"Дивангейт 2" по време на срещата на върха ЕС-АС

В края на миналата седмица световното внимание бе фокусирано върху извънредната среща на върха на лидерите на ЕС заради Украйна. Така че последвалата я двудневна среща на върха Европейски съюз-Африкански съюз (ЕС-АС) премина леко в сянка. Но един инцидент в началото на форума не остана незабелязан. В началото на шестата среща на върха на двата континентални съюза домакините от Брюксел, а именно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и президентът на Франция – страната, ротационен европейски председател за шест месеца - Еманюел Макрон, посрещаха гостите от Африка. Всеки гост се ръкуваше с тримата лидери и после позираше с тях за протоколна официална снимка. Нещата вървяха добре, докато не се появи министърът на външните работи на Уганда, отбелязва италианската новинарска телевизия Ти Джи Ком 24. Министър Абубакер Джедже Одонго, представляващ страната си на срещата на върха, подмина  без изобщо да обърне внимание на Урсула фон дер Лайен, сякаш я възприе като обикновена хостеса, и се насочи директно за ръкостискане с Шарл Мишел и Еманюел Макрон. Фон дер Лайен се усмихна, но случилото се я постави в неудобно положение. 

Сцената напомни на инцидента от април  миналата година по време на визита на Фон дер Лайен и Мишел в Турция  за среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Тогава се оказа, че в залата,  в която трябваше да се проведе разговорът,  имаше два стола, на които се настаниха турският лидер и Мишел, а Фон дер Лайен нямаше друг избор освен да седне на дивана, сякаш е придружителка  на Мишел, а не с равен ранг на него. Тогава инцидентът, известен като "Софагейт" или "Дивангейт" породи полемика. Мишел  бе упрекнат, че е побързал да седне на стола, а не го е преотстъпил на Фон дер Лайен, или не е настоял да донесат и друг стол. 

Сега инцидентът с угандийския външен министър, пренебрегнал ръкуване с Фон дер Лайен, беше наречен "Софагейт 2" или "Дивангейт 2".  Този път обаче двамата мъже, с които побърза да се ръкува топ дипломатът на Уганда, след кратка размяна на реплики с него се сетиха да му посочат и Фон дер Лайен, сякаш приканяйки го да отиде да размени все пак няколко думи с нея, нещо, което той в крайна сметка направи, но без да се ръкува с нея. 

Това пренебрежение, дошло дори не от държавен лидер, какъвто беше случаят преди с Ердоган, а от министър спрямо шефката на Европейската комисия идва в момент, в който африканските страни много добре би трябвало да знаят коя е Фон дер Лайен.  На 10 февруари тя беше в Сенегал. В столицата  Дакар тя се срещна със сенегалския президент Маки Сал, който е ротационен председател на АС. На обща пресконференция с него тя с гордост обяви, че ЕС ще отпусне 150 милиарда евро по програма, наречена  "Африка-Европа". Програмата е част от  глобалната инициатива на ЕС "Глобален портал", целяща да се превърне в противотежест на глобалната китайска инициатива "Един пояс, един път" и известна също като "Нов път на коприната" или "Нови пътища на коприната". "Глобален портал" би трябвало да мобилизира до 300 милиарда евро държавни и частни средства до 2027 г. за инфраструктурни проекти по света, припомня Франс прес.

Средствата, които ще бъдат отделени от него за Африка, ще бъдат предназначени за възобновяеми енергии, за намаляване на риска от природни бедствия, за достъп на африканците до интернет, за транспорта, за производството на ваксини и за образованието, се посочва в документ на ЕК, разпространен по време на визитата на  Фон дер Лайен в Дакар. Още тогава тя каза, че на предстоящата среща на върха ЕС-АС в центъра на дискусиите ще бъдат именно многомилиардните инвестиции, които планира Брюксел на африканския континент. В Дакар Фон дер Лайен подчерта, че в областта на инвестициите Европа е най-надеждният партньор  за Африка, а също и най-значимият.  Тя подчерта, че стратегията "Глобален портал" се придържа към ценностите, към които и Европа, и Африка са привързани, а именно прозрачността, устойчивото развитие, доброто управление и грижата за благосъстоянието на народите.

Планът за отпускане на 150 милиарда евро под формата на инвестиции за Африка бе потвърден на срещата на ЕС с АС на 17 и 18 февруари, както се и очакваше. Но дали парите, които ЕС предвижда за Африка по своята глобална инициатива ще стигнат, пита ДПА.  Континентът е изправен пред редица предизвикателства. Според сенегалския президент Африка има нужда от 130 до 170 милиарда долара инвестиции на година. Едно от предизвикателствата за Африка е това, че над 600  милиона африканци и днес остават без електричество, припомня Франс прес. Африка освен това иска Европа да запази финансирането за разработване на газови находища, което ще е в подкрепа и на индустриализация на континента и ще позволи универсален достъп до електричество.  А на конференцията за климата миналата година в Шотландия двайсетина страни, сред които и Франция (ротационният председател на ЕС сега), изразиха намерение да преустановят до края на настоящата година финансирането в чужбина на проекти, свързани с енергии от изкопаеми горива, без в тях да са предвидени техники за улавяне на въглерода.

Все още не са събрани дори и 150-те милиарда евро за инвестиции за Африка по програмата "Африка-Европа" от инициативата  "Глобален портал". Източници от германското правителство казаха, че 36 милиарда евро ще дойдат от бюджета на ЕС, 53 милиарда евро - под формата на кредитни гаранции, а 20 милиарда евро ще бъдат внесени от страните членки на ЕС. Останалите 49 милиарда евро ще бъдат набавени от частния сектор, поясни в петък ДПА. Самата ЕК все още не е направила официално такава разбивка. Така че много ще зависи в тази насока именно от Урсула фон дер Лайен, шефката на ЕК, пренебрегната на важен форум от угандийския министър.

Пренебрегването на Фон дер Лайен поставя обаче и друг въпрос. Извън ЕС като че ли си остава трудно да се възприеме дихотомията по европейските върхове. Светът сякаш очаква ЕС да има едно лице и един глас. А сега ЕС говори и с гласа на Фон дер Лайен, и с гласа на Мишел. Когато към тях се добави и лидер със силно присъствие и излъчване, като например Макрон, който е още по-активен на международната сцена от началото на френското европредседателство, тогава  се получава истинско тригласие. Вярно и трите гласа формулират координирана позиция, като например тази по адрес на Русия в настоящото напрежение заради Украйна, но все пак светът би се чувствал  по-комфортно в дискусиите с един събеседник от ЕС. Особено в момент, в който ЕС се бори за влияние в различни точки по света, например в Африка. Там в тази надпревара участват и Русия, и Китай, и Турция, а също и САЩ.  

В последно време на континента не са идвали лидерите на Русия и САЩ, а само техните външни министри – Сергей Лавров и Антъни Блинкън. Китайският президент Си Цзинпин беше на обиколка в Африка през 2018 г., а неговия външен министър Ван И беше пратен на обиколка из континента миналата година. Турският президент вчера замина на обиколка в няколко африкански страни. Вчера за Африка отпътува и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. А когато Ангела Меркел беше канцлер на Германия и в тази си роля мнозина я възприемаха като неформална лидерка на ЕС, тя също посети Африка на няколко пъти. Африка следователно е свикнала да посреща  и да разговаря с по един събеседник от дадена страна. Освен това АС говори винаги с гласа на президента на страната ротационен председател на съюза и очаква от ЕС също един събеседник.

Но свикнала или не на многогласието от страна на ЕС, Африка, както каза тези дни Маки Сал, има интерес да работи заедно с Европа. Защото конкурентите на Европа в Африка – Русия и Китай са често пъти обвинявани, че са по-малко взискателни по отношение на защитата на околната среда и на правата на човека. А неотдавна в интервю за Франс прес Урсула фон дер Лайен заяви, че често пъти чуждите инвестиции в Африка имат скрита цена, една финансова, политическа, екологична и социална цена, която понякога е много тежка.  Тя визираше връзките на зависимост, които могат да се установят посредством чуждите инвестиции, което бе разтълкувано и като вероятен намек за натрупаните дългове на Африка към китайски заемодатели. Така че ако Африка иска да събеседва с един държащ на прозрачността, устойчивото развитие, доброто управление и грижата за благосъстоянието на народите събеседник, както описва Фон дер Лайен ЕС, то Африка трябва да се опита да свикне с дихотомията и многогласието по върховете на европейската власт. 

А властовите елити в евроблока може би трябва да се замислят дали въпросът за тази дихотомия, а както е сега и с това тригласие (Фон дер Лайен, Мишел и Макрон) не трябва да бъде част от дискутираните дълбоки реформи на ЕС, за които все се споменава в политически речи, най-често с приближаването на избори, като например френските президентски избори или пък изборите за Европейски парламентарни.