Чудотворна икона на св. Никифор Прокажения е изложена за поклонение в мездренския храм "Св. Георги" 

С тържествен камбанен звън в деня, в който Българската православна църква чества Рождението на св. Йоан Кръстител - 24 юни (Еньовден), в мездренския храм "Св. Георги Победоносец" беше посрещната икона с частица от чудотворните мощи на св. Никифор Прокажения и Чудотворец*, пишат от общинския пресцентър.

При стечението на множество миряни светинята от съседна Гърция беше внесена в храма от енорийския свещеник иконом Данаил Цинцарски. Сред първите, които се поклониха пред иконата на Св. Никифор, беше кметът на община Мездра Иван Аспарухов.

Инициатор на богоугодното дело е Ангел Бончев - журналист в БНТ и издател, с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий. "Изключително съм удовлетворен, че усилията, които полагам вече повече от 12 години за популяризиране на православни светци, които не са популярни у нас, дават своите плодове, сподели пред събралите се богомолци Ангел Бончев.

С благословението на владиката и с неговата света молитва този духовен празник се случва. Разбира се, с помощта и на много други хора. С благодарност към местната община и към г-н Аспарухов, към моя приятел Никодим Нанов и към всички, допринесли за популяризирането на това събитие. Защото то се прави за хората, да може да стигне до вас. Смятам, че се справихме, щом има толкова много хора. Помолете се на Св. Никифор. Пожелавам ви да не ви се налага, но когато ви се наложи - той да бъде във ваша помощ!"

Чудотворната икона ще остане в храма за поклонение на вярващите през целия ден. От 18:00 часа Врачанският митрополит Григорий ще отслужи пред светинята Молебен за здраве и душевно спасение на миряните.

От 18:30 часа Ангел Бончев ще представи второто, допълнено издание на житиеписната книга на монах Симон Светогорец "Свети Никифор Прокажения Чудотворец". Той ще презентира и най-новата преводна книга, на която е издател - "Любовта между светците и животните", дело отново на монах Симон Светогорец - един уникален сборник със 170 невероятни, вдъхновяващи истории за светци и животни (лъвове, змии, гущери, камили, орли и др.).

В понеделник, 23 юни, иконата с частица от чудотворните мощи на св. Никифор Прокажения беше изложена за поклонение в Митрополитския храм "Св. Николай" във Враца. Утре, 25 юни, светинята ще бъде изложена в Храм "Св. Параскева" в Бяла Слатина, в четвъртък, 26 юни - в Храм "Св. Троица" в Кнежа, в петък, 27 юни - в Храм "Св. Троица" в Козлодуй, а в събота, 28 юни - в Храм "Св. Троица" в Галиче. Във всяко от тези населени места ще бъде представена и книгата "Свети Никифор Прокажения Чудотворец".

Свети Никифор (в света Николаос Цанакакис) е роден през 1890 г. в благочестиво семейство в планинското село Сирикари, префектура Ханя на остров Крит. Още в много ранна възраст губи и двамата си родители. Когато е на тринадесет години, дядо му го изпратил да работи в бръснарница в Ханя. Тези, които го познавали, го обичали, защото бил смирен и кротък, трудолюбив, мил и сладкодумен.

Бог обаче му бил отредил много труден и мъчителен живот, който започнал с появата на първите признаци на болестта на Хансен - лепра, познатата като проказа. За да не бъде открит от властите и затворен на безлюдния остров Спиналонга, едва на шестнадесет години той избягал в Александрия, Египет. Там се запознал с процъфтяващата тогава гръцка общност и йерарсите на патриаршеския престол и много бързо става обичан от всички.

След няколко години, когато признаците на болестта станали много очевидни, той бил принуден да напусне Александрия. Но къде да отиде? Не познавал никого никъде. Тогава един епископ, на когото Николаос доверил проблема си, го изпратил при отец Антим Вагианос, основател и духовен ръководител на Храма "Св. Богородица Помощ" в Хиос и викарий на тамошния манастир. След три години Николаос бил постриган за монах и получил името Никифор.

Блаженият Никифор живял монашески живот със строг аскетизъм и съвършено послушание. Близък до отец Антим, който по-късно е обявен за светец, отец Никифор достигнал големи степени на добродетел.

Когато хосписът на Хиос бил затворен, отец Антим го изпратил в станцията за борба с проказата в Атина с препоръчително писмо, в което писал на отец Евмений да се грижи за "съкровището, което Дева Мария му изпраща", защото има много полза от него.

Там отец Никифор прекарал остатъка от живота си. Отец Евмений се грижел за него с голяма любов и го смятал за свой духовен баща. Една нощ, след като приготвил отец Никифор, той легнал да спи. Отец Евмений обаче се притеснил, че може би не е изключил печката. Върнал се в килията, отворил вратата бавно, за да не го събуди. Тогава видял светеца пред себе си, носещ се на метър над земята, с вдигнати за молитва ръце. Лицето му сияело по-ярко от слънцето.

Успението на св. Никифор станало на 4 януари 1964 г., в навечерието на Богоявление. Той вече бил правил чудеса през живота си и извършва още много след смъртта си, както признават много хора, благословени от него.

Със Синодален акт от 3 декември 2012 г. Вселенската патриаршия включва Св. Никифор Прокажения и Чудотворец в Агиографията на Православната църква. Паметта на св. Никифор се почита молитвено на 4 януари.