Посланик Илашчук: Чорнобилската катастрофа не е била случайност, а е била системно заложена много преди 1986 г.

На сцена "Централни хали" в София се проведе дискусия на тема "40 години от Чорнобилската катастрофа. Авария или престъпление на комунистическия режим". В дискусията участваха посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, зам.-посланикът Анна Тертична, проф. Момчил Методиев (Нов Български университет), Тодор Тодоров, национален координатор за България, Сдружение "За земята".  Дискусията беше открита от зам.-посланикът на украинското посолство в София Анна Тертична. 

Посланик Олеся Илашчук заяви, че светът е научил истината за аварията не от Москва, а от Швеция. "Радиоактивността беше засечена на над 1000 км от мястото на аварията. Осем милиона души бяха облъчени в първите дни. По международната скала на ядрени събития тази авария беше класифицирана от най-високото, седмо ниво на опасност", каза украинският посланик.

Посланик Илашчук отбеляза, че Чорнобилската катастрофа не е била случайност, а е била системно заложена много преди 1986 г. Още първите документи от 1973 г. фиксират сериозни нарушения при строителството на централата – неспазване на техническите норми, некачествен бетон, отклонения от технологичните изисквания, пропуски в конструкцията на реакторите. В архивите на КГБ има множество документи за редовни доклади до комунистическото ръководство за съществуващи проблеми. Евакуацията е била отлагана след 26 април, а манифестацията за 1 май не е отложена. Радиоактивният облак достига до България на 1 май и тукашното комунистическо ръководство действа като това в Москва. Хиляди хора са изведени на демонстрацията на 1 май.

Зам.-посланикът Анна Тертична акцентира на думите на посланик Илашчук, че мълчанието е лъжа, а лъжата убива. "За младите поколения днес е напълно неразбираемо как може да се крие информация, какво е премъчването, какво значи да няма информация. Но навремето беше друго, нямаше дигитални технологии. Имаше комунистическа тайна, от която пострадаха милиони хора по света", добави тя.

Пред присъстващите беше прожектиран филм за ядрената катастрофа в АЕЦ "Чорнобил". Тази катастрофа ще остане като най-тежката такава катастрофа, която завинаги промени живота на милиони. Съветските власти се опитаха да потулят бедствието и признаха за него едва два дни по-късно. Общият брой на участниците в ликвидирането на последиците от аварията е достигнал 600 хил. души. 8 млн. са изложени на радиация в първите дни, 300 000 трябва да напуснат жилищата си. Територия с площта на Люксембург е заразена, съобщиха авторите на украинския филм.

"След 24 февруари 2022 г. Чорнобилската АЕЦ беше окупирана от руските окупатори. И макар, че окупаторите бяха прогонени, заплахата остава", добавиха те.

Анна Тертична подчерта, че е от поколението, което помни тази авария. "Моето семейство живееше на 70 км от АЕЦ-а. Майка ми работеше в жп превозите и сутринта на 26 април 1986 г. дойде и ни каза за аварията. Десет години по-късно, вече бях студентка и заварих 10-та годишнина на аварията в Загреб. Там отбелязаха тази авария по различен начин от начиан в Украйна по онова време. Фокусът беше невероятен, участваха изследователи, техни депутати", спомни си Тертична.

"Сегашното комплексно изследване, което са направили български изследователи е много ценно. В НБУ се състоя конференция, в която чухме и украинските изследователи, вкл. и харвардският проф. Серхий Плохий", коментира Анна Тертична.

Проф. Момчил Методиев заяви, че е от едно поколение, което преживя "Чорнобил". "Започнахме да се интересуваме от тази тема с проф. Димитър Вацов, защото наши съученици започнаха да си отиват твърде рано. За цялото наше поколение, а и за други поколения, Чорнобил остава един травматичен спомен, за който обикновено хората не обичат да говорят за него. Това е причината да се насочим към тази тема", добави той.

"Започнахме да търсим архивни , но архиви не намирахме. Започнахме да си създаваме една такава конспиративна нагласа, че може би има унищожени документи. Но впоследствие с помощта на Галина Захариева, председателят на ВКС, достигнахме до делото за Чорнобил от 1991 г. (което се намира в архива на Националната следствена служба, бел. ред.). Това се оказа една златна мина. Там имаше и експертизи, и свидетелства на участниците по онова време, и замерванията на радиацията. Бездействието на българските власти е системна грешка. Това е причината поради, която за тези неща трябва да се говори", подчерта проф. Методиев.

Наскоро излезе книгата на проф. Вацов по темата, където целият този архивен материал е анализиран.

Проф. Методиев показа видео, в което се вижда визуализация на разпространения радиоактивен облак. Първи засичат облака в Швеция. Към 29 април облакът започва да пълзи на юг. На 1 май радиоактивният облак покрива България.

"Има едни много впечатляващи показания на ръководителя на личната охрана на Тодор Живков. Той казва, че някъде в края на април съветският посланик се обажда по телефона на резиденция "Бояна" и иска среща с Тодор Живков. Охранителят казва, че по това време е невъзможна. Но той е много настоятелен и се среща с Живков. Такива среща Живков ги провежда с преводач, защото не се справя с руския. Но в този случай само в началото присъства преводач и след това той излиза. Единственото, което разбират и преводачът, и охранителят е, че се говори за Чорнобил", разкри проф. Момчил Методиев.

"От следващия ден започва постоянна проверка за радиацията на храните, които се употребяват от Живков, от неговите приближени и номенклатурата от ЦК на БКП. На другия ден е създаден щаб от шефа на УБО. Ръководител на УБО е Илия Кашев, митологизирана фигура, известен с огромната си близост с Живков. В края на 1986 г., септември, той се самоубива. Но нито една от спекулациите за смъртта му не се свързват с Чернобил, а по-скоро с това, че Живков се готви да го смени", каза още професорът от НБУ.

Най-впечатляващото е, че по международни данни България е на 8-мо място по радиация, която идва до земята, до организма на хората. Тук има системен проблем – това показва, че действието на властите има "ефект". Както каза г-жа посланичката – мълчанието убива, каза проф. методиев.

И добави, че в началото в България не се съобщава нищо. "После има едно много кратко съобщение във в. "Работническо дело", 29 април 1986 г., което е разположено в долния ляв ъгъл на една огромна страница. На 4 май се появява друго съобщение, което съобщава отново на комунистически новоезик за аварията. Тогава се опявява един виц: Кое е това нещо, което го няма, но намалява – радиацията", дпълни проф. Методиев.

"Тогава започват да се появяват и някакви леки предупреждения към населението, но скоро са прекратени предвид идващия туристически сезон и желанието на комунистическия режим да не създава паника".