И всичко това на стойност няколко десетки милиарда долара. При положение, че всички тези изделия могат да се произвеждат в Русия. Това пише в "Независимая газета" Андрей Биков, икономист, член на Съвета на московското отделение на организацията Бизнес Русия". През 2020 г. в равнение с първото полугодие на 2019 г. положителното салдо на търговския баланс на Русия се съкращава почти два пъти - на 42,17 %, или с близо 40 млрд. щ.долара. При това се виджа, че експортът се съкращава над 3 пъти повече, отколкото импорта - 22,54 % срещу 6,34 %. Това са официални данни, които са получени от Федералната митническа служба на Русия. Само от вноса на дрехи Русия губи годишно по 7,4 млрд. щ.долара. И това е практически по всяка позиция от стоки, които влизат във вносно-износната номенклатура. Да вземем например обувките - Русия внася обувки за 3,43 млрд.щ.долара годишно, а изнася обувки за едва 200 млн. щ.долара. Подобно е положението при мебелите - внасят се мебели за 2,87 млрд. щ.долара, а се изнасят за 568 млн.щ.долара. Отрицателен баланс в рамките на 2,3 млрд. щ.долара само тук.
Икономистът Андрей Биков изнася особено фрапантни данни, които зясагат ситуацията с експорта и импорта на толкова елементарна откъм технология и производство стока, каквато са играчките и спортните изделия. Всяка година в Русия се внасят играчки за над 2 млрд.щ.долара, а се изнасят за едва 165 млн. щ.долара. Балансът на внесени и изнесени от Русия инструменти, приспособления, ножове, лъжици и вилици е почти 1 млрд. щ.долара в "полза" на вноса.
При керамичните и стъклени изделия ситуацията е същата - дефицитът е около 900 млн. щ.долара. Дори при износа на пластмасови, каучукови, гумени, хартиени и картонени изделия, където се предполага, че Рузия би трябвало да има сериозен експортен потенциал, фактите показват сериозен дисбаланс - около 6 млрд. годишно изтичат от Русия заради огромния експорт на подобни изделия, който е на стойност 15 млрд.щ. долара годишно. Срещу едва 9 млрд.щ. долара износ.
След тази стряскащи данни, икономистът Андрей Биков прави категоричното заключение, че днес възможностите за правене и развитие на бизнеса в Русия са силно ограничени. Но предложенията му за решаване на този проблем са доста ретроградни и все в коловоза на етатизма, който всъщност е проблем и като такъв не може да е решение на описания по-горе проблем с дърпащия като котва надолу руската икономика дефицит във външната търговия. Предложението на Андрей Биков е да се създаде държавен фонд за дългосрочни заеми, който да са по посока на изпълняването на държавни поръчки, които от своя страна да създадат производствени вериги. А крайната цел, която икономистът Биков вижда е попълване на вътрешния пазар основно със свои стоки, а като вторичен резултат Русия да се отърве най-накрая от суровинния характер на икономиката си. Но идеята му за 2000 държавни завода, в кои да бъдат наети по 500 работници, които да работят само и единствено ръчен труд и така да спомогнат за постигането на описаната цел, е толкова ретрорадна и абсурдна, че е добре да се спре дотук, за да се приеме сериозно поне горната част от разсъжданията му. Който иска да прочете разсъжденията му в цялост - линкът под този превод е активен и води към публикацията в "Независимая газета".
Източник: Независимая газета
.JPG?s=215594)
