Европа започна да се готви за руска инвазия тази година

Според последните прогнози на европейски разузнавателни и военни служители, Русия ще бъде готова да атакува НАТО до 2029 г. Според The ​​Wall Street Journal обаче оценките напоследък се промениха: все по-вероятно е военна операция да се проведе много по-рано - преди Европа, която увеличава инвестициите си в отбрана, да е готова да предприеме пълномащабен отговор.

"Смятаме, че Русия ще може да прехвърли голям брой войски (към границите на НАТО, бел. ред.) в рамките на една година", каза нидерландският министър на отбраната Рубен Брекелманс в интервю за Wall Street Journal. "Виждаме, че те вече увеличават стратегическите си запаси, изграждат присъствието и оръжията си по границите на НАТО", заяви още той.

Дори без мирно споразумение за Украйна, Русия би могла незабавно да освободи до 200 000 войници, просто като премине от настъпателни операции към задържане на позиции на украинския фронт, според някои европейски служители и анализатори по сигурността. През декември германската медийна компания Welt организира така наречените военни игри в Берлин, в които участваха 16 бивши политици, чиновници, германски и натовски военни, както и експерти.

Сценарият предвиждаше руско нахлуване в Литва на 27 октомври 2026 г. Под претекст за хуманитарна криза в Калининградска област, сила от 15 000 войници превзе литовския град Мариямполе, ключов транспортен възел близо до т. нар. Сувалкски проход - приблизително 100-километров участък от литовско-полската граница, простиращ се от Беларус до Калининградска област. Сувалкският проход традиционно се смята за една от основните потенциални цели на Русия на източния фланг на НАТО. Участниците във военното учение, проведено в университета на Бундесвера в Хамбург, бяха разделени на два отбора: "сините" (германското правителство), водени от Петер Таубер, бивш генерален секретар на сега управляващия Християндемократически съюз (ХДС), играеха ролята на германския канцлер; и "червените" (Русия), водени от Александър Габуев, директор на Центъра за руски и евразийски изследвания "Карнеги Берлин", играеха ролята на руския президент.

Представянето на Москва на инвазията ѝ като хуманитарна мисия позволи на американския президент да откаже да се придържа към член 5 от Хартата на НАТО за колективна отбрана. Германските власти се поколебаха, а Полша, въпреки мобилизацията си, не изпрати войски в Литва. Германска бригада (все още с много слаб състав), разположена в бившата съветска република, не успя да помогне на литовците, отчасти защото руски дронове бяха поставили мини по пътищата, водещи от базата ѝ. В крайна сметка "червеният" екип успя да си осигури господстващо положение в балтийските държави само за няколко дни, започвайки инвазия със сила от само 15 000 войници и разрушавайки доверието в НАТО, чиито членове не успяха да представят единен фронт. Базираният във Виена военен експерт Франц-Стефан Гади, който говори от името на руския началник на Генералния щаб, обясни: "Възпирането зависи не само от способностите, но и от това какво мисли врагът за нашата решителност. В тази военна игра моите "руски колеги" и аз знаехме: Германия ще се поколебае. И това беше достатъчно, за да спечелим".

"Руснаците постигнаха повечето си цели, без да ангажират значителни сили", отбеляза полският анализатор по сигурността Бартломей Кот, който играеше ролята на полски министър-председател. В действителност подобен сценарий може да бъде избегнат благодарение на предупрежденията на разузнаването, твърди контраадмирал Гедрюс Пременецкас, началник на литовския Генерален щаб.

Преди руската инвазия в Украйна имаше достатъчно информация, че Владимир Путин сериозно обмисля разполагането на войски. Съединените щати предупреждаваха за това непрекъснато от ноември, а украинските въоръжени сили имаха възможност да подготвят и предотвратят тридневен блицкриг. Освен това, дори без съюзници, литовската армия – 17 000 войници в мирно време и 58 000 след незабавна мобилизация – би могла да отблъсне атака срещу Мариямполе, смята Пременецкас. Москва, твърди той, също трябва да вземе предвид рисковете: за Русия би било трудно да задържи Калининград и ако предприеме такава атака, НАТО трябва да заяви много ясно, че Русия ще загуби Калининград.

Европейски чиновници и експерти обаче посочват, че Русия вече е пренастроила икономиката си на военен ритъм, а програмата ѝ за превъоръжаване и обучение на резервисти далеч надхвърля нуждите на украинската кампания. Например, тя продължава да произвежда съвременни танкове Т-90, но те вече не се изпращат на украинския фронт. Стратезите на НАТО са обезпокоени и от военните планове на Русия за шведските, финландските и датските острови в Балтийско море, части от Полша и северните части на Норвегия и Финландия, отбелязва The Wall Street Journal, както и от възможността за атаки срещу европейска стратегическа инфраструктура – ​​чак до холандското пристанище Ротердам в Западна Европа, където се очаква да пристигнат подкрепления от страни, които не са част от НАТО, в случай на военен конфликт.

Някои обаче призовават да не се преувеличават тези възможности, предвид четиригодишната война в Украйна, в която Русия е загубила повече от милион души. Финландският президент Александър Стуб заяви пред Wall Street Journal: "Путин се провали в почти всичко. Той дори не се е опитал да направи нещо конкретно срещу НАТО, защото не може да успее в Украйна. Така че, възможностите на Русия не бива да се надценяват".