Грузинският парламент прие закон, който предвижда затягане на проверките за финансирани от чужбина неправителствени организации въпреки продължаващите от седмици масови протести и наложено от президента вето, предадоха световните агенции.
Законодателите в Тбилиси днес отхвърлиха ветото на проевропейския президент Саломе Зурабишвили, която се противопостави на приемането на закона.
По думите ѝ законът, който изисква финансираните от чужбина организации да се регистрират като "чуждестранни агенти", е руски "по същество и по дух".
Парламентът на Грузия прие спорното законодателство миналата седмица въпреки протестите в Тбилиси и призивите на ЕС и САЩ да го отхвърли.
Хиляди хора протестираха срещу закона, тъй като се опасяват, че той представлява заплаха за пътя на Грузия към членство в ЕС и може да заглуши критично настроени към правителството организации и медии, подобно на случилото се в Русия, където бе приет подобен закон.
Управляващото мнозинство обаче прие закона, който цели да бъде ограничено чуждестранното влияние върху неправителствените организации и да бъде затегната отчетността за хуманитарните организации и независимите медии, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина.
Споровете около новоприетия закон се разглеждат като ключов тест за това дали Грузия, която в продължение на три десетилетия беше една от най-прозападните страни от бившия Съветския съюз, ще запази западната си ориентация, или ще се насочи към Русия.
САЩ заплашиха да наложат санкции на грузински служители, които гласуват за закона, което представлява сериозен обрат в политиката на САЩ спрямо страната.
Грузинското правителство обвини западните страни в изнудване заради противопоставянето им на законопроекта и заяви, че той е необходим, за да не се допусне въвличането на Грузия във война с Русия.
Русия отрича да подкрепя законопроекта и го защити от западните критики.
.JPG?s=307178)
.JPG?s=90894)
.JPG?s=179962)
