По този повод oухов оркестър "Дико Илиев", Певческа група "Оряховски напеви", със стихотворение за композитора, представено от ученика Йордан Димитров, и с думите: "Благодарим, маестро! За вечната следа, останала тук и завинаги!", Оряховчани почетоха паметта на чародея на българското хоро.
Пред барелефа му бяха поднесени венци и цветя от Община Оряхово, Общински съвет-Оряхово, Историческия музей в града, читалище "Надежда 1871", от училища, детски градини и граждани.
Дико Илиев е създал няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност. Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
Дико Илиев е роден на 15 февруари през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – "Искърско хоро".
Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове.
През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са "Дунавско хоро", "Александрийка", "Добруджанско хоро", "Майски цветя", няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.
Умира на 30 ноември 1984 година в София, на 86 години.