Александър Лапшин е известен руско-израелски туристически блогър и журналист, който е посетил повече от 146 страни. В началото на Новата годината той е посетил Силистра, след което е споделил с многото си почитатели впечатленията си от крайдунавския град и публикува фото разказа си за него.
Публикуваме превода на статията на журналиста и показваме няколко от неговите авторски снимки, защото е важно да знаем как ни виждат хората отстрани и когато това го прави профисионален журналист и наблюдател е интересно. Въпреки, че сме сигурни, че не всички ще се съгласят с част от информацията която той предоставя.
"Разположен на брега на Дунав, граничният град Силистра е може би най-подценяваният в България. Въпреки факта, че през него минава един от основните пътища, свързващи Румъния и България, в него отсядат само няколко гости на града.
Представете си само - през последните сто години и половина Силистра премина пет пъти от България до Румъния и обратно. Последният път е било през 1947 г., след края на Великата отечествена война и вече при социализма, както в България, така и в Румъния. В резултат границата преминава точно през града, в резултат разстоянието от жилищните блокове от съветски тип с девет етажа до оградата със съседната държава са десет метра.
По време на комунистическия период властите превръщат Силистра в голям индустриален център, издигайки десетки индустриални гиганти в града, активно унищожавайки уникалната екосистема на Дунав.
Градът нараства и се развива бързо до 1990 г., след което започва упадъкът, разрухата на предприятията, изселването на населението и пълната депресия. В Силистра няма много архитектурни паметници, отначало разрушени по време на войната, а след това от необузданото строителство на сгради в стила на социалистическия реализъм.
Днес най-достойният обект за туризъм е мощната крепост Меджиди Табия, извисяваща се на хълм над града. Това е турско укрепление, което е част от османската укрепителна система, използвана по време на Кримската и Руско-турската войни от 1877-
1878 г. Турците са построили 8 или 10 такива крепости само около Силистра. Днес е оцелял само един. Впрочем същите крепости има и в други два дунавски града на страната - в Русе и Видин.
Крепостта се намира малко по-далеч от центъра на града и ако нямате собствена кола, по-добре е да използвате градски транспорт. В противен случай повторете нашата грешка и ще се катерите нагоре цял един час между частни имоти с лаещи кучета.
Интересен исторически факт е, че писателят Лев Николаевич Толстой участва в руско-турската война точно тук, близо до Силистра. И малко преди смъртта си, вече в далечна Русия, той завещава шепа пръст от гроба си, за да бъде прехвърлен тук, в крепостта Меджиди-Табия. И това е било направено.
Многобройни оръдия на територията на крепостта датират от периода на Великата отечествена война. През 1945 г. градът е превзет от войските на съветския Трети украински фронт с подкрепата на българския 31-ви Силистренски полк.
Както вече споменахме, Силистра е по-интересна със своята история и местоположение близо до румънската граница и в по-малка степен като туристически център. Градът е преобладаващо "съветски", по-скоро провинциален, постепенният му спад се усеща през цялото време. Тук няма работа, младите хора ходят до София, доколкото могат, или дори в чужбина. Място за пенсионери с тихи паркове, уютни пейки, семейни кафенета и дори дом на културата.
Дълги години под управлението на румънците оставят своя отпечатък върху архитектурата на Силистра. Този румънски стил, не може да объркате с нищо друго. Археологически музей е в същия румънски стил.
Малко далеч от центъра е района, който се нарича "самолета", тъй като съветският лайнер Ту-134 стои тук от съветско време. Вървете двадесет метра от самолета и се озовавате на границата. Тук оградата е ръждясала и отдавна няма смисъл от гледна точка на сигурността. И двете страни са членки на Европейския съюз, пътуването е свободно, няма нужда да се възстановяват огради. Още година-две и двете страни ще влязат в Шенгенското пространство и тогава оградата ще бъде напълно разрушена, като последната реликва от съветската епоха. Междувременно границата се простира точно пред жилищни сгради. Като цяло подозирам, че при комунизма в тези къщи са живели военни семейства. На кого друг ще бъде позволено да живее близо до границата? Тези, които пазят тази граница. Тук, в дворовете, са запазени римски разкопки със средно запазено състояние. Вероятно от тях ще се поинтересуват археолозите, но честно казано, лично мен те не ме впечатлиха!".
Източник: Кворум Силистра
.JPG?s=214524)
.JPG?s=214524)
.JPG?s=129380)
