Фон дер Лайен: Отказът на Европа от ядрената енергия беше стратегическа грешка

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че отдалечаването на Европа от ядрената енергия е било "стратегическа грешка", тъй като скокът в цените на петрола отново поставя въпроса за енергийната уязвимост на Европейския съюз. На среща на върха за ядрената енергетика в Париж тя подкрепи по-широкото използване на атомната енергия и заяви, че ЕС ще насърчава инвестиции в "иновативни ядрени технологии".

"Беше стратегическа грешка Европа да се откаже от надежден и достъпен източник на електроенергия с ниски емисии", каза Фон дер Лайен. Военните удари на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите атаки на Техеран в района на Персийския залив разтърсиха глобалните енергийни и транспортни пазари, като почти парализираха трафика през стратегически важния Ормузки проток.

Въпреки това европейски представители отбелязват, че ситуацията все още не е достигнала мащаба на енергийната криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Конфликтът обаче отново изостри дебата за зависимостта на ЕС от външни енергийни доставки и за високите енергийни разходи, които според европейската индустрия подкопават конкурентоспособността спрямо Азия и Северна Америка.

"При изкопаемите горива сме напълно зависими от скъп и нестабилен внос. Това ни поставя в структурно неблагоприятно положение спрямо други региони", заяви Фон дер Лайен. Тя предупреди, че кризата в Близкия изток ясно показва колко уязвима е Европа от подобна зависимост.

Очаква се ЕС скоро да представи нови енергийни планове, които ще включват гаранция от 200 милиона евро за подкрепа на инвестиции в иновативни ядрени технологии. Брюксел обръща особено внимание на малките модулни реактори (SMR), които Европейската комисия се надява да започнат да функционират в началото на следващото десетилетие.

Тези реактори имат приблизително една трета от мощността на традиционните атомни централи, но са по-лесни и по-евтини за изграждане. Освен това се очаква да предлагат по-високи стандарти за безопасност и по-ефективна работа, въпреки че все още не са внедрени в голям мащаб.

Ядрената енергетика в Европа изпадна в криза след аварията във Фукушима през 2011 г., която възроди страховете след катастрофата в Чернобил през 1986 г. Дълго време финансирането на ядрени проекти с европейски средства беше табу, тъй като ЕС се концентрираше върху възобновяемите източници в усилията си за намаляване на въглеродните емисии.

Войната на Русия срещу Украйна обаче доведе до преоценка на тази политика, въпреки че ядрената енергия остава разделяща тема сред държавите членки. Франция е един от най-силните поддръжници на атомната енергия. Нидерландия и Швеция планират изграждането на нови реактори, Белгия се отказа от плановете си за постепенно закриване на атомните централи, а Италия също преразглежда позицията си.

Германският канцлер Фридрих Мерц също определи затварянето на германските ядрени централи като "сериозна стратегическа грешка". Австрия остава категоричен противник на атомната енергия, докато Испания продължава да поставя възобновяемите източници в основата на своята енергийна стратегия.

Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне заяви, че ЕС вече е готов "да наруши определени табута", като включи ядрената енергия в индустриалната си стратегия и финансовите инструменти.

Въпреки това експерти предупреждават, че изграждането на нови атомни мощности изисква време и през следващите години основният дял в енергийния микс на Европа ще продължат да имат вятърната и слънчевата енергия.

През 2024 г. възобновяемите източници са осигурили 47% от електропроизводството в ЕС, докато ядрената енергия е имала дял от 23%, сочат данни на Евростат.