Преди 104 години на днешния ден в Оряхово се ражда народният артист Андрей Чапразов

Преди 104 години, на днешния ден, в Оряхово се ражда народният артист Андрей Чапразов. Изключително надарена натура – артист, певец, цигулар, духов оркестрант, литератор, бохем и мечтател, започнал от Оряховската гимназия и Оряховското читалище.

Днес учениците от 8а, 8б и 11а клас с ръководители Вероника Димитрова и Нели Димитрова при СУ "Христо Ботев" в града посетиха къща-музей Дико Илиев, където се запознаха с живота на н.а. Андрей Чапразов.     

Пред барелефа му бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност и почит от общината, Историческия музей, читалището и други културни и просветни  учреждения и граждани.

Андрей Чапразов е роден на 16 февруари 1920 г. в град Оряхово. Никой тогава дори не предполагал, че това име, редом с тези на патриарха на българската духова музика Дико Илиев и на художника по съвременен текстил (и сътрудник на Пиер Карден) проф.Марин Върбанов ще станат след време емблема на крайдунавския град. Днес в Оряхово името на големия  български актьор Андрей Чапразов носи най-личната централна улица, където се намира и сградата на общинската администрация.

Малцина знаят, че създателят на радиотеатъра като жанр у нас е потомък на знатен род, пише Zovnews. Майка му Сетка е родом от Тетевен и е внучка на чорбаджи Петко Страшника, който пък е прототип на Ботевия героя Чавдар войвода в поемата "Хайдути". Самият чорбаджи Петко бил личен приятел на Дякона и е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето успява да избяга. Той пресича със сал река Тибър, а оттам се качва на  кораб до Русия. Участва в Руско-турската война заедно със самарските опълченци.

Сетка  се среща с бащата на Чапразов – Михаил (военен лекар в Берковица и като такъв – участник в три войни) в края на Първата световна на Дойранското езеро. От брака на двамата се раждат Милка и Андрей. Михаил Чапразов-старши обаче умира твърде млад – само на 40. Заразява се от болни от тифус, докато обикаля из оряховските села, в които избухнала епидемия. Останала вдовица, майката на Андрей Чапразов се отдава на децата си.

Забелязва таланта на сина си, който рецитира и свири на китара, но пенсията й не стига да го прати да учи другаде, освен в Духовната семинария. Андрей постъпва в Семинарията, но не надява расото. Постъпва впоследствие в кадетския корпус на Военното училище, само и само "да се отърве от поповете". Но и при военните не му харесва. Сам пише в книгата си, че нарочно взел изпит с "похвална двойка", за да не продължи учението си в корпуса.

Връща се в Оряхово. През 1939 г. кандидатства в Консерваторията с цигулка и го приемат. Лично проф. Обрешков му дава благословията си. За да се препитава, бедният студент от Оряхово тръгва да свири нощем по клубовете. С малкото спестени пари, когато не работи, ходи на театър и опера.

През 1941 г. дръзва да се яви на кастинг в Музикалния театър. По-късно чул, че Георги Стаматов основава театрална студия, явил се на прослушването, но от притеснение почти "изпял" "По жицата". Участващите в журито театрални колоси по онова време обаче забелязали скрития талант на оряховчанина и той бил приет.

По-късната кариера на Андрей Чапразов доказва, че те не са сбъркали – Чапразов сe превръща в актьор-легенда и всенароден любимец. Участвал е в над 60 постановки на Народния театър и в 30 игрални филма, където създава незабравими и ярки образи, ненадминати и до днес. Още  преди да почине, Чапразов получава награда за цялостно творчество от Съюза на артистите.