Римски мраморен басейн и антични и средновековни монети и печати са открити при проучванията на Акве калиде през 2025 г.

През м. декември 2025 г. успешно приключиха археологическите проучвания на археологическия комплекс Акве калиде – Термополис. Разкопките са финансирани от Община Бургас. Основният етап на проучванията се проведе в периода юли – септември и имаше за цел да разкрие североизточната част на римската и ранновизантийска баня. Работата на екипа бе продължение на започнатите през 2022 г. разкопки на вътрешността на банския комплекс, като през 2025 г. проучванията достигнаха в южна и югозападна посока до самата турска баня и съвременните стопански постройки.

Въпреки затрудненията, свързани с високото ниво на подпочвените води, бяха постигнати изключително сериозни резултати. Продължи разкриването на тухлени подови нива около античен и средновековен басейн, установено бе съоръжение за открито течаща вода в югоизточния ъгъл на нимфеума, както и нови елементи от северното рамо на ранновизантийската баня. В тази зона бяха разкрити и елементи от средновековна църква, както и богат средновековен културен пласт с множество находки – керамика, монети, печати, костен материал.

Едно от най-важните открития за 2025 г. е разкриването на част от римски мраморен басейн под по-късни антични и средновековни преустройства. Археологическият сондаж установи три запазени стъпала от полиран мрамор, които кореспондират с частично проучен басейн още през 2015 г. Пълното му разкриване предстои и е свързано с бъдещи възможности за премахване на съвременни надстроявания.

Паралелно с това, в периода октомври – началото на декември, бе извършено и археологическо проучване на терен, свързано с инвестиционно намерение на Община Бургас за изграждане на външен открит басейн. Проучването потвърди наличието на плътен средновековен културен пласт от XI–XIII в., аналогичен на установения при предишни проучвания в тази зона.

Сред находките се открояват многобройни монети, средновековни оловни печати, богата византийска художествена керамика от X–XIII в. Някои от печатите са категорично датирани в XI в. (както, между впрочем, основната част от всички печати досега), но няколко други се отнасят към X–XI в. Между тях се открояват печат на патрикий Николай, друг на стратег, а последният намерен печат се свързва с българския владетел от X в. цар Петър.

Регистриран е и внос на персийски селадон от XII в., установяван без прекъсване и през предходните години. Рядкост за региона е монета на император Лъв VI. В обсега на един от басейните се открива голямо количество антични монети (Месамбрия и Аполония Понтика – общо монетите от двата антични града са повече от една трета от всичките), а в средновековния пласт е засилено наличието на монети на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.), но най-вече на монети от 20–30-те години на XIII в.

Проучванията отново показват, че комплексът Акве калиде е използван и преустройван в продължение на векове, като върху него са наслагвани антични, византийски, български и османски строителни етапи. Част от археологическите структури са били засегнати от по-късни строителни дейности и изграждане на съвременна инфраструктура – процеси, които отразяват сложната история на обекта и предизвикателствата при съчетаването на опазване и функциониране на територията.