ЕС започна подготовката за отказ от единодушното вземане на решения заради Унгария

Десетте държави членки на ЕС са предложили да се промени процедурата за вземане на решения в областта на външната политика - от принцип на единодушие към одобрение с квалифицирано мнозинство, съобщава Bloomberg, позовавайки се на документ. Авторите му смятат, че подобна стъпка ще позволи да се действа по-бързо и ще лиши отделни държави от възможността да блокират мерки, подкрепяни от почти всички членове на асоциацията.

Причината е позицията на Унгария, която отвреме-навреме се противопоставя на инициативите за Украйна: не ѝ позволява да разпределя средства и ѝ пречи да се присъедини към ЕС. Това води до напрегнати дипломатически спорове и продължителни преговори, включително по въпроси като разширяването на санкциите срещу Русия.

Раздразнението на европейските страни продължава да расте. На 29 август Унгария отказа да подпише декларация, осъждаща руския удар в Киев, при който загинаха 25 души, включително четири деца, и беше повредена сграда на ЕС. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас заяви, че Унгария продължава да блокира отпускането на 6,6 млрд. евро от фонда за мир. С тези пари се възстановяват на членовете на ЕС разходите за американското оръжие, прехвърлено на Украйна. Калас отбеляза, че средствата е можело да бъдат използвани като част от инициативата, договорена с НАТО и президента на САЩ Доналд Тръмп.

"Днес всички държави повдигнаха въпроса за отблокирането. Не е задължително да участвате в него, но оставете другите да го направят", каза Калас и добави, че Унгария е отхвърлила различни "изходи", които ЕС е предложил.

Нежеланието на унгарския министър-председател Виктор Орбан да допусне Украйна в ЕС наложи личната намеса на Тръмп. Американският лидер му се обади след срещата в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски и европейските съюзници на 18 август. Източници на Politico от дипломатическите среди заявиха, че Тръмп е успял да убеди Орбан да не възпрепятства европейската интеграция на Украйна.

Самият Орбан неотдавна заяви, че Унгария може да напусне ЕС, ако членството престане да бъде изгодно за нея. Той заяви, че икономическият съюз се е превърнал в "политически проект", който налага на страните "участие във войната" и програма за равенство между половете. В същото време добави, че засега възнамерява да се "бори за промяна отвътре".

Унгария продължава да бъде зависима от руските въглеводороди. През юли тя е внесла петрол на стойност 200 млн. евро чрез петролопровода "Дружба", изчислиха анализаторите от SREA. Унгария получава и газ от Газпром (за 285 млн. евро през юли), което я прави най-големият купувач на руски въглеводороди в Европа.

През август ВСУ извършиха серия от нападения срещу съоръженията на "Дружба", нарушавайки доставкит ена руски петрол за Унгария и Словакия, след което Орбан обеща на Киев "дългосрочни последствия". От своя страна министърът на външните работи Петер Сиярто заплаши да прекрати доставките на електроенергия за Украйна, която изпитва недостиг на мощности поради редовните руски удари по критичната инфраструктура.