. Облякла я с дрипи и момичето отишло в двореца. Тя се държала изключително невъзпитано и неприятно за семейството. Момчето се разочаровало от постъпката й. Момичето дни наред, чакала царския син да дойде. Накрая посетила двореца. Царят я изгонил заради постъпката на другото момиче:

– Моля, махнете се от тук! – казал царят. Момчето разказало защо царят я гони и тя казала:

– Аз не съм идвала в двореца.

Момчето й повярвало, а и преди това, видял красотата в лицето й. Той й предложил да се оженят. Девойката приела. Царят щастлив, че сина му се жени, организирал голяма сватба. Разбира се алчната жена не се разминала без наказание. Сватбата дошла и царското семейство три дни яли, пили и се веселили. А младоженците заживяли щастливо до края на дните си.

 

12. САМУРАЙСКИ БРАТЯ

Имало едно време двама синове, които се изучавали в изкуството на самурая. Те се казвали Акийоши и Каджи. Двамата млади мъже тренирали упорито и взели вниманието на баща им. Баща им винаги казвал:

– За да се научите в изкуството на самурая Вие трябва да не мислите много за самозащитата.

Синовете винаги слушали внимателно баща им. След като пораснали те се научили на основите на изкуството. Минавали години, а двамата братя пораснали все повече и една нощ братята чули как някой бива нападнат. Те веднага се притекли на помощ на нападнатия мъж. Мъжът се казвал Томо и бил спасен от двамата братя. Той им бил благодарен и ги поканил да ядат при него, а баща им бил удоволетворен от делото на синовете си. Томо разказал за случилото се и представил на братята че е самурай и че му трябват войски  да защитават расата на шефовете си. Мъжът разказал за идването им в Япония и за разбития кораб на утромите. Той обяснил за изкуството на Бушидо и пътя на самурая. Синовете започнали обучението си при мъжа, след като баща им казал да го направят за добра кауза. Томо показал снимките на храмовете на древните японци. Те се изумили колко богата култура има Япония, затова се вгледали в картините и видяли тежките брони, които са носили. Двамата братя били влюбени в дъщерята на Томо - Суки. Суки, от своя страна, харесвала повече Акийоши и това не се харесвало на Каджи и затова той я убил преди да направи изненада на Акийоши. Акийоши тренирал през един слънчев ден, докато не били нападнати от врага на утромите Шрюдин. Те имали предател в организацията. Те били нападнати от техен затворник, който избягал преди 20 години и той ги преследвал. Доносникът бил братът Каджи. Той ги предал на Шрюдин, техен най-голям враг. Утромите обаче избягали с Акийоши, а Шрюдин не бил доволен и казал на Каджи че ако още веднъж се издъни ще го убие. Когато Акийоши се прибрал видял Суки мъртва. Тогава Акийоши отишъл сам да се бие срещу брат си, защото той убил жената на мечтите му Суки. Двамата се били, но Йоши го превъзхождал и го победил, затова Шрюдин не бил доволен и убил Каджи. Те погребали Суки и се сбогували с баща му, защото заминавал за Ню Йорк.

 

13. СИРАЧЕТО И ВЪЛЧИЦАТА

Имало едно време едно много щастливо семейство. То се състояло от трудолюбив и сръчен баща, любяща и работлива майка и едно момиченце с дълга руса коса, морско сини очи и с неземна доброта. Между тях имало хармония, разбирателство и подкрепа. Докато не дошъл един ужасен ден, в който бащата се разболял тежко и не след дълго починал. Майката, от тъга заради неговата смърт, погубила живота си. Момичето разбрало, че от тук нататък ще трябва да се справя сама. Един ден, докато си търсела прехрана, в гората срещнала едни дървари, които я попитали:

– Защо си сама в гората?

А момичето отговорило:

– Аз си нямам никого - останах сам сама.

Предложили й да я заведат при други деца без родители (сиропиталище). Дърварите подали ръка на момичето, но тя се изплашила и хукнала да бяга навътре в гората. След дълго тичане се изморила и я напуснали последните й сили. Поседнала до едно дърво, за да си отпочине. От нищото с тихи стъпки излязла една вълчица, която била чула разговора между клетото сираче и дърварите. Вълчицата казала:

– Не се плаши, аз няма да ти навредя, имам три малки вълчета, които отглеждам сама.

Момичето казало със сълзи на очи:

– Аз също искам някой да се грижи за мен.

А вълчицата отвърнала:

– Ела при нас и аз ще се грижа и за теб.

И тръгнали заедно към леговището на вълчицата, което се намирало в една пещера. Когато пристигнали в тъмната и студена пещера, момичето нищо не казало, защото знаело, че все пак ще има семейство. Вълчицата му казала:

– Последвай ме!

Момичето така и направило. Вълчицата скочила в една дупка и сирачето я последвало. Там, където се озовали, било вълшебно място. Имало една малка спретната къщурка, а до нея три люлки и огромна поляна с цветя. Момичето било изумено от всичко, което видяло. Заживяло с тях и най-после било щастливо, защото помагало и се грижело за вълчетата заедно с вълчицата. Чувствало се полезно и нужно в живота на някого. И така, годините минавали, момичето пораснало, но в сърцето си имало една празнина - липсата за бащиния дом. Затова един ден казало на вълчицата:

– Много ценя усилията, които положи за да ме отгледаш, но аз изпитвам нужда да се завърна в родния си дом.

С болка на сърцето си вълчицата я изпратила. И така, момиченцето се прибрало. Празнината и тишината я натъжавали ,а дните й минавали като години. Всяка сутрин поглеждала през прозореца с надеждата да зърне вълчицата, която я бе отгледала като нейна майка. След като момичето разбрало, че домът е там, където си обичан и желан, взело решение да се завърне в дома, където се чувствало обичано.

 

14. ХРАБРИЯТ ПРИНЦ КАЛОЯН

Имало едно време един цар и една царица, които си имали син на име Калоян. Те живеели в голямо имение и били много сговорни и щастливи. Това не продължило дълго, тъй като майката на детето била отровена от зла вещица, нахлула като неканен гост в двореца. Кой ли не доктор на света дошъл да види състоянието на царицата и дали може да я излекува. Най-накрая един от лекарите казал за единственото лекарство, което би могло да изцери майката. То било вълшебно цвете, което растяло надалеч от имението – в пещерата на вещицата. Царят благодарил на човека и след това, дълго време се чудил на кого да възложи задача да спаси царицата, като вземе растението. Най-сетне отишъл при сина си:

– Сине, дълго време се чудих, на кого да дам задачата да спаси майка ти и реших ти да си нейният изцерител – казал той – Ще го направиш ли?

Калоян обикновено бил страхлив и не обичал да се излага на рискове, но събрал кураж и без да се замисля отговорил:

– Разбира се, че ще го направя тате! – казал той. – Ще отида до пещерата за растението в името на майка ми.

След като приело задачата на баща си, момчето си сложило вода и храна в своята раница и тръгнало на път. Било толкова объркано, но все пак продължило напред. След време Калоян срещнал човек, който жално го помолил:

– Момко, ще ми дадеш ли храна и вода, защото не съм ял и пил от много дни.

Мъжът бил възрастен с разкъсани дрехи и изглеждал изтощен. Калоян без да се замисля му дал цялата си храна и вода. И в този миг беднякът се превърнал в магьосник:

– Принце, ти доказа колко щедро сърце имаш, за което ще бъдеш награден от мен – казал той. – Аз знам каква е мисията ти. Вземи този вълшебен компас. Той ще упътва много по-добре, като ти показва по-преки пътища, опасности наблизо и още много други неща.

Калоян благодарил на вълшебника и тръгнал по пътя си. След време момчето много се изморило. Той тъкмо си мислело малко да си отпочине, но силен вой привлякъл вниманието му. Когато отишло на мястото, от което чувал виковете, видяло вълчица. Тя се опитвала да спаси детето си, което паднало в дълбока яма и молело за помощ. Калоян се притекъл да помогне и с последни сили извадил вълчето от ямата и паднал. Когато се събудил той бил в къщата на вълчицата. В благодарност тя се погрижила за него, като го нагостила, нахранила, помогнала му да си отпочине и да се възстанови. На следващата сутрин, когато Калоян си тръгвал, вълчицата го спряла:

– Почакай малко, вземи това шишенце. То е пълно с животворна вода, която може да ти спаси живота само с една капка.

– Благодаря ти за всичко, вълчица! – отвърнал той и продължил по пътя си.

Най-накрая, след толкова много път, Калоян стигнал до пещерата. Промъкнал се вътре с помощта на компаса и тъкмо да откъсне лековитото цвете, вещицата го спряла:

– Как смееш да се пробваш да откъснеш това, което аз пазя от хиляди години? – казала злата магьосница – Сега ще бъдеш наказан!

И в този миг Калоян се сетил за водата, която бе получил, като дар от вещицата. Нямало друг изход за спасение и затова я извадил от раницата си и плиснал с нея вещицата. Но какво да види? Тя се превърнала в красива девойка:

– Благодаря ти, принце! – казала тя – Ти развали вечното проклятие да бъда вещица, в което бях обречена.

Калоян веднага се влюбил в момата, която сама скъсала цветето и го дала на него. Те заедно се върнали в двореца, където момъкът излекувал майка си. Всички били много радостни. Вдигнали голям пир в чест на царицата. В тази необикновена нощ Калоян паднал на колене пред девойката и й предложил да стане негова съпруга. Тя веднага приела и пиршеството продължило със сватба. Те заживели щастливо до края на дните си. Доброто е като бумеранг – винаги се връща към теб.

 

15. ЧУДНОТО МОМИЧЕНЦЕ

Живяло в далечна страна едно малко момиченце. То било много красиво, весело и с добро сърце. Всички много го обичали и Веселка го наричали. Тя помагала на всеки, който има нужда. Един ден, както си вървяла и пеела, чула жално писукане. Веселка разбирала езика на животните. Пиленцето молело за помощ. Тя се разтревожила и бързо го гушнала. Крилцето му било ранено. Превързала го и започнала да се грижи за него. Пиленцето й разказало, че  едно лошо момче го е ранило. Веселка се натъжила и нежно го прегърнала. Минало време и пиленцето оздравяло. То отлетяло при своите близки, но никога не забравило чудното момиченце. Кацало често на прозореца му и пеело весело. А Веселка се радвала на тяхното приятелство.