Поезия от Кирил Кадийски, двутомно издание

"Обществото на мъртвите поети се увеличи с още едно, много ценно попълнение от България – Кирил Кадийски.

Загубихме ли го наистина?

Тези два тома са съставени от самия него – той до последно работи усърдно и всеотдайно по усъвършенстването на старите и новите си творби, а по ирония на съдбата това се оказа първото му post mortem издание. Моята съвсем нелека задача тук е да го предговоря, променяйки по неволя и, уви, по неизбежност актуалното съвсем доскоро в общуването ми със стихотвореца и приятеля Кадийски сегашно време с минало. Така че единствената дързост – израз на отчаяна съпротива – която ми остава пред толкова неумолим и категоричен факт като смъртта, е да заменя аориста с имперфект, тоест миналото свършено с минало несвършено в опит през такава езикова игра да задържа още миг поне присъствието му тук-и-сега, ако не за друго, за да удължа и препотвърдя усещането (си), че за поета смъртта е нищо повече от условност, илюзия, халюцинация, мираж, метафора; досаден "спам", задръстващ компютъра на битието и подлежащ на незабавно изтриване.

……………

Сега Кадийски и творчеството му попадат в ново, различно измерение, към което все още не мога да пристъпя с проверен, гарантиран и надежден ход, не съм готов да го придружа с убедителен метакоментар, но ползвайки матрицата на отсяването-"канонизиране", ще се опитам да проследя / да прогнозирам предстоящото му битие през нея. Защото цялото негово ново поприще на поет оттук нататък наистина предстои.

……………

Първият том включва написаното между 1967, когато е 20-годишен, и 2019, когато е на 72. Според собствената му селекция това е навлизащият ("ранният") период от търсенията му в поезията, включващ 25 стихосбирки, по-точно: "Небесни концерти", "Ездач на мраморни коне", "Пясъчно време", "Перо от феникс и други стихотворения", "Господни делници", "О кой", "Легенда за Новгород", "Експрес", "Петте годишни времена", "Смъртта на бялата лястовица и тринадесет нови сонета", "Green", "Нови сонети", "Черепът на Йорик", "Alter ego", "Водопоят на антилопите", "Битие. Изход", "Окото на Лаокоон", "Selva oscura", "Андалуски ръкопис", "Стрелецът на Брудел", "Сън", "Под божия сандал", "В покрайнините на света", "Бавен джаз", "Венециански квартет".

Вторият том обхваща пет години – от 2020 до 2025. Заглавията в него са "само" 11, но обемът на стиховете успешно съперничи на създаденото преди това. Така изглежда "късният" Кадийски: "Взривени сънища", "Новата Герника", "Мостовете над Лета", "Изгнаник на земята", "Звездна каторга", "Вивалди. Всекидневни репетиции", "Гърне с опашка", "Сме ли смели?", "Между двойна бездна", "На ръба на бездната", "Забранена любов".

Проф. д-р Людмил Димитров

Кирил Кадийски (1947-2025) е роден в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: "Поезия" (1995), "Съчинения в три тома" (1997), "Вечеря в Емаус" (2000), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004), "Съчинения в пет тома" (2007), "Поезия/Прози" (2013, 2015), "Поезия" (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. "Колибри" събра в един том сонетите на поета – издание, определено от мнозина като "поетическото събитие на годината". През 2025 г. излезе от печат и поетическият сборник "Звездна каторга. Новата Герника", побрал сонети и други стихотворения.

Книги на Кирил Кадийски са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание "Нувел обсерватьор" го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: "Иван Франко" – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, "Сичевски визии" – Сърбия, "Макс Жакоб" – Франция (за цялостно творчество), "Артур Лундквист" – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за "Антология на руската поезия XII-XXI в."

Специалният брой на "Revue Lettres", посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на безспорни авторитети като проф. Пиер Брюнел от Френската академия, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия "Маларме", големият поет и есеист Жан Оризе, отбелязва: "Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде." Кадийски е кавалер на френския "Орден за изкуство и литература", член-кореспондент на френската Академия за поезия "Маларме", член на международната Академия "Монмартър в Европа", почетен гражданин на "Монмартърската република".

Малко преди да излезе от печат настоящото издание в два тома, тритомното издание "Антология на френската поезия (IX - XXI в)", в превод на Кирил Кадийски, беше отличено с награда "Златен лъв" в категория "Издателски проект с най-голяма обществена значимост". Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите. Вторият том представя френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а третият том съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия.