Египет планира високотехнологичен скок с новата си столица

Махмуд Мурад и Айдън Люис, Ройтерс

В новата египетска столица в покрайнините на Кайро, жителите ще използват "умни" магнитни карти и приложения на телефоните си, за да отключват врати, да извършват плащания и да сърфират в мрежата през обществен безжичен интернет, идващ от уличните сълбове.

Мрежа от най-малко 6000 камери ще наблюдава какво се случва на всички улици, ще проследява пешеходци и превозни средства, за да регулира трафика, и ще отчита подозрителна дейност.

Проектът за "умния град" е на светлинни години от някои райони от сегашната простираща се нашироко столица на Египет, където остарялата инфраструктура води до неравномерно покритие на мобилния и интернет сигнал, където портиерите от застроените един до друг жилищни блокове формират човешка мрежа от съгледвачи, а административните задачи костват на хората часове висене по опашките.

Градът, който се строи от нулата в пустинята и засега се нарича Новата административна столица, по проект трябва да побере 6,5 милиона жители и се очаква да отвори врати за първите си градски служители по-късно тази година.

Не е ясно доколко центърът на тежестта в Египет ще се премести от Кайро към новата столица, която се намира на 45 километра от реката Нил. За много обикновени египтяни, които от поколения смятат оживения град за свой дом, самото преместване, както и цената му, биха били немислими.

Но на тези, които се решат на промяната, е обещано да могат да използват единно приложение, за да плащат сметките си за комунални услуги, да получават достъп до местни услуги и да подават оплаквания и сигнали за проблеми.

Служители казват, че напредналите технологични системи ще помогнат за намаляването на загубите, чрез засичане на течове и други повреди и като позволят на жителите да следят какво количество вода и електричество потребяват.

"През мобилното си приложение, гражданинът ще може да управлява всички аспекти на живота си от своя мобилен телефон", каза Мохамед Халил, ръководител на технологичното звено към притежаваната от военни и от правителството компания "Административната столица за градско развитие", която изгражда новата столица.

Властите планират да повторят и синхронизират технологията и при други проекти за развитие, отстоявани от президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси, за който новият град е водещ проект.

"Този модел се прилага при всичките 14 нови града, които са в процес на създаване сега. Една от нашите цели е интеграцията на градовете", каза Халил.

Според някои египтяни новата столица е за привилегирования елит в страна, в която почти една трета от населението живее под прага на бедност. Други смятат, че технологичният напредък е трябвало да се случи отдавна.

"Всичко това е много полезно за гражданина", каза Тарк Хабиб, 53-годишен търговец, който коментира всичко това в центъра на Кайро на фона на изпразването на Мугама, монолитната и известна с хаотичността си централа на египетската бюрокрация през последните десетилетия.

Технологичните и комуникационни договори за новата столица възлизат на общо 640 милиона долара, но тази сума може да достигне 900 милиона долара на по-късен етап, каза Халил. Сред партньорите са фирми като "Хуавей", "Ориндж" и "Мастъркард".

Система за наблюдение, разработена от "Хъниуел", ще "следи тълпите и задръстванията, ще засича кражби, ще наблюдава подозрителни хора или предмети и ще задейства автоматична тревога при извънредни ситуации", казва компанията.

И докато работата по строителството продължава, тепърва предстои да се види какво е нивото на контрол и дали има повод за загриженост.

Служители казват, че технологията за наблюдение ще е насочена към засичане на престъпления и подобряване на сигурността и, че събраната информация ще бъде защитена от законите в Египет и международните стандарти.

Въпреки това Египет беше сцена на мащабни репресии на дисидентите при режима на Сиси. Репресивните мерки включваха контрол върху дейността в интернет, проверки на място по улиците, практическа забрана на протестите и постоянно подновяване на извънредното положение.

Засиленото наблюдение би могло да улесни идентификацията на дисиденти, но "Аз не виждам какво би променило това отвъд нещата, които те (властите - бел. ред.) вече правят и които са много обширни", каза Стивън Фелдстийн, старши научен сътрудник във Фондация Карнеги за международен мир във Вашингтон и автор на книга за дигиталната репресия.