Камарата на представителите на САЩ, след почти шест месеца бавене, най-накрая ще гласува днес за отпускане на средства за подпомагане на Украйна като част от пакет законопроекти, иницииран от председателя на Републиканската партия Майк Джонсън. Какъв беше пътят до гласуването, какво ще има в законопроектите за Украйна и дали Конгресът ще го одобри – в материала на журналистите от РБК-Украйна Милан Лелич и Дмитро Левицки по-долу. Дебатите в Камарата на представителите може да гледате на живо по този линк.
При подготовката на материала са използвани текстът на законопроекта на Майк Джонсън, изявлението на посланика на Украйна в САЩ Оксана Маркарова, статии на Politico, The Hill, The New York Times, The Washington Post, Axios.
История на казуса
Сагата с отпускането на американска помощ за Украйна продължава вече шест месеца. От самото начало президентът Джо Байдън внесе законопроект в Конгреса, който комбинира украинския пакет от помощи с помощ за Израел и Тайван. Също така, за да се удовлетворят интересите на републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, в Камарата на представителите бяха добавени мерки, предвиждащи борбата срещу нелегалната миграция.
Според републиканците обаче предложените мерки не са решили проблема с масовото проникване на мигранти през границата между САЩ и Мексико. Темата за границата се превърна в препъникамък, поради което помощта за Украйна е в застой от няколко месеца.
В края на краищата, през февруари контролираният от демократите Сенат гласува друг законопроект, който комбинира помощ за Украйна, Израел и Тайван, без изобщо да се повдига темата за границата.
Републиканците го посрещнаха с враждебност, като председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън веднага заяви, че няма да го подложи на гласуване.
Сериозен тласък беше нападението на Иран срещу Израел в нощта на 13 срещу 14 април. Това актуализира самата идея, че САЩ трябва да помогнат на своите съюзници.
И накрая, вечерта на 15 април, председателят Джонсън обяви за внасянето на пакет от отделни законопроекти за помощ - за Украйна, Израел и Тайван. Както и широк спектър от други въпроси, свързани с националната сигурност на САЩ, от санкциите срещу Иран до забраната на TikTok и конфискацията на руски активи. Темата за укрепване на границата с Мексико беше поставена в отделен проект.
Ключовият момент е, че по отношение на помощта за сигурност този пакет беше почти идентичен с приетия от Сената още през февруари. Затова резервите от страна на Белия дом и демократите в Конгреса бяха оттеглени и те се съгласиха с този вариант.
Друга важна подробност е, че финансовата помощ за Украйна няма да се отпуска безвъзвратно, а на кредит (макар и с възможност за пълното му опрощаване в бъдеще). Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп настоя за този подход, а включването му в законопроекта премахна страховете на много от поддръжниците му в Конгреса.
Но не всички – например ултрарадикалната тръмпистка Марджъри Тейлър Грийн заяви, че ще повдигне въпроса за оставката на Джонсън, който "насърчава дневния ред на Демократическата партия". Въпреки това Джонсън почти сигурно ще бъде спасен от оставка от същите демократи - всъщност в замяна на решението на председателя в крайна сметка да представи помощта за Украйна за разглеждане от Камарата на представителите.
За Украйна най-важното е, че всички въпроси, свързани с председателския пост на Джонсън, ще бъдат решени, след като Камарата на представителите гласува да помогне на Украйна.
Какво има в украинския пакет
Както се посочва в "украинския" законопроект на Джонсън, $60,84 млрд. трябва да бъдат изразходвани за помощ за Украйна и свързаните с нея разходи. Справедливо е да се каже, че повече от една трета от тези средства ($23,2 млрд.) всъщност ще останат в САЩ, тъй като те ще бъдат изразходвани за попълване на американските оръжия и запаси, които са били прехвърлени в Украйна.
Останалите средства, предвидени в законопроекта, ще бъдат разпределени по следния начин: 13,8 млрд. ще отидат за закупуване на модерни оръжейни системи, отбранителни продукти и отбранителни услуги за Украйна, 11,3 млрд. ще бъдат изразходвани за текущи военни операции на САЩ в Европа, а други 26 млн. ще отидат за продължаване на отчетността и надзора на помощта, предоставена на Украйна.
Това не са всички средства, които Украйна ще получи като част от инициативата на Джонсън. Законопроектът предвижда и пряка финансова помощ за украинския бюджет в размер на $7,85 млрд. Но има нюанс - това ще бъде заем.
Но не всичко е толкова просто. Факт е, че законопроектът, предложен от Джонсън, предвижда и възможност за отписване на този заем по решение на президента, но след 5 ноември - тогава трябва да се проведат избори в Щатите. Следователно кой ще вземе решението за отписването ще зависи пряко от резултатите от американския вот.
Ако Байдън бъде преизбран за втори мандат, украинците едва ли ще трябва да се притесняват за отписването на заема. Друго би била ситуацията при победа на Тръмп, който има доста големи шансове да се върне на президентския пост и който многократно е казвал, че помощта за Украйна не трябва да бъде "подарък". Но, разбира се, нещата винаги могат да се променят.
Нещо повече, Джонсън в законопроекта си предвиждаше забрана на украинското правителство да използва тези средства за изплащане на пенсии. Друг интересен момент в законопроекта е ангажиментът на американския президент незабавно да прехвърли ракети ATACMS с голям обсег в Украйна. Но Байдън има "вратичка" по този въпрос. Както е посочено в текста на документа, президентът може да откаже прехвърлянето на ATACMS, ако прехвърлянето уврежда националните интереси на САЩ.
Байдън ще бъде принуден официално да уведоми комисиите по отбрана на Конгреса, бюджетните кредити на Сената и комисиите по външни отношения, както и комисиите по бюджетните кредити и външните отношения на Камарата на представителите за отхвърлянето. Някои от тези комисии се контролират от републиканците, което означава, че едва ли ще запазят отказа на президента демократ в тайна. Накратко, отказът да се даде на украинците ATACMS може да удари рейтинга на одобрение на Байдън.
В друг от законопроектите си, по въпросите на националната сигурност на САЩ, Джонсън предвиди приемането на така наречения закон REPO, който позволява на американския президент да прехвърля конфискувани руски активи в Украйна.
Както обясни украинският посланик в САЩ Оксана Маркарова, в документа е записано, че не по-късно от 90 дни след приемането му американският президент трябва да представи доклад в Конгреса, в който всеки физическо и юридическо лице, срещу което се налагат санкции на ЕС и Великобритания. Очаква се този законопроект да позволи на Украйна да получи до $8 млрд. руски активи, конфискувани в САЩ.
Има ли гласове и какво следва
В четвъртък, 18 април, Камарата на представителите гласува в подкрепа на правилата за разглеждане на пакета за чуждестранна помощ. Решението беше прието с голямо мнозинство: 319 "за" и 94 "против", то беше подкрепено както от републиканската, така и от демократическата фракция. Това гласуване беше своеобразен тест за реалното настроение сред конгресмените - и резултатите от него показаха, че гласовете за помощ за Украйна ще бъдат събрани с голяма разлика.
Камарата на представителите вече започна своята работа. Решителното гласуване за всички законопроекти трябва да се проведе в 20:00-20:30 ч.
Историята с отпускането на помощи за Украйна обаче няма да приключи с гласуването на Камарата на представителите. Те ще трябва да бъдат окончателно одобрени от Сената. Въпреки това, огромното мнозинство от сенаторите подкрепят както помощта за Украйна, така и други проекти от пакета за сигурност.
Сега, според графика, сенаторите имат почивка в сесийната работа, но този уикенд може да бъде свикано извънредно заседание. В крайна сметка, като се вземат предвид разпоредбите, Сенатът ще вземе окончателни решения за разпределението на помощта в рамките на следващите няколко дни. А президентът Байдън се очаква да подпише законопроектите само няколко часа след като бъдат одобрени от Сената.
Белият дом обеща, че доставките на оръжие за Украйна ще започнат веднага след това. Според Politico можем да говорим по-специално за артилерия и системи за противовъздушна отбрана.