Родолюбиви българи почетоха паметта на Ботевите четници, загинали в местността "Рашов дол" край Лютиброд 

Повече от 100 родолюбиви българи от различни региони на страната се събраха на 3 юни в историческата местност "Рашов дол" край природния феномен "Ритлите", за да почетат паметта на Ботевите четници, загинали на това свято място на 21 май (стар стил) 1876 г. в неравно сражение с редовния турския аскер, черкези и башибозук.

Възпоменателната проява, организатор на която беше Кметство Лютиброд, уважиха заместник-кметът на Община Мездра Нели Минева, председателят на НЧ "Просвета 1925" - гр. Мездра Мирослав Аспарухов, кметът на село Моравица Росен Ценов и др.

Най-възрастните поклонници бяха 83-годишният поет Иван Алексиев от село Лик, бивш инженер-технолог в Пивоварен завод "Леденика" и 80-годишният доайен на туристическото движение в Мездра Борислав Леонкев-Бочи, а най-невръстни - 10-месечната Елени Мута от село Бо̀денец и Ивиана Иванова, на 1 годинка и 9 месеца от Мездра.

"Днес ние мълчаливо пристъпваме към "Рашов дол", към това свещено място, каза в словото си кметът на Лютиброд Елена Коцева. И в своето мълчание се връщаме към онази героична епопея. Този път назад във времето ни е необходим - заради нашата съвест, заради нашето достойнство на българи, заради нашето родолюбие".

Заупокойна молитва за загиналите преди 148 лета 10 Ботеви четници: Георги Апостолов, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил и Нинчо и двете овчарчета от Лютиброд Герго Кьопчев и Петко Цоловски, отслужи отец Аспарух Аспарухов, след което присъстващите почетоха с едноминутно мълчание и падане на колене саможертвата на героите.

Поетичен рецитал под наслов "С Ботев в сърцето" изнесоха младите рецитатори Нора Цветкова, Лилия Костова, Йоана Йолова, Савина и Елена Георгиеви от Група за художествено слово към Център за подкрепа за личностно развитие - Мездра с художествен ръководител Лилия Христова.

По традиция кулминацията на поклонението беше възстановка на последното сражение на Ботевите четници с османлиите, предвождани от черкезина Джамбулет бей. Накрая всички се снимаха за спомен пред кошарата на баба Мария Цоловска, в околностите на която през бунтовната пролет на 1876-та погиват 12-те мъченици за българската свобода.

Възпоменанието завърши с поднасяне на цветя пред мемориалния паметен знак, поставен през 1966 г. в подножието на хайдушкото бранище.

Първото честване в м. "Рашов дол" е организирано през 1932 г., когато панихида отслужва тогавашният Врачански митрополит Паисий в съслужение с архимандрит Флавиан, ректор на Свещеническото училище в Черепиш. Пет години по-късно ученици от Първа мъжка софийска гимназия, водени от писателя Димитър Осинин, поставят медна паметна плоча с текст: "Българийо, сведи глава за почит - пътеката е свята…"

Особено тържествено е честването през 1944 г., когато е издаден специален възпоменателен лист и е представена драмата "Рашов дол” по Вазовия разказ "Една българка”, а по инициатива на тогавашния кмет на Мездра Иван Тошев е образуван фонд "Постройка паметник-параклис на Рашов дол”. Възпоменателната проява е филмирана от пратеник на Щаба на Българската армия.

На следващата година е направена първата възстановка на боя на Ботевите четници с турците.