
Демографската криза в бившия Източен блок
Колко от почти 5-те милиона украинци, които са избягали в чужбина, ще се върнат, когато войната най-накрая приключи, пише Politico в свой анализ на Джейми Детмър темата. Това е въпрос, който гложди политиците в страната, които се опитаха да измислят начини украинските бежанци да се върнат у дома. Това занимава и мислите на Ела Либанова, един от водещите украински демографи.
Либанова се опасява, че войната изостря кризата с обезлюдяването, която вече е започнала доста преди руският диктатор Владимир Путин да нареди на войниците си да преминат границата, за да подчинят страна, за която той твърди, че всъщност не съществува. И докато за негова изненада Украйна многократно показа какво може на бойното поле, войната няма да помогне за преодоляване на дългогодишното демографско предизвикателство, пред което страната е изправена.

Преди войната – дори преди анексирането на Крим и окупацията на част от Донбас от Русия през 2014 г. – Украйна преживя обезпокоителен демографски спад. Той също не е сам в своята траектория: след падането на Берлинската стена бившите комунистически страни в Европа са свидетели на драматичен спад на населението. България, Латвия и Литва претърпяха най-рязък спад от над 20%, Естония и Румъния отбелязват спад от 16%, Хърватия от 11% и Унгария от 8%.
Въпреки че голяма част от тези спадове се дължат на младите хора, които напускат за по-добри икономически възможности, друга причина е рязкото намаляване на раждаемостта, особено такъв е случаят с Украйна. "Не сме раждали необходимия брой деца. Смъртността е по-голяма от раждаемостта от 1991 г. насам", каза Либанова в интервю за Politico миналата година.

"Всяко следващо поколение постепенно се свива. И сега, заради войната, има много деца, които трябваше да се родят, но които никога няма да видят бял свят", добави тя. Разбира се, трудовата миграция също усложни дилемата. От 1991 г., годината на независимостта на Украйна, до 2020 г. около 3 милиона от гражданите на страната са станали икономически мигранти, много от които са се насочили към Полша. В крайна сметка около половин милион се върнаха заради последиците от Covid-19", обясни Либанова.

За четвърт век Украйна губи 10 млн. души
Очакваната продължителност на живота в Украйна е най-ниската в Европа, особено за мъжете, поради пушене, алкохол, лошо хранене, работа в токсични среди и висока смъртност от пътни инциденти, каза Либанова. През 1991 г. населението на Украйна е 52 милиона. До 2015 г. тя губи 10 милиона. А сега войната значително влошава демографските перспективи: към 2024 г. ООН изчислява, че населението на Украйна е намаляло до 38 милиона. Всъщност някои демографи рискуват сега да твърдят, че украинците вече са под 30 милиона, ако се броят само контролираните от Украйна райони.
През първата година от войната обаче проучванията както на украински, така и на европейски социолози показваха "розово”, че повечето от избягалите ще се завърнат, като някои оптимистично изчисляваха, че 80% до 90% ще го направят. Либанова никога не се е доверявала на тези прогнози - отначало тя предположи, че Украйна може да се счита за късметлийка, ако дори половината от излезлите зад граница се върнат. "Това би било фантастично", каза тя.
Три години по-късно тя прогнозира, че вероятно възвращаемостта ще бъде по-близо до 30%, подобно на нормата, наблюдавана след Балканските войни от 90-те години. Тя подозира, че обнадеждаващите прогнози са резултат от патриотичния плам, таен от тези, които са избягали, и неудобството да признаят пред когото и да било, включително пред себе си, че може да останат в новите си домове, освен ако не бъдат принудени да напуснат приемните страни.
Песимизмът на Кулеба: "Няма да се върнат"
Бившият министър на външните работи Дмитро Кулеба е още по-песимистично настроен. Малко след като подаде оставка миналата година, той каза на президента Володимир Зеленски, че пред Украйна ще се изправи огромно демографско предизвикателство. "Винаги съм му казвал, но президентът никога не се съгласяваше с мен, че единствената ни надежда е да внасяме хора от други страни", каза Кулеба пред Politico в скорошно интервю.

"Мисля, че повечето украинци, които са избягали, са отишли завинаги и не можем да разчитаме, че ще се върнат. Всяко семейство ще седне и ще състави списък с аргументи в полза на връщането или не. Но пред майките ще стои онзи голям въпрос относно повторното адаптиране на децата им, след като създали нови приятели, научили са езика на новата страна и всъщност вече са се интегрирали", каза той. Освен това, тъй като много от тях вече имат работа, те ще трябва да се съобразяват с възможностите, които са по-добри там, където са, отколкото в Украйна, опитвайки се да се възстанови от войната.
Анекдотични доказателства, събрани от този колумнист, показват, че Кулеба може да е прав. "През последните три години попитах повече от 100 украински бежанци дали планират да се върнат и отговорите им се променяха с течение на времето от първата година на "да", втората година към "може би" и третата година "вероятно не" или категоричното "не".
"Това е огромен проблем", съгласи се опозиционният депутат Микола Княжицки. И той обвинява правителството, че не мисли с перспектива и не прави повече, за да насърчи хората да се върнат на родното място.
"За съжаление, нашето правителство няма никаква програма за подкрепа на хора, които са били разселени в рамките наУкрайна, така че те са имали малък избор, освен да станат бежанци. Правителството не е помогнало с жилища или строителство на апартаменти. А за децата извън Украйна и в училища в други страни не е направено достатъчно, за да се гарантира, че няма да забравят украинския език и историята си, за да се поддържат връзките", заяви опасенията си той пред Politico.
Законодателството, инициирано от Княжицки за разрешаване на тези проблеми, отлежава в парламента повече от година. "Другите законодатели не разбират колко важно е това", се оплака той.
От своя страна Либанова счита за добре, че хората заминаха, когато започна войната. "Това ги спаси. Това удължи живота им, не само защото не бяха убити от бомба, но здравето им ще бъде по-добро за в бъдеще и те ще имат по-дълъг живот", каза тя.
Ако Украйна се провали, нейните демографски перспективи ще бъдат наистина мрачни, особено след като много от жените украински бежанци са в детеродна възраст. Либанова също така очаква, че смъртността ще се влоши през следващите години и не само поради жертвите на бойното поле. "Още повече хора ще умрат от инфаркти и инсулти поради стрес, депресия, лошо хранене и липса на навременна здравна помощ от разбитата медицинска система", каза тя.
Общите загуби е почти невъзможно да се установят, но Либанова изчислява, че до 2030 г. населението на Украйна няма да надхвърли много над 30 милиона.