Все повече изследователи забелязват, че колкото повече човек разчита на интернет за съхраняване и намиране на информация, толкова по-малко спомени и знания остават ясни и отзивчиво достъпни в главите ни. От време на време Ейдриън Уорд обича да се тества срещу най-използваната търсачка в интернет. "Има моменти, когато ми се приисква да потърся нещо в Google, но не го правя", казва Уорд, който учи психология в Тексаския университет в Остин. "Искам да видя дали мога да го извадя от паметта си".
Това е предизвикателство, познато на всеки със смартфон в джоба си, пише TechNews.bg. Например, човек не може да си спомни годината, в която е излязъл любим музикален албум, или името на актьор от стар филм. Лесно е да извадиш телефона и да провериш, нали? Но какво става с мозъка?
Въпросът опира до нещо по-голямо от това да си спомним за любопитни факти. Хората, които разчитат на търсачки като Google, може да получат правилните отговори, но паметта им неусетно отслабва. Това е така, защото онлайн търсенето е безпроблемно и винаги достъпно. Хората нямат шанса да изпитат собствения си "провал" в припомнянето и да запомнят различни неща. Потвърждава го и проучване, публикувано от Уорд през август.
Констатациите са част от серия от нови изследвания през последните години, търсещи данни за взаимодействието между интернет и човешката памет. Последствията могат да бъдат широкообхватни, включително за разпространението на политическа дезинформация, предупреждава Уорд.
Мнозина учени, психолози и други изследователи се опитват да разберат какво означава да си спомняш, когато спомените са "на един клик разстояние", оформени от технологиите наоколо. Нужно е и преосмисляне на това как паметта може да работи с всяка нова итерация от цифрови устройства. Възможно е да се стигне до размиване на границата между ума и интернет в смесица, която един ден може да се смята за "междинен ум", казва Уорд.
Технологичната индустрия допълнително размива границата. Компании като Apple и Facebook разработват очила и слушалки, които да направят лесно човек винаги да има компютър пред очите си, а Neuralink на Илон Мъск има за цел да пусне мозъчни импланти за хора. Потенциално широкообхватните последици все още не са известни, но изследванията дават знак за това какво означава да разчитаме толкова силно на външната памет.
Проучване от 2019 г. установи, че пространствената памет, използвана за навигация в света, обикновено е по-лоша при хората, които редовно използват приложения за карти и GPS устройства. Множество проучвания изследват въпроса как паметта може да бъде променена от акта на публикуване в социалните медии: понякога това води до по-добро запомняне, а друг път предизвиква забравяне.
В изследването на Уорд, публикувано през октомври, той използва серия от осем експеримента, за да тества как хората използват паметта си и мислят за собствените си знания, докато изпълняват кратки тестове за общи познания. Едно от откритията е, че хората, които използват Google, са по-уверени в собствената си способност да мислят и запомнят, ала те погрешно прогнозират, че ще знаят значително повече в бъдещите викторини без помощта на интернет.
Уорд приписва това на дизайна на Google: прост и лесен, по-малко като библиотека и повече като "невронна протеза", която симулира търсене в човешкия мозък. "Скоростта прави така, че никога да не разбереш, че не знаеш нещо", казва Уорд.
Констатациите отразяват и се основават на по-ранни изследвания, включително статия от 2011 г. за "ефекта на Google": феномен, при който хората са по-малко склонни да запомнят информация, ако знаят, че ще могат да я намерят по-късно в интернет.
Изследователите не твърдят, че препоръчват хората да изоставят приложенията. Не е ясно и колко внимателно Google или други компании следят най-новите изследвания в областта. В изявление тази седмица мега-търсачката каза, че мисията ѝ е да организира световната информация и да я направи достъпна.
От векове философи и учени обсъждат начините за дефиниране на човешката памет. За много съвременни учени това не се свежда само до нещата, които човек може да си спомни в даден момент.
За да си помогнат с паметта, хората винаги са разчитали на семейство, приятели и други хора, както и на външни ресурси като писмени материали, обобщава Стивън Сломан, професор по когнитивни, лингвистични и психологически науки от Браунския университет и съавтор на книгата "Илюзията на знанието: защо ние никога не мислим сами". Той смята, че е най-добре да мислим за паметта и знанието от гледна точка на общността, а не на индивидите.
"Интернет ми се струва продължение на това, което правим от хилядолетия, използвайки целия свят – и сега е в електронна форма", казва Сломан.
Понякога става дума за явлението, което учените наричат "разтоварване": даване на почивка на мозъка чрез съхраняване на информацията другаде. Пазенето на телефонни номера в паметта на мобилния телефон или на хартия е класически пример.
Но интернет не просто съхранява информация. Той предоставя информация почти мигновено по всяко време, без да задава въпроси насреща и, като цяло, безотказно.
В преглед на последните проучвания в тази област, публикуван през септември, изследователи от университета Дюк установиха, че "изнасянето" на спомените в дигитални сфери "променя това, което на което хората обръщат внимание и помнят за собствените си преживявания". Дигиталните медии са нови и различни, пишат те, "поради фактори като това колко лесно се редактират изображенията или огромния брой спомени под пръстите на хората".
Всяка снимка, която публикуваме или виждаме, оставя отпечатък в съзнанието и всяка манипулация на част от съдържанието на социалните мрежи е шанс за изкривяване, казват изследователите – докторантът Емалин Дрю Елисеев и Елизабет Марш, професор по психология и неврология и директор на лаборатория, посветена на изучаването на паметта. "Тези и други въпроси касаят паметта, но те възникват поради социален контекст, който не можеше да бъде предвиден преди две десетилетия", заключават те.
.jpeg?s=180490)
.webp?s=120760)
.jpeg?s=180490)
.JPG?s=124007)
%20(4).JPG?s=282510)
-1.jpg?s=111954)
.JPG?s=108039)
%20-2.JPG?s=211515)