В Армения днес се произвеждат предсрочни парламентарни избори, насрочени от правителството в опит да сложи край на политическата криза в страната след 6-седмичния въоръжен конфликт с Азербайджан от миналата есен за анклава Нагорни Карабах. На изборите, които започнаха в 8 ч. сутринта, участват 21 партии и четири избирателни блока - партии, спечелили минимум 4% от гласовете, и блокове с 8% или повече, ще влязат в парламента от 101 депутати.
Конфликтът и последвалото споразумение с Азербайджан стана причина премиерът да изгуби много симпатизанти. След примирието премиерът Никол Пашинян бе подложен на натиск да подаде оставка заради условията на споразумението за прекратяване на огъня с Азербайджан. Съгласно споразумението, сключено с посредничеството на Русия, Азербайджан си върна контрола над територии, изгубени по време на войната в началото 90-те години на миналия век.
Пашинян признаваше, че споразумението е катастрофа, но настояваше, че е бил принуден да го подпише, за да предотврати още по-големи човешки и териториални загуби. Вотът днес се очертава оспорван. Според социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" 24,1 процента от избирателите са готови да гласуват за блока на Роберт Кочарян "Алианс Армения", а 23,8 процента - за партията на Пашинян "Граждански договор". Който получи мнозинство в парламента ще избере бъдещия премиер, номиниран от президента на страната.
Армения, на чиято територия има руска военна база, е близък съюзник на Москва, но Пашинян, дошъл на власт след протести срещу корупцията през 2018 г., има по-хладни отношения с Кремъл в сравнение с предшествениците си. "Пожелаваме успешни избори на близкия ни съюзник и партньор", каза в петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Турция, която подкрепи Азербайджан в миналогодишния конфликт, също ще наблюдава внимателно изборите в Армения, предадоха световните агенции.
Основният съперник на Пашинян - Роберт Кочарян - произхожда от спорния регион Нагорни Карабах. Той беше президент на Армения от 1998 г. до 2008 г. и бе обвинен в превишаване на правомощията си, когато през март 2008 г. въведе извънредно положение след спорни избори. Най-малко 10 души бяха убити в последвалите сблъсъци между протестиращи и полицията. В неотдавнашно интервю за руската телевизия "Russia Today" Кочарян обвини арменското ръководство в бездействие по време на миналогодишния конфликт с Азербайджан и обеща да започне преговори за границите на Нагорни Карабах, ако дойде на власт, припомни Ройтерс.