Европейските лидери обсъждат разширяването на ЕС на среща в Словения

Разширяването на ЕС към Западните Балкани и бъдещето на Съюза - тези два въпроса ще обсъждат в Словения днес премиери и президенти от страните-членки, Балканите и представители на ЕС. Президентът Румен Радев ще представлява България. Темата за евроинтеграцията на Република Северна Македония и Албания ще бъде сред основните днес на 16-тия Бледски стратегически форум, значима ежегодна външнополитическа инициатива на Словения. Страната понастоящем е предсадетел на Съвета на ЕС.

Форумът ще събере 14 премиери, 3-ма президенти, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейския парламент Давид Сасоли, десетки бивши премиери и настоящи експерти, за да обсъдят три теми: бъдещето на Европа, разширяването към Западните Балкани и постпандемичното възстановяване. Румен Радев ще представлява България. Той ще участва в дискусия за разширяването на ЕС заедно с премиерите на Република Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи. Радев ще има преди това три двустранни срещи: с Шарл Мишел, с еврокомисаря Вархеи и със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Матю Бойс.

Очаква се в разговорите да бъде повдигнат въпросът за отказа на България да подкрепи преговорната рамка на Скопие с ЕС през ноември през миналата година и юни т. г. Българската позиция е ясна още от септември 2019 г., когато се проведе консултативната среща за отношенията ни с РСМ при президента и последвалата Рамкова позиция, гласувана от Парламента. Тази позиция беше препотвърдена и на последната дипломатическа совалка на премиера Зоран Заев в София през юни. София настоява Скопие да изпълнява стриктно задълженията си по Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., да адаптира учебниците и учебните си програми, да бъде отбелязан съществен напредък в работата на Смесената мултидисциплинарна историческа комисия тъй като буксува работата да бъде прекратен езика на омразата към страната ни. Освен това Скопие трябва да се откаже от териториални и малцинствени претенции и да потвърди пред ООН, че краткото име Северна Македония се отнася само до политическия субект.

През юни отново МВнР - след визитата на Заев - повтори, че сред основните цели на българската външна политика е подкрепата за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и че трябва да бъдат намерени взаимно изгодни решения на предизвикателствата пред София и Скопие. Отношенията между двете страни са обострени и от поредица вандалски прояви в Република Северна Македония. През изминалите няколко месеца три пъти български знамена бяха палени от граждани на югозападната ни съседка, два пъти беше осквернен паметника на загиналите в Охридското езеро българи. Последният инцидент е отпреди няколко дни, когато знамето пред търговското ни представителство към консулството ни в Битоля е било свалено, след което последва протестна нота от нашето Външно министерство.

Срещите тук идват и на фона на гласуваната от Събранието на Република Северна Македония декларация с червени линии, от които страната няма да отстъпи като езика и идентичността. Според страната, те не са и няма да бъдат обект на преговори с България. Темата за разширяването към Западните Балкани е сред приоритетите за словенското председателство, което си е поставило за цел да отпуши процеса до края на годината, след като португалското не успя. Западните Балкани са стратегически приоритет за ЕС и заради все по-засилващото се влияние на Русия и Китай в региона.