Молдовците ще гласуват на 28 септември в ключови парламентарни избори, които ще определят дали страната с население от 2.4 милиона души ще продължи пътя си към Европейския съюз или ще се върне под влиянието на Москва. Изборите се провеждат на фона на много на брой сигнали за руска намеса.
Проевропейският президент Мая Санду и управляващата ѝ партия "Действие и солидарност" (PAS), която в момента държи мнозинство в парламента, се изправят срещу Патриотичния избирателен блок – коалиция от проруски и носталгично настроени към Съветския съюз партии, водена от бившия президент Игор Додон, победен от Санду през 2020 г.
"Резултатите от тези избори ще определят бъдещето на страната не само за следващите четири години, а за много дълъг период напред", заяви Игор Гросу, лидер на PAS и вероятен кандидат за премиер, ако партията спечели мнозинство. Гросу е близък съюзник на Санду и настоящия премиер Дорин Речан.
Изборната надпревара в бедната страна, разположена между Украйна и Румъния, се очаква да бъде много оспорвана. Проучванията сочат, че PAS вероятно ще остане най-голямата партия, но може да загуби мнозинството си, докато Патриотичният блок е на малка разлика. В такъв сценарий по-малки партии ще имат решаваща роля.
Една от тях е "Алтернатива" – блок, воден от кмета на Кишинев Йон Чебан и бившия главен прокурор Александру Стояногло, който беше втори на президентските избори миналата година. Въпреки, че се представят като проевропейски, критици ги обвиняват, че са прокремълски "спойлъри", целящи да отслабят PAS, като запазят руското влияние.
В Молдова властта се споделя между пряко избрания президент и премиер, назначен от парламента. Президентът ръководи външната политика и сигурността, докато премиерът и кабинетът управляват ежедневната администрация. Ако PAS претърпи голяма загуба, Санду може да бъде принудена да сподели властта с Додон, който има амбиции за премиерския пост, въпреки че беше под домашен арест по обвинения в корупция. Логото на неговия проруски блок съдържа червена и бяла звезда, обгръщаща сърце със съветски сърп и чук.
Санду, бивш служител на Световната банка, беше избрана през 2020 г. с обещания за борба с корупцията и курс към Европа. Миналия октомври, правителството ѝ организира референдум, на който молдовците одобриха вписването на европейската интеграция като конституционна цел. В същия ден Санду спечели нов президентски мандат.
"Това е лакмус тест за Санду", казва европейски дипломат в Кишинев. "Никой не знае каква ще бъде Молдова в понеделник."
От обявяването на независимостта си от СССР през 1991 г., Молдова постоянно се колебае между проевропейски и проруски път.
Санду се опитва да откъсне страната от влиянието на Москва, особено след началото на руската война в Украйна, но Кремъл продължава да има силно присъствие, включително 1500 руски войници в Приднестровието – сепаратистки регион, който се откъсна след кратка война през 90-те.
От избора на Санду насам, властите в Молдова твърдят, че Русия активно работи за подкопаване на управлението ѝ – чрез финансиране на проруски партии с милиарди долари, схеми за купуване на гласове и дезинформационни кампании за насаждане на антизападни настроения.
Миналата седмица властите извършиха 250 обиска и арестуваха десетки лица като част от разследване на руски заговор за подстрекаване към масови безредици. Разследване разкри, че Русия е плащала на десетки свещеници в дълбоко религиозната страна, за да агитират вярващите да гласуват срещу PAS.
Руската служба за външно разузнаване (СВР) заяви тази седмица, че НАТО се готви да окупира Молдова след изборите, ако има "груби фалшификации, подготвяни от Брюксел и Кишинев". Изявлението не съдържа доказателства, но отразява нарастващата тревога на Кремъл от събитията в Молдова.
Западните столици внимателно следят изборите, тъй като се опасяват, че Русия може да си върне влияние в ключов геостратегически регион. През септември лидерите на Франция, Германия и Полша посетиха Кишинев, за да изразят подкрепа за ЕС курса на страната и да предупредят за руска намеса.
Володимир Зеленски, президентът на Украйна, също отправи предупреждение на сесията на ООН в Ню Йорк:
"Европа не може да си позволи да загуби и Молдова", заяви той, като припомни, че Грузия и Беларус вече са попаднали под влиянието на Москва.
Най-сериозният проблем за управлението на Санду остава икономиката – високата инфлация, продължаващата емиграция и слабият растеж. Според привържениците ѝ, обаче, външни шокове са основната причина.
През 2022 г. страната изпадна в енергийна криза, след като "Газпром" намали доставките с една трета и удвои цените – широко възприето като политическо отмъщение от страна на Кремъл.
Войната в Украйна нанесе допълнителен удар – Молдова прие най-много украински бежанци на глава от населението от всички страни, което постави здравната система и инфраструктурата ѝ под напрежение. Инфлацията скочи до 40%, а търговията с Русия и Украйна се срина.
Източник: Гардиън
Превод: БГНЕС
.jpg?s=349228)
