ЕП: Външната политика на Москва е агресивна и ревизионистична, подготвя почвата за намеса в чужди държави

Москва да върне архивите на България, пише още в резолюцията

Европейски парламент
Европейски парламент Източник: Zonanews

Европейският парламент прие важна резолюция за политическите отношения между ЕС и Русия. Текстът заявява ясна подкрепа за руското гражданско и демократично общество, като прави разграничение между руското правителство и руския народ. Резолюцията беше приета с огромно мнозинство: 494 гласа "за", 103 гласа "против" и 72 гласа "въздържал се".

 

Документът призовава за единен отговор на враждебните политики на Кремъл и противодействие на незаконните действия на руските тайни служби на територията на България, Чехия и др., които нарушават суверенитета и представляват сериозна намеса във вътрешните работи на тези държави. По предложение на българския евродепутат Андрей Ковачев беше приета и поправка, с която поставяме въпроса за заграбените от армията на Сталин през 1944-1945 г. архиви на страните от Централна и Източна Европа. Въпреки многократните контакти на междуправителствено ниво през последните повече от 20 години, Русия все още не гарантира свободен и безпрепятствен достъп до така наречените "трофейни архиви", които са били прехвърлени в Москва от окупираните територии, съобщава БГНЕС.

 

От България са изнесени в СССР след 9 септември 1944 г. архиви от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, лични архиви на български политици. Този въпрос е повдиган също в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от ръководителите на българската делегация Димитър Главчев (ГЕРБ) и преди това Лъчезар Тошев (СДС). Тези текстове не бяха подкрепени от евродепутатите от БСП, които гласуваха против цялата резолюция и изобщо не участваха в гласуването на текстовете за "трофейните архиви".

 

В резолюцията се подчертава, че Русия продължава да извършва дейности в няколко части на света, включително в Западните Балкани който включва потенциални нови държави – членки на ЕС, се характеризира със силно присъствие на Русия, особено в Сърбия. "През 2016 г. в Черна гора руската военна разузнавателна служба (ГРУ) участва в опити за отхвърляне на парламента на държавата, за убийство на министър-председателя и за поставяне на русофилско правителство, настроено против НАТО, с цел предотвратяване на присъединяването на Черна гора в НАТО", пише още в документа.

 

В текста се подчертава, че режимът в Кремъл вероятно е използвал активни членове на руските разузнавателни служби в две експлозии в склад за боеприпаси през 2014 г., при която загинаха двама чешки граждани и бяха причинени големи материални щети; като има предвид, че същите служители на ГРУ са отговорни и за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство през 2018 г., при който беше използвано нервнопаралитичното вещество за военни цели "Новичок"; като има предвид, че служители на ГРУ също бяха обвинени в опит за убийство на Емилиян Гебрев, собственик на оръжейна фабрика, и на още двама души в България през 2015 г., както и в убийството на Зелимхан Хангошвили, убит през 2019 г. в Берлин от руски агенти; като има предвид, че незаконните действия на режима на Кремъл на територията на Чехия, България и много други държави членки, Обединеното кралство и държави от Източното партньорство е сериозно нарушение на техния суверенитет; като има предвид, че режимът в Кремъл не оказва съдействие при разследването на тези престъпления и осигурява подслон на основните заподозрени лица.

 

Русия прилага неприятелската концепция "Руски свят", за да подготви почвата за намесата си в чужди държави в защита на руски сънародници. "Руският свят" се популяризира от държавни медийни източници, като например Russia Today и Sputnik на родните езици на държавите – членки на ЕС. Пандемията от COVID-19 се използва от пропагандната машина на Кремъл за засилване на разделение сред държавите – членки на ЕС, за представяне на ЕС като неспособен да се справи с пандемията, за разпространяване на съмнения относно ваксините, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, за разубеждаване на гражданите на ЕС да се ваксинират и за реабилитиране на имиджа на Русия в очите на населението на ЕС, по-специално чрез популяризиране на ваксината "Sputnik V".

 

Свободата на медиите в Русия се влошава бързо, тъй като руското правителство ускори своята дългогодишна кампания за потискане на гражданското общество и независимия печат и заплашва организации като "Медуза", радио "Свободна Европа"/радио "Свобода", VTimes.

 

Стратегията на ЕС следва да бъде съсредоточена върху принципите на "отпор, ограничаване и сътрудничество", които са насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба със заплахите от Кремъл, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа "демокрацията на първо място".

 

Единството между държавите – членки на ЕС, е най-добрата политика за възпиране на Русия от предприемането на дестабилизиращи и подривни действия в Европа. ЕС трябва да извърши основна реформа на своята външна политика, за да покаже убедително своята амбиция като влиятелен фактор от световно значение и способността си да взема своевременни решения и да предприема решителни действия в областта на външната политика, включително посредством разширяване на правомощията на Европейската служба за външна дейност и ЗП/ВП, действащи от името на ЕС, посредством отмяна на единодушието по въпросите на външната политика и повишаване на капацитета си за стратегическо прогнозиране и действия. ЕС следва да укрепи ролята си като глобален участник, както и капацитета на институциите на ЕС, за да не позволява на Русия да продължава с политиката на двустранност на отношенията с държави от ЕС, тъй като Брюксел следва да бъде единствената столица, където се вземат ключови решения относно отношенията между ЕС и Русия.

 

ЕС, заедно с НАТО и международните партньори, следва да възпира Русия, за да поддържа мира и стабилността в Европа и извън нея, включително като засили собствените си отбранителни способности и като настоява руските органи да не се намесват в източното и южното съседство на ЕС. По-специално, ЕС следва да изиска – включително пред ЕС и международни организации като ОССЕ или ООН – Русия да се ангажира с разрешаването на текущите конфликти и с предотвратяването на бъдещи конфликти, като се започне с връщането на окупираните и незаконно анексираните територии в региона на Източното партньорство в съответствие с техните международно признати граници и като се зачитат европейските, евроатлантическите и демократичните избори на държавите, пише още в резолюцията.

 

Външната политика на руския президент Владимир Путин очевидно е агресивна и ревизионистична, тъй като той иска да бъде възприеман като защитник на руските интереси и се опитва да придобие контрол над територии, които счита за изгубени след разпадането на Съветския съюз, и отвъд тях. Целите на режима на президента Путин включват и следните елементи: да се утвърди авторитета на Русия като велика сила, да се консолидира намесата на режима в държавите от бившия Съветски съюз и извън тях, да се постави суверенитетът на влиятелните държави над правото на суверенитет на други държави. Режимът в Москва иска да се използва идеята за защита на етническите руснаци в чужбина като оправдание за хибридна война и дезинформация, да се използват зоните на замразени конфликти като стратегически елемент за намеса в засегнатите държави и за предотвратяване на сближаването им с ЕС и НАТО и да се използват енергийни ресурси и незаконни практики за изпиране на пари като инструмент за манипулация и изнудване, пише в резолюцията, която съдържа 30 страници. В нея се подчертава, че властите в Русия искат да се подкопаят моделът на либерална демокрация и да се представя Русия като морално превъзхождаща Запада и да се потиска демокрацията, демократичната опозиция и правото на хората да изразяват свободната си воля в Русия.

 

Режимът на президента Путин отхвърля по-специално многостранното сътрудничество и основания на правовата държава международен ред, пренебрегва международното право, включително принципите, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., както е видно, наред с другото, от конституционните изменения от 2020 г., чийто процес на приемане беше определен от Европейската комисия за демокрация чрез право ("Венецианската комисия") като "очевидно неподходящ" и наруши както руското законодателство, така и задълженията на Русия спрямо ОССЕ, пише в документа. Русия не е изпълнила над хиляда решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Настоящият руски режим заплашва мира и сигурността в Европа като продължава да извършва системни нарушения на правата на човека спрямо своя народ и да проявява агресивно поведение във външната си политика, което включва, но не се ограничава само само до мащабни военни учения и струпване на военни сили, незаконната и ожесточена окупация и анексирането на Крим. Нарушаването на териториалната цялост и дестабилизирането на Украйна, Грузия и Република Молдова, подклаждане на замразени конфликти и неспазване на споразуменията за прекратяване на огъня в Грузия и Украйна, предполагаеми терористични актове на територията на държави – членки на ЕС, като Чехия и кибератаки и атаки срещу чувствителна инфраструктура в държавите – членки на ЕС.

 

Режимът на Путин нарушава международното право, намесва се в избори, нарушава морското и въздушното пространство на държавите в регионите на Балтийско море и Черно море. Липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. насам, накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае основания на правила международен ред и стабилността в Европа и в други части на света. Руската администрация продължава да трупа запаси от бойни оръжия и да разполага войски в близост до границите на ЕС в Калининградския анклав, се казва още в документа. 

Още от "Светът"

Последни новини

Най-четени