Демонстранти и полиция влязоха в сблъсъци за втора поредна вечер в грузинската столица

По данни на министерството на вътрешните работи 77 са общо задържаните по време на първите сблъсъци във вторник вечерта

Сблъсъците в Грузия
Сблъсъците в Грузия Източник: Twitter

Демонстранти и полиция влязоха в сблъсъци за втора поредна вечер по време на антиправителствените протести в грузинската столица, предадоха агенциите. Снощи органите на реда отново използваха сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, за да разпръснат протестите срещу така наречения закон за чуждестранните агенти, който според критиците му тласка страната към авторитаризъм.

 

В разгонването на демонстрантите участваха стотици полицаи, които бяха струпани по улиците около сградата на парламента. За разлика от сблъсъците предишната вечер този път нямаше хвърляне на коктейли "Молотов" и камъни от страна на демонстрантите, макар че най-малко една кола на силите на реда беше преобърната.

 

Разнеслият се сълзотворен газ над централния столичен булевард "Руставели", където се намира парламента, накара поне част от хилядите демонстранти да се оттеглят. Протестът започна още следобеда с шествие по "Руставели" към сградата на парламента по случай Международния ден на жената.

 

Вечерта пред парламента се бяха събрали хиляди хора със знамена на Грузия и ЕС и скандираха "Не на руския закон". Репортери на Ройтерс чуха множеството, което се стече на улицата пред парламента и препречи движението, да пее химните на Грузия, Украйна и Евросъюза.

 

По данни на министерството на вътрешните работи 77 са общо задържаните по време на първите сблъсъци във вторник вечерта, които избухнаха след приемането на закона на първо четене. Нормативният акт предвижда организации, получаващи повече от 20 процента от финансирането си от чужбина, да бъдат задължени да се регистрират като "чуждестранни агенти", в противен случай да им се налагат значителни глоби.

 

Управляващата партия "Грузинска мечта" казва, че при написването на закона е използван като образец аналогичен американски нормативен акт, съществуващ от 30-те години на миналия век. Според опоненти на законопроекта като президента Саломе Зурабишвили той напомня на закон, който Русия прие през 2012 г., който беше използван срещу критици на властта, и може да навреди на шансовете на Грузия да влезе в ЕС.

 

В интервю за CNN Зурабишвили призова властите да се въздържат от употреба на сила срещу демонстрантите и окачестви Грузия като жертва на агресия от страна на Москва, която по думите ѝ е решена да запази влиянието си в региона на Кавказ. "Очевидно Русия няма да се откаже лесно, но тя губи войната си в Украйна", каза тя.

 

Миналата година ЕС попари надеждите на Грузия за получаване на статут на страна кандидатка за членство с мотива, че Тбилиси трябва да ускори реформите в области като върховенството на закона.

 

"Новият закон влиза в пряко противоречие с обявените стремежи от грузинските власти за получаване на статут на страна кандидат за присъединяване към ЕС", заявиха евродепутатите Мария Калюранд и Свен Миксер, които са важни фигури в отношенията между ЕС и Грузия. "Целта на новия закон е под прикритието на създаването на прозрачност да стигматизира дейността на организациите на гражданското общество и медиите$=

 

Във вторник водачите на протеста призоваваха демонстрантите да не дават на депутатите да влизат в сградата на парламента, докато мярката не бъде оттеглена. За сряда бяха насрочени парламентарни разисквания по нея, но според местни медии дебатите са отложени. Вчера председателят на парламента Шалва Папуашвили поиска законът да бъде оценен от Венецианската комисия.

 

Зурабишвили обяви, че ще наложи вето на закона, докато според вносителите му той е нужен за осигуряване на по-голяма прозрачност в дейността на организациите, финансирани от чужди държави. Парламентът може да отхвърли ветото.

 

Въпросът с приемането на закона задълбочи противоречията между управляващите от "Грузинска мечта" и Зурабишвили, която е проеевропейски политик и бивш представител на тази партия, който обаче се разграничи от нея, след като през 2018 г. беше избрана за държавен глава с нейна подкрепа.

Още от "Светът"

Последни новини

Най-четени